Разпореждане № 2939 от 29.09.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. гр. Лом

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102824 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, гр. *****, против М. Н. Л., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:гр.*****, ************** (****), за сумите: 1/ Главница 511.29 EUR, ведно със законната лихва от 25.09.2026 г.; 2/ Мораторна лихва 59.30 EUR за периода 14.03.2018 г. - 16.09.2026 г. в размер на законната лихва върху главницата; 3/ Договорна лихва 87.59 EUR за периода 14.03.2017 г. – 13.03.2018 г.; 4/ Неустойка 416.87 EUR, дължима поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 5/ Такса 887.90 EUR съгласно Тарифа на кредитодателя.

Посочено е в заявлението, че вземането произтича от неизпълнено парично задължение по Договор за потребителски кредит № 115081 от 14.03.2017 год., между заемодателя „Сити Кеш“ООД с ЕИК 202531869, от една страна, и М. Н. Л. от друга, за сумата в размер на 511.29 евро /главница/.

Вземането е цедирано на заявителя: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 18.08.2025г. /кредиторът / „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания."

Предвид ангажираните доказателства и заявеното искане, съдът в този си състав приема от фактическа и правна страна следното:

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде само за вземанията за главница и за разноски съобразно уважената част и да се отхвърли по отношение на останалите претендирани суми, като съображенията за това се следните: За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т. 1 и 2 от ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Безспорно по отношение процесния договор за заем са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаването на заповед за изпълнение.

Претендираното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № 115081 от 1

14.03.2017 год., със заемодател Сити Кеш“ООД, небанкова финансова институция, и физическото лице М. Н. Л., по силата на който е предоставен заем в размер на 1000 лева (511.29 евро) при договорен годишен лихвен процент 35.04% и срок за погасяване 12 месеца, в срок до 13.03.201821 год., на дванадесет погасителни месечни вноска в размер на по 174.10 лв. ГПР е посочен на 41.458% и общо дължимата сума по договора е 1199.79 лева, без яснота какви компоненти са взети предвид като разходи по кредита за определяне посочения ГПР с оглед изискванията на чл. 19, ал.1 ЗПК.

В чл. 3 от договора е обективиран погасителен план, в който са предвидени и дванадесет вноски от по 74.12 лева – неустойка, а общият размер на месечната вноска е 174.10 лева, като така сумата за погасяване е 2089.23 лева

Съгл. чл. 6 от Договора, „Други условия“: 6.1. Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). 6.2. При неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 889.44 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Съгл. чл. 9 ал. 2 от ОУ на заемодателя, „Когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители), надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3 Първа по ред Ипотека; 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Въпросната неустойка е била начислена към общото задължение, включена в погасителния план към Договора за заем от самото начало и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва, като така сумата, която заемодателя е следвало да върне е в общ размер на 1199.79 лева.

След служебно извършена справка на публично достъпната интернет страница на БНБ с адрес: https://www.bnb.bg/Statistics/StHistoricalData/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/indсе установява, че на датата на сключване на договора, 14.03.2017 год., законната лихва е била 10,00 %, формирана по следния начин: на основание чл. 35 от Закона на БНБ, ОЛП е бил 0,00% + 10 % надбавка = 10,00%.

Съгласно параметрите на Договор за потребителски кредит № 115081 от 14.03.2017 год., размерът на ГПР по кредита е 41.58%, като не е ясно какво включва, при договорен годишен лихвен процент 35.04%. Поражда се обосновано съмнение, че действителният 2 размер на ГПР, като се прибави към сумата за връщане и неустойката в размер на 174.10 лв., като разход ГПР по кредита, многократно надвишава предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер, които към 14.03.2017 год. е бил 50,00%. В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието “неравноправна клауза” в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за неустойка поради непредставяне на уговореното обезпечение, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договорът, предвид общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.

Съдът приема, че в случая е налице висока степен на вероятност за нищожност на клаузата за осигуряване на обезпечение – с оглед критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя цитираните по горе обезпечения, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер, по-голям от сумата, получена като заем.

Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.

Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите – Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за 3 да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.

Уговорената неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и по конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.