Решение № 5096 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5096 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100108855 по описа за 2025 година

Ищецът проф. д. п. н. М. З. З. е предявил срещу ответника Е. Д. Б. осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 25 001.00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, цялото в размер на сумата от 50 000.00 лв., настъпили във връзка с изнесени от ответницата неверни и позорящи твърдения за ищеца, съдържащи се в поставения от нея писмен въпрос с вх.№51-554-062597/11.07.2025 г. до министъра на образованието и науката, публикуван на сайта на Народното събрание (НС), ведно със законната лихва върху претендираната сума от 14.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че се е запознал с публикуван на сайта на НС писмен въпрос вх. № 51-554-06-2597/11.07.2025 г. до министъра на образованието от Е. Д. Б. – народен представител в 51-вото НС, който имал характер на нечестна персонална атака срещу ищеца и бил достъпен и до настоящия момент на сайта на НС. Твърди, че писменият въпрос на г-жа Б. бил поставен след като от официалният държавен орган – Комисия по академична етика към МОН вече бил изготвен мотивиран доклад, публично достъпен на страницата на МОН от 09.07.2025 г., видно от който не било установено извършено от него плагиатство. Сочи, че с нарочно писмо заместник 1 министърът на образованието е уведомил Ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за резултатите от извършената проверка. Навежда доводи, че ответницата е действала недобросъвестно, в разрез с принципа за честност и почтеност в гражданския оборот, като съзнателно е действала с цел да му навреди, уронвайки публичната му репутация пред неограничен кръг хора, знаейки че е невинен. Сочи, че ответницата е навела твърдения в негова вреда, че Комисията по академична етика към МОН е установила плагиатство, но е прекратила производството на процесуални основания. Излага подробни доводи, че Комисията по академична етика се е произнесла по същество, като не е установила осъществено от него плагиатство. Твърди, че с разгласяването на посочените неверни и позорящи твърдения, внушения и инсинуации ответницата му е нанесла неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания. Сочи, че е нарушено и гарантираното му от Конституцията на Република България, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Международния пакт за граждански и политически права, право на репутация и добро име в обществото.

Ответникът Е. Д. Б., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни и недоказани. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Не оспорва, че е отправила писмен парламентарен въпрос до Министъра на образованието и науката по реда на чл.90, ал.1 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 92 и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. №51-554-06-2597/11.07.2025г. на НС, както и съдържанието на отправения въпрос. Оспорва твърденията в исковата молба, че в посочения парламентарен въпрос се съдържат твърдения, че именно ищецът е извършил плагиатство. Оспорва твърденията за противоправност на деянието, като твърди, че не е налице “разгласяване“. Навежда доводи, че липсата на консенсус сред арбитрите в приложения от ищеца доклад на Комисията по академична етика, е доказателство за вътрешно противоречие в оценката на Комисията по академична етика. Това обстоятелство повдигнало основателно съмнение у ответника, относно адекватността на институционалната реакция при наличие на противоречиви мнения. Претендира разноски.

2

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не се спори, че по реда на чл.90, ал.1 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 92 и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от ответницата Е. Д. Б. е отправен писмен парламентарен въпрос с вх. №51-554-06-2597/11.07.2025г. на НС до Министъра на образованието и науката (л. 7 от делото).

Установява се от представения по делото Доклад на комисията по академична етика (КАЕ) при министъра на образованието и науката (л. 8 - 9 от делото), че в комисията е постъпил сигнал с вх.№94-571/07.02.2025 г., в които се съдържат твърдения за смущаващи факти и обстоятелства, относно нарушения на академичната етика от страна на ищеца, отразени в медийни публикации. В съответствие с изискванията на чл. 30, ал.8 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) КАЕ е определила трима арбитри за изготвяне на експертни становища, относно твърденията в сигнала. След разглеждане на представените от арбитрите становища и становището на проф. д. п. н. М. З. З. КАЕ не е приела за основателни твърденията в сигнала за смущаващи факти и обстоятелства, относно нарушения на академичната етика от страна на проф. д. п. н. М. З. З., отразени в медийни публикации. КАЕ е предложила на министъра на образованието и науката да запознае ръководството на висшето училище и проф. д. п. н. М. З. З. с резултата от извършената проверка и да прекрати производството.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В.Н.М., че в началото на 2025 г. срещу ищеца имало кампания по повод на твърдения за плагиатство. Сочи, че разбрал за писмо от г-жа Б., от сайта на НС, по повод на което ищецът бил първоначално гневен и в последствие разтревожен и стресиран. Започнал да вдига кръвно и се наложило да пие лекарства.

Свидетелства, че в определен период от време ищецът станал по-затворен и уединен, и избягвал да контактува със свидетеля. Счита, че и към настоящия момент ищецът продължавал да бъде тревожен, но в по-ниска степен, като продължавал да се притеснява от евентуални последици, бил мнителен и несигурен, и изпитвал тревога за бъдещето си.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел проф.

3

В.О.М., че с ищеца се познават от около 15 години и са колеги в СУ „Св.

Климент Охридски“. Свидетелства, че от колеги разбрал, че ищецът е бил обвинен в плагиатство, и в последствие за това, че КАЕ е излязла със становище по случая. Сочи, че ищецът му споделил, че е огорчен и възмутен, че случаят не е приключил. Ищецът се опитвал да отбягва темата, тъй като бил обиден, че публично е засегната личността му. Станал по-нервен, споделял че се чувства преследван и има усещането, че някой търси начин да опетни името му.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно психологическа експертиза (СПЕ), изготвена от вещите лица Д. С. З. - С., което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че от споделеното от ищеца пред вещото лице и резултатите от тестовото изследване, които са еднопосочни, при ищеца е налице тревожнодепресивно състояние със значителна интензивност, възникнало на базата на повторна мощна провокация на травматично изживяване, предизвикано от процесния парламентарен въпрос, навеждащ към реализирано плагиатство, несанкционирано от Комисията по академична етика, поради недостатъци в нейната работа. Първоначално такова състояние е възникнало у ищеца в резултат на анонимна публикация във вестник „Уикенд“, което предизвикало у него противоречиви чувства поради спорния характер на медията, но скоро след това последвал „черен пиар“ в сайтове с неизвестни собственици, репродуциращи многократно въпросната статия и по този начин правейки я достояние на широк кръг лица, като тези публикации не са заличени към настоящия момент и продължават да го позорят. В резултат на тези публикации ищецът е изпитал силен емоционален стрес, преживял е негативни емоции на срам, обида, унижение, омерзение, незаслужена несправедливост, дискредитиране пред колегите и студентите му. Травмата от преживяното, въпреки огромното облекчение от решението на КАЕ към МОН все още е била в процес на преработка с тенденция към отзвучаване на афективната компонента, когато узнаването за процесния парламентарен въпрос, поставен публично, на най-високо равнище в НС от действащ депутат, с твърдения за реализирано плагиатство подействал „шоково“ на ищеца с елементи на объркване от случилото се, възникване на подозрения относно случващото се, възобновяване с голяма интензивност на личностните, поведенческите и емоционалните негативни компоненти от предходното 4 травматично изживяване. Травматичното изживяване на ищеца представлява континиум, с начало анонимните публикации в медии със специфичен характер, спад на напрежението след решението на КАЕ и мощно повторно провокиране на негативни изживявания от процесния парламентарен въпрос, които се актуализират по време на изследването с вегетативни реакции, напрежение, възмущение, нервност, раздразнителност, чувство за несигурност и репутационно очерняне, притеснение от възникнали здравословни проблеми.

Вещото лице е посочило, че доколкото намереното тревожнодепресивно състояние на ищеца не достига до степен на клинична изявеност, психиатрично лечение с медикаменти не се налага, но би било подходящо оказване на психологическа подкрепа за справяне с възникналите проблеми на личностно и емоционално ниво. На този етап ищецът се справя чрез мобилизация, притежавайки изначално добър личностен потенциал, за сметка на значителен разход на психична енергия.

По време на изследването ищецът не е съобщил за възникнало у него усещяне, че „всички го следят“, но споделя усещане за недобронамереност от някои среди в академичната общност и прави допускане за тенденциозна кампания за дискредитирането му, в качеството на декан и кандидат за ректор на университета. Вещото лице е констатирало, че у ищеца е налице повишена сензитивност за отношението на определени среди в академичната общност спрямо него и на тази база възникнало недоверие и мнителност, относно техните мотиви на поведение, касаещи го персонално, кариерно и професионално. Доколкото ищецът е психично здрав, не страда и няма данни в миналото да е страдал от психично заболяване, респективно да е бил в състояние на психоза или деменция, то във всеки един момент от живота си е могъл адекватно, т.е. правилно да възприема факти и обстоятелства от обективната реалност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.45 ЗЗД

Възникването на предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на деликтно основание, е предпоставено от осъществяване на следните материални 5 предпоставки: 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на неимуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск по следните съображения:

Съдържанието на информацията, изнесена от ответницата в поставения от нея писмен въпрос с вх.№51-554-06-2597/11.07.2025 г. до министъра на образованието и науката, публикуван на сайта на Народното събрание (НС), следва да се разглежда в контекста на конституционно признатото право на свобода на изразяване на мнение, частично ограничено в хипотезите, при които реализацията му е насочена и срещу правата и доброто име на другите граждани - чл. 39 от Конституцията на Република България. Посоченото право на свобода на изразяване на мнение не е абсолютно, като основанията за ограничаването му се съдържат в Конституцията - в чл. 39, 40 и 41, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. (в този смисъл - Решение № 20 от 14.07.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 16/98 г.).