Решение № 1299 от 20.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501908 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Н.

И. И. срещу Решение №1303 /15.03.2023г. по гр.д.№ 11824/21 по описа на СГС, -I-12 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „Бул инс“ АД иск за присъждане на обезщетение над сумата 9 600 лв. до размера от 26 000лв.

В жалбата си твърди, че е налице нарушение на материалния и процесуалния закон и решението е необосновано.

Твърди, че неправилно е приложен принципа на чл. 52 от ЗЗД, като не са съобразени всички обстоятелства за определяне на размера на дължимото обезщетение. Не били обсъдени в пълнота доказателствата, не било съобразено, че ищецът продължава да търпи вреди. Твърди, че размерът на определеното обезщетение не съответства на съдебната практика в подобни случаи, като прилага две съдебни решения, за които няма данни дали са влезли в сила. Оспорва се извода на първоинстнационния съд за наличие на съпричиняване.

1

Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъде уважен предявения от него изцяло, ведно със законната лихва за забава и му се присъдят направените разноски за двете инстанции. Не са направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потъврждаване на решението в обжалваната част. Не се сочат нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност в обжалваната му част.

С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД относно противоправното поведение на застрахованото лице, вредата, причинно- следствената връзка и вината на застрахования водач.

Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена застрахователната претенция – 07.06.2021г., която дата е и тази, на която ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.

Във въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение, като се твърди, че то е несъответно на претърпените вреди и на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и извода на СГС, че е налице съпричиняване от страна на увредения, изразяващо се в непоставяне на предпазния колан.

Във връзка със спорните въпроси, релевирани с въззивната жалба, настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приетото от първата инстанция заключение на изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, претърпените увреждания от ищеца се изразяват в луксация (изкълчване) на дясна раменна става, контузия и охлузване на дясна подбедрица, охлузване на главата и кръвонасядане на лявата буза. Тези травми са били получени от него в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Получената луксация на дясна раменна става е довела до трайно 2 затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от 2 месеца, а от контузията на дясната подбедрица са причинени само болки и страдания. По спешност и под анестезия е било извършено наместване на раменната става на ищеца, като крайникът е бил обездвижен с мека бинтова превръзка за срок от 1 месец, а охлузванията са били почистени и превързани. Охлузванията на дясната подбедрица са зараснали за срок от 2 седмици. Оздравителният период по отношение на луксацията на раменната става е продължил 2 месеца, като в този период ищецът е търпял болки и страдания, като най[1]интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката, както и 2-3 седмици по време на провежданото раздвижване на дясната раменна става. Извън тези периоди, ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора и при настъпването на рязка промяна на времето. По-късно той е търпял само единични болки при продължително движение и преумора, тъй като всяко едно изкълчване е съпроводено с частично разкъсване на ставната капсула. Тези болки са отзвучали бързо след употребата на аналгитици. Наред с търпените болки до края на втория месец след инцидента, ищецът не е могъл да движи десния си горен крайник, което е затруднявало движението и обслужването му в ежедневието.

Към момента на изготвянето на заключението, около година след злополуката, общото състояние на ищеца е напълно възстановено.

Охлузванията на дясната подбедрица са зараснали окончателно и без дълбоки козметични дефекти, изкълчената става е била наместена анатомично и движенията й са вече в пълен обем и сила. Към настоящия момент при ищеца няма невъзстановени увреждания и в бъдеще не се очакват някакви негативни последствия или усложнения от процесните увреждания.

Съгласно заключението на комплексната експертиза, ищецът не е бил с поставен предпазен колан, при което, ако е бил с такъв той не би претърпял тези увреждания, а други в областта на ребрата.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. В., която свидетелства, че след катастрофата ищецът бил откаран в болница, където той бил в шок и изпитвал много силна болка. След това в продължение на два месеца бил с шина и изпитвал затруднение да използва дясната си ръка. След това още 2-3 месеца е продължил рехабилитационния 3 период на раздвижване на ръката. Понастоящем при лошо време ищецът все още изпитва болки в ръката.

Показаният на тази свидетелка, законосъобразно са кедитирани в частта, в която същите се подкрепят от заключението на експертизата и не са каредитирани в частта, в която се сочи, че обездвижването на ръката на ищеца е била за срок от два месеца, а не както посочва вещото лице – един месец, с оглед вероятната заинтересованост на този свидетел.

При наличието на изложените фактически констатации, настоящата инстанция също приема, че обезщетение в размер на 12 000лв. е справедливо и отчита всички обстоятелства, относими към неговото определяне.

При определяне на този размер се отчитат първоначалните интензивни болки, които е търпял ищеца и които според вещото лице са отшумели след първите 2-3 седмици, след което са били по-слаби. Отчетено е обстоятелството, че за срок от един месец ищецът е бил с обездвижена ръка, а за срок от два месеца не е можел да си служи пълноценно с нея. Взето е предвид, че не е извършвана операция, а само наместване на ставата, че за ищеца не са останали трайни последици за здравето, а същия е възстановен напълно. Въпреки възраженията в жалбата в този смисъл, е отчетена икономическата конюнктура към момента на увреждането и същото е съобразено и с практиката на съдилищата при подобни увреждания. В тази връзка, приложените към въззивната жалба актове, освен че писват доказателства да са влезли в сила, касаят и в двата случая увреждания на крайник, изразяващи се в счупване на същия, а не луксация.

По наведеното възражение да съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазния колан:

Възражението за съпричиняване е доказано. От заключението на изслушаната комплексна експертиза се установява по безспорен начин, че ищецът е бил без поставен колан, тъй като в противен случай не би получил описаните увреждания. Към момента на ПТП той е пътувал на задната седалка на автомобила, в средата. От инерционните сили на удара на автомобила, тялото на пострадалия ищец се е устремила напред и наляво, като дясното рамо се е ударило в седалката на шофьора. При същия удар, ищецът е получил и контузията и охлузването на дясната подбедрица. Според заключението, ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, 4 то тялото ме не би се придвижило напред повече от 9-10 сантиметра до момента, когато заключващите устройства на колана ще блокират и тогава ищецът не би получил травма на рамото от удар в облегалката на предната седалка.

Тъй като показанията на разпитания свидетел Т. относно факта, че ищецът е бил с поставен колан, противоречат на заключението на комплексната експертиза по този въпрос, съдът намира, че следва да кредитира заключението на експерта, което е обосновано.

При наличие на посоченото поведение на ищеца, което безспорно е довело до настъпването на вредоносния резултат, присъденото му обезщетение следва да бъде намалено. Правилен е извода на съда, че намалението следва да бъде в размер на 20%.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция в обжалваната част, съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат направените разноски в пълен размер – 2 280лв. с ДДС.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1303/15.03.2023г. по гр.д.№ 11824/21 по описа на СГС, -I-12 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Н. И. И. с ЕГН ********** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, в относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата над 9600 лв. до 26 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 29.05.2021г., причинено по вина на Х. Г. Н.- водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******** , ведно със законната лихва върху сумата от над 9 600 лв. до 26 000 лв., считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Н. И. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 сумата от 2 280 лв, представляваща разноски за въззивната инстнация.

5

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6