Акт от 17.11.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 877

Хасково, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 419 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на

„Екстрийм системс“ ЕООД гр.П., подадена чрез пълномощник, против Решение № 23 от 22.02.2023г., постановено по а.н.д. №865/2022г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, са неправилни и незаконосъобразни. Посочва се, че по делото било представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022г. по досъдебно производство № 263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР – Пловдив, по което било повдигнато обвинение на управителя на „Екстрийм системс“ ЕООД Младен Петров Шишков за дейността на дружеството и основание чл.33 от ЗАНН било поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Неоснователни и неправилени били изводите на районния съд за липса на идентичност на субекта и за неприключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Изтъква се, че на юридическото лице било наложено наказание, за конкретно престъпление, чието извършване все още не било установено, защото било предмет на неприключило наказателно произвоство. Изводите на районния съд не съотвествали на Рамково решение 2005/212ПВП и на член 49 Хартата на основните права на Европейския съюз. Сочи се, че в свое решение по дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд Бургас, с Решение от 10.11.2022г. Съдът на ЕС съюз постановил, че правната уредба в чл. 83а и следващите от ЗАНН противоречат на ХОПЕС. Указанията в това решение се считат за ясни и конкретни, и в настоящия казус районният съд следвало да се съобрази с тях. Съгласно постановеното от Съда на ЕС, член 48 от ХОПЕС трябвало да се тълкува в смисъл, че не допускал национална правна уредба, съгласно която националният съд да можел да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално било отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът – Директор на

Териториална дирекция „Митница Пловдив“, чрез процесуален представител, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че липсва идентичност на субекта с оглед това, че настоящото производство се води срещу юридическо лице, което се представлявало от управителя М. Ш., а наказателното производство от общ характер се води срещу физическо лице – М. Ш..

Дори и да се приемело наличие на идентичност на субекта, то спрямо него нямало приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото единствено същият бил привлечен като обвиняем по ДП № 263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, поради което постановеното съдебно решение се явявало правилно и законосъобразно.Отбелязва се, че ако бъдат отменени атакуваното решение и наказателното постановление, и при наличието само на подвигнато обвинение, по което нямало гаранция в каква насока ще се развие, щяло да се стигне до избягване както на административнонаказателната отговорност по ЗАНН, така и на тази по Наказателния кодекс. Счита се, че липсват основания за прекратяване или спиране на производството, или за отмяна на Наказателното постановление. Посочва, че при евентуално приключване на наказателното производство приложим бил институтът на възобновяването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С атакуваното решение Районен съд –

Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № BG2022-3000-397НП от 09.11.2022г. на Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в частта, с която за извършеното нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, на „Екстрийм системс” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1242.43 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания –мито и ДДС.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на защита на дружеството жалбоподател. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били издадени при спазване на процесуалните правила. Същите отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, били издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Правилно според съда административнонаказващит орган ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател, като приел, че същото осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Това се установявало по несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства. Посочил, че това нарушение било реализирано чрез избегнато заплащане на публични държавни вземания с оглед неправилното определяне на митническата стойност и данъчната основа на внесен в България лек автомобил. На следващо място, в случая не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установявали фактически обстоятелства, обуславящи значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения. Правилно бил определен и размерът на наказанието.

След съвкупна преценка и анализ на събраните в хода на въззивното и касационното производство доказателства настоящия съдебен състав намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Обект на контрол пред въззивния съд е било Наказателно постановление № BG2022-3000-397/НП от 09.11.2022г. на Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в частта, с която за извършеното нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, на „Екстрийм системс” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1242.43 лева, за това, че на 05.08.2020г. пред Митническо бюро – Свиленград, с Митническа декларация е декларирало пред митническите органи в нарушение на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. митническа стойност в размер на 1689.26 лева и данъчна основа в размер на 1 908.19 лева за стока пътнически автомобил VW PASSAT, вместо митническа стойност в размер на 5498.54 лева и съответно данъчна основа в размер на 6 215.74 лева и по този начин е избегнало частично заплащане на мито в размер на 380.92 лева и на ДДС в размер на 861.51 лева.

Не се споделят изводите на въззивния съд за доказаност на вмененото на наказаното дружество административно нарушение. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващия орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна така и от субективна страна на вмененото деяние. Доколкото в случая субект на вмененото нарушение е юридическо лице, отговорността на което е обективна, то не следва да се изследва наличието на субективната страна на деянието, но същото следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

С оспореното наказателно постановление на дружеството-жалбоподател е вменено избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от „Екстрийм системс“ ЕООД от САЩ на територията на Р.България лек автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба /bill of sale/ на процесната стока сключен между „Екстрийм системс“ ЕООД и предходния й собственик BID’N’DRIVE INC, като е направил извод че посочената в митническата декларация не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на общността. Наказващият орган е приел, че вписаната в митническата декларация от дружеството - жалбоподател стойност не е договорната стойност по сделката, а за такава е приел тази посочена в договор за продажба на предходен собственик на стоката. Този извод е споделен и от въззивната съдебна инстанция, която за да достигне до същия е ценила свидетелските показания и представените писмени доказателства по делото.

В действителност изпратените от службите на САЩ справки, въз основа на които АНО е приел, че дружеството е осъществило нарушение, са официални документи, но единствения категоричен извод, който може да се направи от тях е, че предходния собственик на стоката – BG AUTO INC е закупил стоката на 07.05.2020г. за сумата от 3 255 USD . Дали същата стойност е реално платената цена по процесната сделка между BID’N’DRIVE INC и оспорващото дружество или подлежащата на плащане такава не се установява от нито едно от наличните по преписката и впоследствие представени пред въззивния съд доказателства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитания в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно документите представени от американските власти, сред които междувпрочем не фигурира такъв от който да става ясно и каква е цената на която BID’N’DRIVE INC е придобило процесния автомобил. Установява се също, че за този автомобил българските власти не са отправяли запитване до американските власти и причината да бъде включен в списъка представен от американските власти и за същия да се представят документи е обстоятелството, че се е намирал в един контейнер с други автомобили вноса на които е проверяван от страна на българските митнически органи.

Тази стойност, на която друго трето лице е придобило автомобила преди собственик на същото да стане оспорващото дружество не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка.

Последната има двустранен характер и е реализирана между „Екстрийм системс“ ЕООД, като вносител и купувач на процесния автомобил и съответния продавач.

Документите касаещи сделката по придобиване собствеността на процесния автомобил от износителя или предишен приобретател, както е в случая, не обвързват дружеството - жалбоподател и не могат да случат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка, предвид обстоятелството, че „Екстрийм системс“ ЕООД се явява трето неучастващо по тази сделка лице.

Безспорно анализирайки цената, на която предишен собственик на автомобила BG AUTO INC е придобил собствеността на процесния автомобил се стига до извод, че същата е по - висока от тази, на която по договор за покупко - продажба същата е придобита от „Екстрийм системс“ ЕООД, но само това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че не това е действителната и договорената цена по тази сделка. Споделят се изложените в писмените бележки съображения от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че много житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и последващата му продажба на цена по- ниска от тази, на която е бил закупен. Но не това е същественото в процесния случай, доколкото всички тези разсъждения са въпрос на предположения и догадки, а последните не могат да бъдат основа за реализиране на административнонаказателна отговорност.