Определение № 918 от 12.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 918 гр. Стара Загора, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500471 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 16394/23.06.2023г. от „Й.Б.” ЕАД, гр.С. против Разпореждане № 3488/02.06.2023г. по ч.гр.д. № 2027/2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за 2 бр. суми по 2 бр. договора- сумата 124, 98 лв. за неустойка при предсрочно прекратяване на първия договор за мобилни услуги № 614821783/11.01.2016г., и сумата 79, 45 лв. за неустойка при предсрочно прекратяване на втория договор за мобилни услуги № 615025246/10.02.2016г. Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и било необосновано. Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези вземания и да се присъдят разноските в заповедното производство.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 2027/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора е било образувано по заявление на „Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу Д. А. С., ЕГН – ********** от с.М., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 969, 69 лв. Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от два договора за мобилни услуги и два договора за лизинг. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им. Длъжникът не 1 изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което същият дължал неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, съответно при предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал под формата на неустойка разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа към момента на прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена на съответното мобилно устройство. В конкретният случай поради неизпълнението на задълженията си по договорите Д. А. С. дължала неустойки в общ размер от 969, 69 лв. С обжалваното Разпореждане РС е приел, че тези неустойки са уговорени като неустойки за вреди при предсрочно прекратяване на договорите и са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, като с оглед на това е отхвърлил Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези претендирани вземания.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна от външна страна, тъй като отговаря на формалните законови изисквания по чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява изцяло неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

2

В случая уговорените с процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг неустойки за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги са компенсаторни по своя характер и съгласно уреждащите ги клаузи вида на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение, понеже при сключване на договора се предвижда при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение, в т.ч. при нарушение на задълженията си по договора или други документи, свързани с него, от страна на потребителя последният да дължи неустойка в размер на всички найвисоки на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора за мобилни услуги или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора, но без да се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено в договорите или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка. Именно поради това е налице обективна невъзможност да се прецени дали така предвидената неустойка съответства на добрите нрави, т.е. дали не е налице значително неравновесие между задължението, което потребителят следва да не е изпълнил, и предвидената в полза на мобилният оператор неустойка. Освен това договорът за мобилни услуги е договор за продължително изпълнение, тоест развалянето му, каквото представлява предвиденото едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор, има действие само и единствено занапред. В този случай по силата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД кредиторът има право единствено на парично обезщетение за вредите от неизпълнението, понеже отговорността на неизправната страна е за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.

Поради изложените съображения съдът намира, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя в размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора излиза извън присъщите на неустойката функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к.

3 кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор би получил имуществена облага от потребителя в по-голям размер от този, който би получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна престация. В този смисъл обстоятелството, че размерът на претендираната неустойка е ограничен до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не променя този извод, тъй като необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и се нарушава законовия принцип на справедливостта.

Съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от Общите условия към договорите за лизинг лизингодателят може да развали договора и в случай на неизпълнение на договора за мобилни услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, а при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните. По този начин едно и също неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя представлява едновременно основание за дължимост на неустойка, произтичаща от договора за мобилни услуги, и основание за дължимост на неустойка, произтичаща от договора за лизинг. В случая лизингодателят може да развали договора за лизинг и в случай на неизпълнение на договора за мобилни услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, дори и по договора за лизинг потребителя да изпълнява точно. Ето защо следва да се приеме, че клаузата в договора за мобилни услуги, предвиждаща неустойка при разваляне на договора по вина на потребителя, в случай, че на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, съобразно която потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой и без абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, т.к. на първо място не е съобразена по никакъв начин с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а на следващо място - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при развалянето му.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното Разпореждане в противоречие с материалния и процесуалния закон за напълно неоснователни и недоказани. Поради което обжалваното Разпореждане се явява напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с 4 всички законни последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо поради гореизложените мотиви и на осн. чл.278, ал.4 във вр. с чл.271, ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд - Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 3488/02.06.2023г. по ч.гр.д.

№ 2027/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5