Решение № 7326 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7326 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря Й. Ц. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110127175 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. А. Б., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.

411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева – частично от 5635,31 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № 0300/21/465/502535, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2021 г. в гр. София, в тунела в посока ж. к.

„Люлин“, водачът К. М., управляваща лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ******** и притежаваща валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, поради неспазване на необходимата дистанция и неосъществяване на достатъчен контрол над управляваното нея МПС ударила в задната част движещия се отпред лек автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, с рег. № ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 210300/412/5000138. Вследствие настъпилия удар на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0300/21/465/502535. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 5620,31 лева, заплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 06.12.2021 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 5635,31 лева, но ответникът отказал да 1 възстанови сумата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г. И..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и наличието на вина у застрахования при него водач за причиняване на твърдяното произшествие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесния автомобил, който нарушил императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, намалил рязко скоростта и по този начин ударът станал непредотвратим за другия водач. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същата била силно завишена и не отговаряла на действителния размер на вредите. Не били представени доказателства, че преди настъпване на застрахователното събитие процесният автомобил бил в добро състояние и без щети, както и в гаранция, налагаща ремонтирането му в официален сервиз.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Б.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания адв. З. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване.

В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. И.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, с рег. № ********, собственост на „Аутобохемия“ АД, с лизингополучател А. Г. А.. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № 21-0300/ 412/5000138, сключена на 07.01.2021 г., със срок на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 08.01.2021 г. до 24.00 ч. на 07.01.2022 г. и с рискова клауза „Пълно Каско”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2021 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ, е видно, че датата на първата регистрация на същия автомобил била 12.03.2021 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 28799 евро и начин на определяне на обезщетението при частични щети – в официален сервиз.

Съгласно т. 7.1.2 от Общите условия на „ЗАД „Алианц България“ АД за застраховане 2 на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, пътнотранспортното произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“. Специалните изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. 7.3 от общите условия. Съгласно т. 95 от общите условия размерът на застрахователното обезщетение при частично увреждане на ППС се определял от застрахователя на база одобрен от него опис на щетите. При сключване на застраховката застраховащият/застрахованият избирал един от изброените по-долу начини (приложим по тарифа съгласно възрастта и типа на ППС) за отстраняване на щетите, който начин изрично се посочвал в застрахователния договор: след предварително писмено съгласие на застрахователя, застрахованият можел да отстрани щетите в определен от застрахователя автосервиз в България, като разходите за тяхното отстраняване се заплащали от застрахователя на автосервиза (т. 96.1 от общите условия).

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ********. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 03.09.2021 г., около 21,30 ч. в гр. София, в тунела в посока ж. к. „Люлин“, свидетелят А. А., управляващ лек автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, с рег. № ********, се движел в лявата лента за движение. В района на тунела водачът предприел внезапно спиране на автомобила (без причина), в резултат на което бил ударен от движещия се зад него лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ********, управляван от свидетелката К. М.. Вследствие настъпилото произшествие на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: задна броня, заден капак.

Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като този на лекия автомобил марка „Ситроен“ посочил, че няма вина за настъпването на ПТП-то.

Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), 3 ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите А. Г. А. и К. Г. М..

За причинените на процесния автомобил повреди водачът А. А. подал на 07.09.2021 г. до застрахователя по имуществената застраховка уведомление, по което била образувана щета № 0300/21/465/502535. В уведомлението оправомощеното лице декларирало, че желае обезщетяването да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, стойността на който да бъде изплатена от застрахователя директно на собственика на сервиза.

Видно от приемо-предавателен протокол, на 29.09.2021 г. свидетелят А. А. приел автомобила след извършения ремонт без възражения и забележки. От собственика на сервиза „Еуратек Ауто“ ООД бил издадена фактура № 4130177479/01.12.2021 г. на стойност 5620,31 лева. С доклад по процесната щета било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 5620,31 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 06.12.2021 г.

От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № 0300/21/465/ 502535 застрахователно обезщетение в размер на 5620,31 лева, ведно с 15 лева за ликвидационни разноски или общо 5635,31 лева. С уведомително писмо вх. № 1-101-410127/06.01.2022 г. ответникът отказал да възстанови сумата, тъй като от представените по преписката документи било видно, че виновен за настъпване на произшествието бил водачът на застрахования при ищеца автомобил.

Видно от удостоверение изх. № ЕА50/24.04.2024 г., издадено от „Еуратек Ауто“ АД, процесният автомобил бил предаден на клиента на 18.01.2021 г. Същият имал гаранция за 5 4 години или 100000 км., което от двете обстоятелства настъпи по-рано, т.е. до 17.01.2026 г.

Автомобилът бил приет в сервиза в гр. София на 09.09.2021 г. с пробег от 9698 км.