Решение № 50 от 28.06.2021, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20201220100695 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по предявен иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София против АНГ. С. К. от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумите както следва: сума в размер на 2455.55 лв. – главница, сума в размер на 770.01 лв. - договорна лихва за периода 01.08.2018 г. до 24.12.2019 г. – падеж на последна погасителна вноска и сумата от 202.22 лв. – обезщетение за периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски.

Ищеца твърди, че че на 03.04.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и АНГ. С. К. като заемател е сключен Договор за паричен заем с № 3190846, с който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2750 лева. Сумата била предоставена на ответника при подписване на договора, който има силата на разписка. Заемателя следвало да 3 върне заема, ведно с надбавка, покриваща разноските 3на заемодателя и добавка, съставляваща печалбата на 1 заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. Така стойността на плащанията по кредита е договорена в размер на 3867.78 лв. , от които договорната лихва е в размер на 1117.78 лв. Ответника следвало да върне кредита в срок до 24.12.2019 г. на 21 равни месечни погасителни вноски в размер на 184.18 лева всяка.

На 01.03.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на което вземането към ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило цесионера, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника било изпратено уведомително писмо за станалата продажба, но то е върнато в цялост. Тъй като ответника не е извършил плащане по договора за заем, му е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва 202.22 лева. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 176/2020 г. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за претендираните суми.

Срещу заповедта е подадено възражение, поради което е подадена настоящата искова молба.

Правната квалификация на предявения иск е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл.240 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД във вр. С чл.422 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил отговор, в който се застъпва становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове. По същество изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че оспорва Договор за паричен заем с № 3190846/03.04.2018 г., като твърди, че не са представени доказателства за правомощията на подписалата договора Л.П.К.да подписва от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД договори, не е 2 представен трудов договор за времето на подписване на договора за заем.Оспорва представеното извлечение от приложение № 1/01.03.2019 г. към договор за цесия, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, като заявява, че не става ясно как е формирана посочената за дължима от ответника сума. Счита, че представеното пълномощно за уведомяване на длъжниците за извършената цесия не касае конкретното вземане и е в нарушение на т.4.9 от договора за цесия. Ответника не е уведомен за цесията, уведомлението не изхожда от цедента и не е в предвидената в договора форма. Цесията не е породила действие спрямо ответника, като и исковата молба не може да се счита за уведомление за цесията. Счита, че в договора за цесия не е дадено определение на понятието Приложение № 1, не е доказано същото да е станало неразделна част от договора, не е конкретизирано вземането към ответника и дали то е част от договора, поради което ищецът не може да черпи права от него.

Представеното извлечение от приложение № 1 не доказва конкретното вземане към ответника.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.127 ичл.130 от ГПК, чл.99, ал.4 от ЗЗД.

От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

На 03.04.2018 г. между АНГ. С. К. и "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София бил сключен договор за паричен заем № 3190846. С договора "Изи Асет Мениджмънт" АД отпуснало на ответника паричен заем в размер на 2750 лв., която сума била предадена на ответника към подписване на договора. Съгласно чл.3 от договора, с подписването му заемополучателя удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума, а договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума. Съгласно клаузите на договора А.К. следвало да погаси кредита на 21 месечни вноски, всяка в размер на 184.18 лв., с последна погасителна вноска, дължима на 24.12.2019 г. Уговорен е фиксиран годишен процент на разходите в размер на 40.00 % и годишен процент на разходите – 49.03 %. Общата дължима сума по заема е определена на 3867.78 лв., ако страните изпълняват точно и в срок задълженията си и не бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на договорно задължение.

3

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора заемателят се задължил в 3 дневен срок от сключване на договора да осигури две физически лица за поръчители за дълга си или банкова гаранция. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемополучател или поръчител по друг договор за паричен заем със заемодателя, да няма неплатени осигуровки в последните 2 години, да няма кредитна история или да има такава със статус „Редовен“, да подпише договор за поръчителство. Банковата гаранция да бъде издадена в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. В чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 820.05 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на вноските се прибавя сума 39.05 лева.

Тъй като ответника не осигурил някое от предвидените обезпечения, му била начислена и посочената неустойка. Така на ответника била начислявана погасителна вноска от 223.23 лева, включваща главница, лихва и неустойка.

К. не изпълнил задължението си за заплащане на месечните вноски по договорения погасителен план, като внасял част от договорените суми, както и внасял със закъснение. Общо заплатил сума в размер на 828.25 лева, като последната вноска е извършена на 23.02.2019 г.

На 16.11.2010 г. бил сключен Рамков договор на продажба и прехвърляне на парични вземания между "Изи Асет Мениджмънт" ЕАД, гр.София и ищцовото дружество. На 01.03.2019 г. между същите страни било подписано и Приложение № 1 към горния договор, с което приложение "Изи Асет Мениджмънт" ЕАД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземания към свои длъжници, един от които ответника по делото. Чрез рамковия договор за цесия и приложение № 1 към него, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София се е суброгирало в правата на кредитора по договора за заем след прехвърляне на вземането. С изрично пълномощно цедента упълномощил цесионера по този договор за цесия да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. До А.К. било 4 изпратено уведомление за извършената цесия, изпратено с обратна разписка.

Писмото се върнало в цялост, с отбелязване, че пратката е непотърсена.

Тъй като ответника не изпълнил задължението си за заплащане на суми по договора за заем, от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 176/2020 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми. Срещу издадената заповед ответника е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което ищеца е предявил настоящия иск за установяване съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, според заключението на която, подписвайки процесния договор за заем на 03.04.2018 г., А.К. е удостоверил, че е получил сумата от 2750.00 лева. Общия размер на всички дължими плащания е 3867.78 лева, ГПР е 49.03%, а ГЛП – 40.00%, като лихвения процент на ден, приложим при отказ от договора е 0.11%.

Поредността на погасяване на заема е както следва: първо се погасяват разходи по събиране на вземането/начислени лихви просрочие, след това неустойката, лихвата и накрая главницата. Начислена е неустойка на осн. чл.4, ал.2 по договора за заем в размер на 820.05 лева. Общия размер на дължимите по договора суми, ведно с неустойката са в размер на 4687.83 лева, подробно посочени в таблица от вещото лице, като последната вноска се дължи на дата 24.12.2019 г. До датата на цесията, по договора са получени плащания в общ размер на 828.25 лева, описани от вещото лице по дати и размер в таблица. Дължимата лихва за просрочие от допускане на забавата до 01.03.2019 г. – момента на цесията е в размер на 31.17 лева, като от извършените от ответника плащания за погасяването на тази лихва е прихваната сума от 29.83 лева. След извършената цесия по договора за заем няма извършени плащания. С постъпилите по договора плащания, за начислени лихви просрочие е прихваната сумата от 29.83 лева, за главница по заема – 294.45 лева, за лихва по договора – 347.77 лева и за неустойка е прихваната сумата от 156.20 лева. Останала неиздължена сума по заема е в размер на 3889.141 лева, от които 2455.55 лева за главница, договорна лихва в размер на 770.01 лева за периода от 01.08.2018 г. до 24.12.2019 г. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 663.85 лева. Според 5 вещото лице размерът на лихвата за забавено плащане за периода от 01.08.2018 г. до 14.02.2020 г. - дата на подаване на заявлението в съда е в размер на 193.07 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че лихвата за забавено плащане за периода от 01.08.2018 г. до 12.02.2020 г. - дата на подаване на заявлението в съда, посочена в заповедта (изпратена по куриер) би била в размер на 191.51 лева. Обяснява, че по-големият размер на претендирана от ищеца лихва за забава се дължи на това, че те са начислили лихви върху лихвата, а вещото лице е изключило анатоцизма.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза е пълно и обосновано и го кредитира изцяло.

При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.

Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.

Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при изправност на насрещната страна.