Протокол № 564 от 28.04.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 564 гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело частен характер № 20245220201092 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Тъжителят Ц. С. Д. - редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се лично. Явява се и нейната майка и законен представител М. Д..

Явява се повереника адв. Р. К., надлежно упълномощен.

Подсъдимата С. А. И. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се лично. Явява се и защитника адв. П. - Г., надлежно упълномощена.

Подсъдимата Г. С. А. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се лично. Явява се и защитника адв. Недялка Я. надлежно упълномощена.

Свидетелят Димитрана К. – редовно призована, явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпили видео записи изискани от РД „ОхранаПловдив“.

СЪДЪТ докладва също постъпила преписка от Център за обществена подкрепа „Зора“ – П..

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. П.-Г. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Я. – Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Д.Н. К. – родена на ... в гр. П., живуща в с. О., общ. П., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, работеща, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Разясниха се правата на свидетеля по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.

119 от НПК.

Свидетелят обеща да каже истината.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Д. К. –

Припомних си преписката, тъй като е от миналата година. На 05.08.2024 г. М.

С. Д. подаде заявление в Център за обществена подкрепа „Зора“ П. с желание да бъде проведено еднократно психологическо консултиране на дъщеря й Ц.

С. Д.. На 06.082024 г. проведох това еднократно психологическо консултиране от 09,00 до 10.30 часа. Самото консултирането се състоеше в това да я изслушам, тя сподели какво се е случило, като повода за консултиране беше, че спрямо детето е упражнено физическо и психическо насилие. Ц. разказа, какво се е случило на 27.07.2024 г. Първоначално съвсем набързо спомена всички обстоятелства, помолих я да разкаже в детайли, като докато споделя трябваше да си осмисля емоциите си, които изпитва в този момент. Цялото консултиране беше в тази посока, тя да осмисли, какво е изпитвала в тази ситуация, която е преживяла. След което с помощта на емоционални карти, които ползваше да посочи точно какви емоции е изпитала, и работихме в посока на снижаване на нейната тревожност в момента, тъй като тя сподели, че изпитва страх да срещне лицата, които са упражнили насилие в тази ситуация. Преди да си тръгне каза, че е малко по- спокойна. Тъй като нямах телефона на майката, връзката ми беше чрез бабата по майчина линия, чрез нейният телефон помолих когато има възможност да се свържи майката с мен.

След няколко дни майката М. Д. се обади и аз и казах, че към този момент, когато приключи консултацията Ц. е видимо по- спокойна, ако желаят в 2 бъдеще да ползват психологическо консултиране дали в ЦОП- П. или на друго место биха могли да потърсят в тази връзка съдействие. На 05.08.2024 г. заявлението мисля, че при директора го подадоха. Има си определено лице, което го входира. Когато дойде при мен Ц. ми казаха, че са ходили в полицията, при адвокат и в съдебна медицина. Те споделиха, че са подали сигнал в полицията. Предвид това, че тя каза, че преди това много пъти е разказала тази случка пред близки и в полицията също, в началото когато ми разказа нещата по- набързо беше видимо по- спокойно, когато я помолих в детайли да разказва тогава на моменти се разстройваше и плачеше на моменти. Тя каза, че майка и се е отзовала на нейния зов за помощ, а не баща й и вуйчо и, не знам дали конкретно мога да си спомня, какво точно ми каза, като че ли каза, че само майка и е повярвала, какво се е случило, а баща и не знам защо не е повярвал. Обясни ми, че баща и е по-спокоен. Когато описваше приятелката си И. сподели, че са приятелки отдавна, че са имали много пъти конфликти след това са се сдобрявали, и че има хубави спомени от майката на И. и от другата жена. Малкият брат на И. нямам спомен какво е споделила. Не си спомням в момента. Описала съм емоциите на Ц. в протокола тя посочи тъга, обида, гняв, страх и тревоги. Болката не е емоция, това е усещане. Да, когато са я стискали за шията каза, че и е причерняло и не е виждала нищо. За емоционалното състояние на Ц. аз казах на майката, какво и е състоянието, че в момента тя беше видимо по- спокойна, но една консултация не може да се направи извод, какви ще бъдат последствията, тъй като бяха минали само десет дни от случката и аз казах, ако има нужда и потребност може отново да дойдат или да отидат друго место на психолог.

Отново мен не са ме потърсили, не знам дали са ходили на друго място. Преди 5 г., когато тя сподели с мен, че отново е имало агресия срещу нея не го сравни със сегашното си състояние, това беше по повод на въпрос кога последно тя е упражнявала физическо насилие и каза, че е било преди пет години е имало някакво сбиване мисля, нямам подробности. Това беше въпрос да се изследва дали тя е склонна към агресия, и каза че последно е било преди пет години след този случай единствено словесно се е случило не и физически. Записала съм в протокола, но сега не мога да кажа от колко време е тренирала джудо, карате. Не мога да кажа, какъв е повода и решението да започне да тренира карате и джудо.

АДВ. КОЛИБАНИКОВ – Оказа се, че в денят, в който майката е видяла 3 подутината и зачервяването в шията на дъщеря си, са направили снимка с телефона. В тази връзка същите посетиха нотариус, който състави констативен протокол на база снимката, която се намира в телефона, и която е направена на 28.07.2024 г. в 12,17 часа на обед. Представям Ви КП № 108/13.04.2025 г., том 1-ви, акт № 11/2025 г. на помощник нотариус М. К. при нотариус Зоя Симеонович с район на действие РС- П., вписана в нотариалната камара под № 827. Считам, че е относим към делото и моля да го приемете. Нотариуса е видял показанията в телефона и това което има на снимката, това е констатирано.

АДВ.

Я. - Категорично възразяваме, това не може да бъде доказателство.

АДВ. Г. – Моля да не се приема този КП, тъй като той е съставен, изготвен след като е изслушано съдебно-медицинското заключение от д-р М., с оглед на което на първо място ние не сме сигурни в автентичността на тези снимки, дали касаят точно този инцидент, дали върху тях няма чужда намеса, с оглед на което моля да не се приема. Тъжителката е имала възможност още към момента на завеждане на тъжбата да ги представи.

АДВ. Я. - Да се извърши съответната заверка, а от друга страна категорично в 16,32 часа, когато е прегледана от спешна медицинска помощ там вече не се констатират. Категорично го оспорвам и моля да не се приема.

СЪДЪТ намира, че представеният КП и приложените снимки към него следва да бъдат приети към доказателствения материал и да бъдат обсъдени съвкупно с останалия доказателствен материал, отделен е въпросът, как ще се преценява тяхната доказателствена стойност.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал в днешното съдебно заседание 1 брой КП с приложени към него 2 броя снимки.

АДВ. Я. – Представям и моля да приемете във връзка с изслушания психолог три клипа свалени още когато започна делото, но изчаквахме психолога, представяме три клипа качени в приложение ТикТок лично от тъжителката на 27.07.2024 г., на 03.08.2024 г. и на 09.08.2024 г., които по безспорен начин показват емоционалното състояние на тъжителката точно в 4 твърдените от нея дати, т. е. на 27.07.2024 г., датата на инцидента, където се весели, като клипа е качен през нощта. Това е след случката. Има и три снимки от които точно се виждат точно датата и часа на качването на клипа в това приложение ТикТок.

АДВ. КОЛИБАНИКОВ- Противопоставям се, това са твърдения на подсъдимите чрез техните защитници, част от защитната им теза и нямат никаква доказателствена стойност.

СЪДЪТ намира, че искането на защитниците е относимо и следва да се приемат представените записи, те имат значение и за предявеният граждански иск, тъй като има предявен такъв иск, който се основава на твърденията за претърпени неимуществени вреди след инцидента, ето защо съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА към доказателствения материал представеният днес диск, за който се твърди да има три броя записи със снимки в приложението ТикТок за дати 27.07.2024 г., 03.08.2024 г., и 09.08.2024 г.

СЪДЪТ счита, че следва да се пристъпи към гледане на частта от видеозаписа, който е изпратен от РД „Охрана – Пловдив“ и е изискан във връзка с твърденията, че тъжителката Ц. Д. е провела разговор със свидетелката Й. М. и нейната майка, докато е разпитвана свидетелката П. С., с оглед на горното

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВИ се на страните СД диск с видеозапис, който се възпроизведе.

ПРЕДЯВИ се на страните и СД диск представен от адв. Я. в настоящето съдебно заседание.

АДВ. КОЛИБАНИКОВ – В записа от охранителната камера няма какво да оспорваме, излезе момичето разплакано и отиде при познатите си хора.

Нямам искания.

АДВ. Я. – Нямаме искания във връзка с така предявените видеозаписи.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ОБЯСНЕНИЯТА НА

ПОДСЪДИМАТА Г. А. – Желая да дам обяснения. На 27.07.2024г. бяхме на тържество в което участваше ансамбъла, имаше концерт в „Свети Константин“ Пещера и ходя за придружител на малката ми дъщеря С.. Там участваха и 5 двете ми дъщери И. Ч. и С.Д., за което след изявата им се върнахме в хижата „Добра вода“, където трябваше да пренощуваме там. Настаниха ни по стаите.

Аз бях с моя приятел и малкото ми дете бяхме в една стая настанени, а голямата ми дъщеря беше с приятелката си Ц. в една стая. Ръководителката М.

К. ги настани, както желаеха децата така ги разпредели. Всичко беше весело, бяхме всички вън на двора, вечеряхме и по едно време децата решиха, че ще се отделят и ще отидат вътре при стаите. Някъде около половин-един час бяха при нас и лед известно време чухме скандал между деца, като не знаехме за кой става на въпрос. Ние сме вън на двора, времето беше топло и бяха отворени врати и прозорци и се чува всичко отвън. Чух да плаче голямата ми дъщеря И.. Аз изприпках до горе, по мен тръгва племенницата им С., но тъй като аз съм по- бърза тя е малко по- тромава дойде малко по- късно след мен.

Дъщеря ми ми разказа, че двете сестри са се скарали за слушалки. Дъщеря ми ми го разказа в стаята където беше тя, за което П. е нагрубила дъщеря ми и е казала „курва“, което не е за първи път да го казва това спрямо дъщеря ми И..

П. и е бутнала очилата и тя точно затова се е разплакала, защото си е мислила, че очилата са си и счупили, но на очилата им нямаше нищо. Аз излезнах от стаята на дъщеря ми И. и отидох в стаята на П.. През това време със С. се сблъскахме на вратата и тя тръгна по мен да влизаме при П.. Зададох въпроса на П. „Не те ли е срам, че не за първи път употребяваш тази дума. Ще звънна утре на майка ти, тъй като вече е късно да питам как може такива неща“. П. нищо не ми отговори, Ц. ми отговори, беше изправена от страни до мен и ми отговори „нищо не знаем, да не се бъркаме“ и аз тръгнах да излизам и С. тръгна с мен заедно да излиза от стаята. Забрахме И. от нейната стая, изкарахме я вън при масите при нас, слезнахме долу на двора, за да се успокои малко и после си оправихме нещата отвън и си прибрахме по стаите да си лягаме. Нямам син, имам по -малка дъщеря. Имам само две деца. В стаята на П. от вратата и спрямо П. в ъгъла бях направила две- три крачки от прага на вратата. Това е на разстояние от П. и Ц. някъде около метър. Ц. беше отстрани до мен изправена на около един метър и беше права. Когато влезе С., Ц. беше от лявата ми страна изправена. С. им каза на Ц. и П. „На това ли сте възпитани, с вашето държание до тук стигнахме“. Й. при излизане от стаята беше отвън на коридора между М. К. и Р.Г.. Не съм видяла С. да нанася удари на Ц.. С. излезе с мен заедно. Аз не съм упражнявала физическо насилие нито на Ц., нито на П., няма и никога да го направя, защото тези две 6 деца са израснали при мен. С моята дъщеря бяха постоянно в нас, тъй като голямата ми дъщеря учи в Пловдив и те я чакаха всеки петък да се прибере от гарата и бяха постоянно при нея. Не знам защо Ц. отправя такива обвинения срещу мен и С. най- вероятно под въздействието на майка си. Ц. е споделяла на мен, че бяха от вкъщи, защото майка й и баща й постоянно се карали и идва да си почива у нас. Не знам дали М. Д. посещава „Закрила на детето“ в гр. П. във връзка с малкото дете. Ц. Д. е споделя, че майка й играе хазартни игри онлайн. Не мога да кажа с точност дали имат финансови проблеми това семейство, но децата са идвали без никакви средства, за което не е било никакъв проблем това - имам предвид без джобни. На 27.07.2024 г. не се е случил никакъв инцидент на хижа „Добра вода“. Няма такова нещо което е написано в тъжбата С. да е хванала Ц. за шията. Изобщо С. не се е доближавала до Ц., аз също не съм я докосвала.