Протокол № 160 от 14.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 12/2023
- Вид
- Протокол № 160
- Подписан
- 14.09.2023
- В сила
- 14.09.2023
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл. 142 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал. 1, буква "в" · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
ПРОТОКОЛ
№ 160 гр. П., 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900012 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
От ищците се явява В. Г. Г..
Не се явяват останалите ищци Е. Г. Н., Д. В. Г., Г. В. Г. и В. Н. Н..
За всички ищци се явява адв. Г. Т..
Адв. Г. Т. : - В качеството на управляващ Адвокатско дружество „Т. и Партньори“ се преупълномощавам да представлявам всички ищци по делото.
За ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 се явява ст.юрк. З. Т. редовно упълномощена.
Явява се вещото лице д-р П. М..
Страните са редовно призовани.
Адв. Т.: – Да се даде ход на делото.
Ст.юрк. Т.:– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото с вх. № 7208/16.08.2023г. е депозирана молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, в която изразява становище, че няма възражения по хода на делото. Поддържа Отговора на 1 исковата молба, с направените оспорвания, твърдения и доказателствени искания. Моли съда да допълни доклада с възражението на ответника за принос от пешеходката С.А. Г.. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на свидетелката Й.С. Н. и от вещо лице автоексперт.
Поставени са въпроси към свидетелите на ищеца, а именно: От кога познавате С. Г., колко често я виждате, тя в какво здравословно състояние беше преди 22.07.2019 г., как се движеше, виждаше ли, чуваше ли, имаше ли придружител? Изразено е становище по съществото на спора. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 540 лв. за процесуално представителство, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Банкова сметка на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД:
BG54BPBI79451060201207. Оспорва разноските на ищеца.
С вх. № 7465/28.08.2023 г. отново е депозирана молба по хода на делото от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, като се поддържат изложените доказателствени искания в молбата представена по делото на 16.08.2023г. Към молбата е представена и цялата преписка по образуваната щета N 0000-1000- 01-22-7678 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Адв. Т.: - Поддържам в цялост исковата молба.
Ст.юрк. Т.: - Ув.г-жо Председател, отговора ни по делото е депозиран извън срока. Поддържам този отговор като становище по иска, като оспорвам исковата претенция особено за разширения кръг от ищци, тъй като не се доказват особено близки отношения или заместваща роля между баба и внук такива, които са характерни като за майка и син. В отговора са изложени и подробни съображения относно обстоятелството, че ищците вече са пълнолетни имат собствени семейства низходящи и относно справедливия размер на обезщетение. Изложила съм доводи за съпричиняване на 50% от пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно. Водачът както се вижда от наказателното производство не я е възприел като тръгнала равномерно да пресича пътното платно пешеходка, която ще пресече неговата траектория, поради което той по-късно е задействал спирачката и е настъпил удар. Ударът не е причинил фрактура на пострадалата, но тъй като тя е на уязвима възраст с прекаран инсулт 1994-1995 г. след усложнения е починала в болницата. Тя след като се намира на пътното платно е трябвало да 2 съобрази, че преминава моторно превозно средство, което представлява опасност за нея и да се предпази. Тя е имала възможност до момента, в който е настъпила разделителната линия да спре и предотврати ПТП. Предвид просрочието на отговора по делото заявявам, че ми се наложи ми се да пътувам в чужбина при сина ми по лекарски причини. Бяха ми предписани лекарства, които закупих от там защото тук ги няма и поради тази причина по-късно съм отговорила на ИМ. В този смисъл не мога да представя доказателства. Заявявам, че не съм единственият юрисконсулт в дружеството.
Адв. Т.: - Не възразявам по така направените днес искания от представителя на ответника. В случай, че допуснете поисканата от ответника автотехническа експертиза за доказване на съпричиняване заявяваме, че не е налице съпричиняване, но въпреки всичко считам, че този факт следва да бъде изяснен с оглед направеното възражение. Не възразявам в случай, че допуснете такава експертиза предвид това, че колегата не е имал физическа възможност да отговори в срок. Считам, че това ще изясни делото.
Ст.юрк. Т. : - С отговор на ИМ съм посочила като свидетел водача на МПС-то, но в допълнителната молба съм посочила данни за друг свидетел.
Това е Йорданка Н. и след като се запознах с наказателното дело мога да посоча адрес и телефон за призоваването й ако я допуснете.
На основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Настоящото производство е образувано по исковата молба на В. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № 13, ет. 3; Е. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” № 5, ет. 6, ап. 31 ; Д. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № 13, ет.3; Г. В. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № 13, ет. 3 и В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” № 5, ет. 6, ап. 31, чрез пълномощника адв. дружество „Т. и ПАРТНЬОРИ”, представлявано от адв. Г.
Т. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.С 1700, р-н “С", бул.
„С.ш.” № 67А.
В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните факти и обстоятелства:
3
Твърди се че на 22.07.2019 г. около 06:50 часа в с. Б., обл. П., настъпило ПТП, при което автомобил с peг. № РА 2106 КК, марка „Ситроен”, модел „Джъмпер”, собственост и управляван от Стоян Спасов Таслаков, ЕГН **********, блъснал пешеходката С.А. Г., ЕГН **********, която впоследствие починала. Сочи се, че пострадалата С. е майка на ищците В. Г.
Г. и Е. Г. Н. и съответно баба на Д. В. Г., Г. В. Г. и В. Н. Н..
За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1006Р-8031 от 22.07.2019 г. По случая било образувано ДП № 3123М[1]223/2019г. на ОДМВР-П., респ. пр.пр. №2466/2019 на ОП[1]П..
Цитираното ДП приключило с внасяне на обвинителен акт в ПзОС, с който Стоян Спасов Таслаков, ЕГН ********** бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.343, ал. 1, буква „в” във вр. чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл.20, ал.2, изр. 2-ро ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Образуваното НОХД с № 109 /2022 г. на ПзОС приключило с осъдителна присъда № 14 от 26.04.2022 г., с която подсъдимият бил признат за виновен и осъден на основание чл. 343, ал. 1, буква „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл.116 ЗДвП, а именно за това, че на 22.07.2019 г. в с. Б., обл. П., на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Първа” и ул. „Двадесет и пета“, при управляване на МПС – т.а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № РА2106 КК, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.А. Г., ЕГН **********, която починала на 31.07.2019 г.
С Решение № 112/12.07.2022 г. по ВНОХД № 243/2022 г. по описа на ПАС така постановената Присъда № 14/26.04.2022 г. по НОХД № 109/2022 г. на ПзОС била изменена в наказателно-осъдителната й част, респ. подсъдимият бил признат за невинен и оправдаван по първоначалното обвинение във вр. с извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ НК - да е допуснал нарушаване на правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, като присъдата в останалата й част била потвърдена и влязла в законна сила.
Твърди се, че автомобилът, управляван от Таслаков с peг. № РА 2106 КК, марка „Ситроен”, модел „Джъмпер” притежавал активна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с покритие от 20.01.2019 г. до 19.01.2020 г. съгласно застрахователна полица № BG/22/119000285383, сключена с ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.
4
Изложени са обстоятелствени съображения, описващи установените данни по цитираното досъдебно производство, а именно, че причината за настъпването на смъртта на С. Г. била „Закритата съчетана черепно-мозъчна и коремна травма, усложнила се с конфлуираща пневмония в белите дробове, вследствие на залежаването на пострадалата и заедно с основното заболяване са довели до спиране на сърдечната дейност и дишането”. Сочи се, че било установено и наличието на причинно следствена връзка между травматичните увреждания на пострадалата получени на 22.07.2019 г. и настъпилата смърт в 18:08 ч. на 31.07.2019 г. Твърди се, че според експертите в ДП, описаните травматични увреждания на пострадалата били причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са били получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец при блъскане от товарен автомобил с последващо падане на терена към момента на инкриминираната дата. Анализирани са и изводи от изготвената в ДП автотехническата експертиза според която основна причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка била, че водачът т.а. „Ситроен Джъмпер“ Стоян Таслаков не реагирал своевременно със задействане на спирачната система на опасността от удар с пострадалата.
Твърди се, че сина и дъщерята на пострадалата били материално-правно легитимирани да претендират репариране на претърпените неимуществени вреди, като такава легитимация притежавали и нейните внуци, тъй като последните създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата си баба и търпели продължителни болки и страдания в резултат на смъртта й.
Всички увредени лица били в изключителна близка емоционална връзка с починалият си родственик.
Изложени са обстоятелства, описващи претърпените от ищците неимуществени вреди.
Твърди се, че в началото на 2016 г., поради влошаване здравословното състояние на Г. Г. - съпруг на починалата С. Г. и баща на ищците В. и В., В. заедно със съпругата си В. и двете си деца ищците Д. и Г., се преместили да живеят в с. Б., за да може да бъде по-близо до родителите си и за да могат да се грижат за тях. През май 2016 г. Г. Г. постъпил в ОАИЛ на МБАЛ „П.”, но поради влошаване на здравословното му състояние на 21.08.2016 г. починал.
Ищецът В. Г. заедно със съпругата си и двете си деца Д. и Г. решил да 5 остане да живее заедно с майка си в семейната си къща в с. Б., обл.П..
Семейството живеело в разбирателство, хармония и взаимна любов и са разчитали един на друг. Сочи се, че С. била изключително всеотдайна майка и баба, която отдавала обичта и вниманието си на всяко едно от децата си, а в последствие и на своите внуци. Поради тази причина и след нейната смърт, децата й Г. и Е. изпитвали силно емоционално страдание от нейната загуба. В.
Г. и Е. Н. страдали от липсата й, тъй като майка им С. изключително дълго време присъствала в техния живот, между тях били създадени прекрасни отношения родител - деца, скрепени с ежедневно разбирателство, много любов, грижи, всеотдайност и взаимопомощ.
Сочи се, че пострадалата С. била жизнен човек, адекватна в своето поведение, в отношенията си с хората, като се стремяла да бъде пълноценна и полезна за своите деца и внуци. Въпреки че В. не живеела в едно домакинство с майка си, те ежедневно контактували по между си, тъй като били изключително близки, емоционалната привързаност между двамата приживе, довела по-големи страдания от загубата на моралната подкрепа на родителя си.
Поради така установените и продължили изключително дълго във времето близки отношения, мъката на увредените от загубата на майка и баба била значителна. От създадените през време на съвместният им живот лични отношения се обуславяла и високата степен на страдание и мъка на В. и Е. от загубата на майка им. Сочат се подробни съображения.
Твърди се, че в случая било установено авторството на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, които са довели до непозволеното увреждане, като не било установено какаото и да е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата С. Г..