Решение № 2424 от 12.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504350 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20216564/28.11.2021 г. по гр. д. № 41693/2017 г. по описа на СРС, 145 състав е отхвърлена молба, подадена от Р. Б. С. за допълване на решение № 114422/14.05.2019 г., постановено по гр.д. № 5110079/26.06.2019 г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25010022/09.02.2022 г., подадена от Р. Б. С., с която заявява, че постановеното решение е неправилно. Посочва, че в решението, с което е допусната делба, липсвало произнасяне по предявеното инцидентно искане за установяване недействителност, както на делбата от 1989 г., така и на по-късно извършената такава, поради неучастие в тях на всички съделители, но още и на придобиванията, въз основа на които ищците твърдели да се легитимират като собственици. Неправилно първоинстанционният съд бил отхвърлил молбата за допълване като счел, че не са предявени инцидентни установителни искове. Поддържа, че с отговора на исковата молба и от изрично уточнение, извършено в първото по делото съдебно заседание се установявало именно обратното, че ответникът е предявил такива искове. Следвало са се посочи, че предявеният ИУИ обхващал не само цитираните в обжалваното решение делби, но още и установяване на придобивните актове въз основа на които ищците твърдят да са придобили валидно и съответно станали съсобственици с него – постановление за възлагане на ЧСИ от 17.06.2015 г. и на нотариален акт за замяна от 27.10.2016 г. Не само липсвало изрично произнасяне по 1 предявените искове, но също така в мотивите на решението липсвало и изобщо обсъждане. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за допълване да бъде уважено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 250334469/20.04.2022 г., подаден от Л. Х. Б. и Н. Л. Б., с който поддържат, че въззивната жалба е неоснователна. Посочват, че първоинстанционното решение е обжалвано, като както във въззивното решение, така и в определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване въззивното решение, било посочено, че ответникът не е предявил инцидентни установителни искове. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 41693/2017 г. по описа на СРС, 145 състав е образувано по искова молба, подадена от Л. Х. Б. и Н. Л. Б. против Р. Б. С., с която е предявен иск за делба на недвижим имот – самостоятелен обект на сграда с идентификатор *** в гр. София, район Красна поляна, бул. **** в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *** – апартамент, с площ от 32,40 кв.м., заедно с 1/3 идеана част от поземлен имот *** с площ от 227 кв.м. Ищците твърдят, че са придобили при условията на съпружеска имуществена общност – ½ идеална част от имота по силата на договор за замяна от Е. Б. С., сключен с Нотариален акт № 48, т. III, рег. № 8704, д. № 388/27.10.2016 г. на Нотариус В.Г., а ответникът Р. Б. С. придобил ½ от собствеността по наследство от майка си Б.К. С.а.

Молят делбата да бъде допусната при дялове – ½ за ищците и ½ за ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Б. С. е подал отговор на исковата молба, в която е заявил, че оспорва предявения иск. Наред с останалите доводи за недопустимост на делбата и неоснователност на предявения иск, ответникът е въвел твърдение, че ищците не могат да се легитимират като собственици, тъй като делбата от 1989 г., извършена по гр.д. № 6630/1989 г. на СРС е нищожна. В нея не били участвали всички собственици на дворното място и делбените обекти в него. Не бил участвал баща му Б.А. С.. Поддържа, че недействителността на делбата се е отразила върху действителността и е опорочила по-късно извършената делба между В.А.П. и В.Г. С.а. Това се е отразило и на това, че при публична продан ищците не са придобили собствеността на описания в постановление от 17.06.2015 г. на ЧСИ И.Ч. недвижим имот. Твърди, че и идеалните части, които са придобили ищците в процесния имот, надвишавали притежаваните от праводателя им. Моли в хода на производството съдът да установи и да се произнесе относно това.

2

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 04.05.2018 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че във връзка с оспорването на собствеността на ищеца, заявява, че моли съдът да се произнесе с решението по това, като можело да бъде наречен инцидентен установителен иск.

С Решение № 114422/14.05.2019 г. по гр. д. № 41693/2017 г. по описа на СРС, 145 състав първоинстанционният съд е приел, че с отговора на исковата молба е релевирано възражение за нищожност на извършената делба по гр.д. № 6630/1989 г. но СРС, поради което и ищците не били придобили правото на собственост при извършената публична продан и като такова е обсъдено в мотивите си.

Във въззивна жалба вх. № 5110079/26.06.2019 г., подадена от Р. Б. С., ответникът е заявил, че в постановеното решение липсва произнасяне по предявеното инцидентно искане за установяване на недействителност, както на делбата от 1989 г., така и покъсно извършената такава. С Решение № 261167/12.11.2020 г. по в.гр.д. № 12988/2019 г. по описа на СГС, IIIб състав, въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба не е предявен инцидентен установителен иск, но въпреки това е приел, че по направеното с въззивната жалба искане, следва да се произнесе първоинстанционния съд по реда на чл. 250 от ГПК. До този извод е достигнал и Върховния касационен съд в мотивите на Определение № 60290/30.06.2021 г. по к.гр.д. № 1660/2021 г. по описа на ВКС, I ГО.

С обжалваното решение, в изпълнение на дадените указания от въззивния съд, районният съд е разгледал направеното с въззивна жалба вх. № 5110079/26.06.2019 г. искане за допълване на решението, с което е допусната делба на недвижим имот и е приел, че ответникът не е предявил инцидентен установителен иск.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане в 1месечен срок от обявяване на решението с мотивите или от съобщението до страната, че е изготвено. В конкретния случай, искането за допълване е направено с въззивната жалба, поради което е спазен законоустановения срок за предявяването му и съответно то е допустимо.

Въззивният съд като съобрази въведените с отговора на исковата молба твърдения и липсата на изрично формулирано искане възражението за нищожност на 3 извършена делба на недвижим имот да бъде разгледано като иск, приема, че е правилен изводът на първоинстанционният съд, че не е предявен инцидентен установителен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 212 от ГПК ответникът с отговора на исковата молба може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. В частност ответникът може да направи възражение за нищожност на делба, от която ищците черпят права в рамките на делбения процес, което може да бъде разгледано като преюдициален въпрос като възражение, по който следва да се произнесе в мотивите, а в случаите, когато е направено под формата на инцидентен установителен иск с правно основание чл. 75 от Закона за наследството.

Предявяването на инцидентен установителен иск, независимо от това, че се предявява с отговора на исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК. Доколкото нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание е направено съответно на твърденията искане да бъде признато да установено с изричен диспозитив нищожността на извършена съдебна делба поради неучастие на съсобственик, то и не е налице пропуск на съда, който да бъде отстранен по реда на чл. 250 от ГПК.

Дори да се приеме, че такъв иск е предявен, то в мотивите си първоинстанционният съд е разгледал направеното възражение за нищожност и се е произнесъл по него в мотивите на решението си. Следователно налице е формирана воля на съда и не е налице непълнота на решението като порок, който изисква допълване на постановеното решение.

Предвид на изложеното и поради съвпадането на фактическите и правни изводи на въззивния и първоинстанционния съд, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право да получи направените по делото разноски. В становище от 28.11.2022 г. въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемите разноски за платено адвокатско възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че предмет на делото е процесуален въпрос, а именно налице ли е пропуск на съда да се произнесе по целия предмет на делото, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно осъществената от адвоката защита. При преценка на извършените процесуални действия и предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС 4 минимални размери на адвокатските възнаграждения и по аналогия за неоценяеми искове (чл. 7, ал.1, т. 4), съдът намира, че платеното възнаграждение от 600 лева не е прекомерно.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20216564/28.11.2021 г. по гр.д. № 41693/2017 г. по описа на СРС, 145 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. Б. С., ЕГН-**********, гр.

София, район Красна поляна, ж.к. Разсадника Коньовица, ул. **** да заплати на Л. Х.

Б., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. **** и Н. Л. Б., ЕГН-**********, гр. София, ж.к.

**** сумата от 600 лева, представляващи направени във въззивното производство разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5