Разпореждане № 4956 от 23.02.2023, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4956 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235330102166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № ***** г. на „ Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против О. Ц. А., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед № **** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – П.

Съдът, като се запозна с материалите по постъпилото за послужване заповедно производство, намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания до заявителя за предявяване на установителен иск за вземането, в който смисъл за ищеца, към настоящия момент липсва правен интерес от предявения иск. Това е така, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила, по следните съображения:

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от положителното установяване както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са: 1. наличието на издадена заповед за изпълнение; 2. подадено в срок от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепяне на уведомление; 3. спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. наличието на пълен субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в заповедта за изпълнение. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес, респективно за недопустимост на иска.

Следва да се посочи, че исковият съд, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012 г. по ч.гр.д. № 296/2012 г., ГК, I г.о. на ВКС, в което е прието следното: “....дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на 1 правото на иск.”

Заповедният съд е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, в едномесечен срок от получаване на съобщението за това. В изпълнение на указанията на заповедният иск заявителят е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото производство. В заповедното производство длъжникът е търсен на неговия постоянен и настоящ адрес, които съвпадат, като е установено, че няма регистрирани трудови договори. При посещение на адреса връчителят е установил, че на адреса живее синът на длъжника, който е отказал да получи съдебните книжа. Заявил е, че длъжникът не живее на адреса. Заповедният съд е дал указания да се залепи уведомление по чл. 47 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са били налице основанията за залепяне на уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, но не са били налице предпоставките за даване на указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила. С разпоредбата на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, в редакцията й, приета с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г., се предвижда, че съдът следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иска за вземането си, когато са налице следните предпоставки: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. При граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба, съдът намира, че за да се дадат указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, следва да са налице кумулативно посочените в тази разпоредба предпоставки. Следователно, когато не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, макар заповедта за изпълнение да е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепяне на уведомление, следва да се пристъпи към издаване на изпълнителен лист, тъй като след изтичане на срока за депозиране на възражение, считано от датата на която се счита, че съобщението е редовно връчено по арг. на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила. В случая не може да се приеме, че е установено, че длъжникът не живее на адреса, тъй като не е събрана информация от независим източник. Вземането е за ВиК услуги, доставени именно в процесния имот, като лицата, които живеят там са потенциално заинтересовани от представянето на невярна информация. Касае за лица от домашните, на които може да връчена заповедта, при тяхно съгласие, като същите се предполага, че имат връзка с длъжника, които сам е посочил този адрес за своята кореспонденция с държавните институции. Ето защо, с изтичането на срока на уведомлението заповедта за изпълнение е стабилизирана. По така изложените съображения, предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

В случая не са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като последната е стабилизирана по вече изложените от съда съображения, което обосновава извод за липса на правен интерес от образуване не настоящото производство.

Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2166/2023 г. на Районен съд Пловдив поради недопустимост на предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против О. Ц. А. искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване на парични вземания, за които е издадена заповед № ***** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на 2

Районен съд – П.

След влизане в сила на настоящото разпореждане препис от него ведно със заповедното производство да се върнат на заповедния съд.

Разпореждането подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________

3