Решение № 4965 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4965 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110150692 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу С. П. Ц. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 6171.30 лв. /3155.39 евро/, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****************, аб. № ********** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 861.70 лв. /440.58 евро/, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г., сумата от 81.07 лв. /41.45 евро/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 17.97 лв. /9.18 евро/, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 16885/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален 1 представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че се явява собственик на процесния имот. Посочва, че ответницата не била живяла в България и не била ползвала имота, като той не бил ползван и от трети лица, като радиаторите били демонтирани. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 08.09.2002 г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес гр. София, ул. „Яков Крайков“ № 27 вх. Д, Е и Ж, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото са отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ищецът за през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ответникът С. П. Ц. е била собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****************, аб. № **********. Горното се установява и от представения нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавно място от ************* от 20.07.1993 г. том LXXXXIII, дело № 10437 от 1992 г., съгласно който С. П. Ц. е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се на***********************. Съгласно два броя удостоверения с изх. № 682 00-82 от 31.01.2014 г. изх. № 68-00-1214 от 22.08.2019 г. и издадени от „ГИС София“ ЕООД стар адрес ************* и стар адрес *********** се отнасят за настоящ адрес *****************. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от нотариален акт № 81 от 20.07.1993 г. том LXXXXIII, дело № 10437 от 1992 г. С. П. Ц. е придобил процесния имот. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период е имало 3 отоплителни тела, монтирани ИРРО, като за периода 22/23 г. и 23/24 г. не бил осигурен достъп до имота за отчет за уредите, за което били съставени протоколи от 15.05.2023 г., 17.05.2023 г., 14.05.2024 г. и 18.05.2024 г., като за двата отчетни периода имало начислена служебно ТЕ на база инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 147 куб. м.

Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало монтиран един водомер за топла вода, като поради неосигурения достъп до имота за периода 22/23 г. и 23/24 г. била начислена ТЕ за БГВ на база един на брой потребители на топла вода при служебно определен разход от 140 л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми възлиза на 5911.86 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 29 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че исковата претенция се явява доказана. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания 3 към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. С оглед на представените доказателства се установява, че действително в процесния имот за процесния период не е извършван реален отчет поради неосигурен достъп.

В чл. 70, ал. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. е предвидено задължение на потребителя на топлинна енергия да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. Като в случай, че ответникът не е изпълнил това си задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал. 4 от цитираната наредба, се начислява топлинна енергия съгласно реда посочен в Наредбата, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба – в този смисъл решение № 59 от 16.06.2016 г. постановено по гр.дело № 4364/2015 г. по описа ВКС. Ответникът е имал право да поиска допълнителен отчет в предвидения за това срок в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като липсват данни да е сторил това. Следва да се посочи, че при неосигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата в този смисъл решение № 162 от 28.05.2014 г. постановено по гр.дело № 6397/2013 г. по описа ВКС. За пълното следва да се посочи, че представените от ответника два броя главни отчета не са в състояние да установят обратното още повече, че същите са неотносими, доколкото не касаят процесния период, а именно 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г . Първият отчет се отнася за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., в който отчет няма отбелязване радиаторите да са били демонтирани и предхожда процесния периода, а вторият е за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. и се отнася за период, който е след процесния, поради което е ирелевантно дали през него радиаторите са били вече демонтирани.