Определение № 1790 от 12.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1790 гр. Варна, 11.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20223100500833 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на Елена Николаева Ш. с постоянен адрес гр. Разград, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело, образувано по иск по чл. 128 от Семейния кодекс за определяне на режим на лични отношения между баба и внуче, поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора – чл. 5, ал. 1 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. (Конвенцията).

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия и постановяване на акт по съществото на спора.

Твърди се, че изводът на РС-Варна, основан на тълкуване на нормите на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19.10.1996г., че не е компетентен да разгледа спора, тъй като въпросната конвенция определяла като основание за местната компетентност обичайното пребиваване на детето във връзка с мерки за запазване на имуществото и личността на детето, което в случая е във Великобритания, е неправилно. Според жалбоподателката, цитираната Конвенция не третира въпроси за личните отношения между баба и внук, поради което е и неприложима в случая, а прилагането и́, както и извършеното от РС-Варна разширително тълкуване е незаконосъобразно. Счита, че по иск с правно основание чл. 128 СК, в който ответници са родителите на детето, а ищец е бабата и при положение, че бабата, единият родител и детето са български граждани, а другият родител е гражданин на друга държава и е признал иска, българският съд е компетентен да разгледа спора и да реши делото. Навежда, че няма норма, с която българското или международното право да задължава друг съд, извън сезирания, да се произнесе по спора, а направеното от първоинстанционния съд тълкуване противоречи на нормата на чл. 35, § 2 от Конвенцията, който задължава съда, сезиран с молба за определяне на режим на лични отношения да се произнесе по указания в цитираната норма начин с нарочен акт. Неправилно е отречено и приложението на Регламент (ЕО) 2201/2003 год. на Съвета (според чиито норми, според жалбоподателката, компетентен да разгледа и реши спора е именно 1 българският съд), като не е съобразено, че към момента на образуване на делото, Великобритания е била обвързана от правото на ЕС.

От насрещните страни – К. М. П. и И. Х., гражданин на РУкрайна, родители на детето Орез П., роден на 03.03.2019 год., ответници по иска по чл. 128 СК – отговор на жалбата не е подаден.

Подадена е и частна жалба от К. М. П. срещу Разпореждане № 280029/19.11.2021 год. по гр. дело № 13500/2020 год. на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното № Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и за присъждане в негова полза на разноски за производството в размер на сумата от 1300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е неправилно. Твърди се, че съдът не е администрирал молбата на настоящия частен жаалбоподател за допълване на прекратителното определение относно разноските, не е уведомил насрещната страна – ищцата Е.Ш. за направеното от ответника искане по чл. 248 ГПК и по този начин я е лишил от възможността да изрази становище по молбата, при което и произнасянето на съда е преждевременно, съответно и разпореждането е неправилно, като се настоява за отмяната му.

І. По частната жалба на Елена Николаева Ш. с постоянен адрес гр. Разград, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело, съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 13500/2020 год. е образувано по искова молба от дата 23.10.2020 год., с която от ЕЛ. Н. Ш., гражданин на РБългария против К. М. П., гражданин на РБългария и И. Х., гражданин на РУкрайна е предявен иск по чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения на ищцата с нейния внук Орез П., роден на 03.03.2019 год., гражданин на РБългария.

Ищцата навежда следните твърдения: Баба е по бащина линия на детето Орез, родено 2019 год. С майката на детето е в добри отношения и същата няма против ищцата да осъществява лични контакти с Орез. По настояване на бащата контактите на ищцата с нейния внук били прекратени. След раждането на Орез ищцата и нейният съпруг са отглеждали детето около година. Между родителите на детето настъпили проблеми, в резултат на които двамата се разделили и детето останало при бащата, който отказвал на ищцата всякакви контакти с внука и́. Твърди, че между нея и внука и́ има прекрасни отношения, които по никакъв начин не се отразяват негативно на детето, а напротив – то се радвало на контактите с нея. Изразява опасения, че липсата на контакт между нея и внука и́, връзката им ще бъде опразнена от съдържание и прекъсната. Майката на детето – И.

Х. била съгласна ищцата да има контакт с детето.

Отправеното искане е да бъдат определени мерки за лични отношения на ищцата с нейния внук, съответно: всяка трета събота от месеца от 12, 00 ч. до 18, 00 ч. без преспиване през първата година от влизане в сила на съдебното решение, а след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение – всяка трета събота и неделя от месеца от 12, 00 ч. в събота до 16, 00 ч. в неделя, с преспиване на детето при нея, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата И. Х., гражданин на РУкрайна, майка на детето Орез П., роден на 03.03.2019 год., не оспорва иска.

Заявява, че не възразява синът и́ да има лични отношения с баба си по бащина линия. Излага, че ищцата и нейният съпруг са помагали в отглеждането на детето при престоя на ответниците и детето в Испания; че са изградени добри отношения между баба и внук, които 2 да продължат и занапред. Отправя искане осъществяването на личните отношения между бабата и детето да е в нейно присъствие. Сочи, че понастоящем бащата и детето живеят във Великобритания.

В писмен отговор, ответникът К.П. – баща на детето Орез П., чрез процесуален представител, настоява за прекратяване на делото поради липса на компетентност на българския съд да го разгледа. Твърди, че от месец юли 2020 година живее заедно с детето в гр. Лондон, Великобритания, където е и обичайното местопребиваване на детето; ищцата живее в Кралство Испания и не е живяла поне шест месеца преди предявяване на иска в РБългария.

С оглед различното гражданство на страните и различното им обичайно местопребиваване и преди всичко обичайното местопребиваване на детето Орез, ответникът К.П. – баща на детето Орез П., счита, че българският съд не е компетентен да разгледа делото, съобразно нормите на Регламент /ЕО/ 2201/2003 год. на Съвета, който е приложим в случая, тъй като искът е предявен на 23.10.2020 год. и към този момент спрямо Великобритания е приложимо правото на ЕС, а едва след 31.12.0220 год. Великобритания не е обвързана от нормите на общностното право. Изложени са и съображения, че българският съд не е компетентен да разгледа делото с оглед и на нормите на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, при положение, че е приложима в настоящия случай.

Настоява за прекратяване на делото поради липса на международна компетентност на българския съд.

От доказателствата по делото е видно, че детето Орез П. е роден на 03.03.2019 год. във Великобритания, гражданин е на РБългария. Бащата Кирилл Мхайлович П., също е български гражданин, майката И. Х. е граждани на РУкрайна. Ищцата Елена Николаева Ш. е баба на детето Орез по бащина линия, същата е български гражданин.

Установено е, че от средата на месец юли 2020 година, бащата и детето живеят в гр.

Лондон, Великобритания; бащата работи на постоянен трудов договор и има собствено жилище, има статут на постоянно пребиваващ във Великобритания; на 15.09.2021г. са подадени документи за промяна на статуса на детето на постоянно пребиваващ; детето има личен лекар в Лондон; подадени са документи за безплатно ранно обучение на детето в училище в Лондон.

В обжалваното определение е съобразено, че детето заедно със своя баща са се установили да живеят трайно на територията на Великобритания, при което и делото с международен елемент. Прието, е че при определянето на международната компетентност на съда правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, са неприложими, тъй като Великобритания не е държава – членка на ЕС, а международната компетентност следва да бъде определена съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, тъй като обичайното местопребиваване на детето е във Великобритания, а последната, както и РБългария, са страни по Конвенцията. Съобразено е, че предявеният иск е за определяне на право на лични отношения на близък роднина - баба по бащина линия – с ненавършило пълнолетие дете. Прието е, че Конвенцията урежда международни спорове между родители относно правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения/поддържане на контакти, като в контекста на интереса на детето е прието, че нормите на Конвенцията са приложими и по отношение на правото на лични отношения на детето с прародителите му (баба и дядо). Като е съобразил, че обичайното местопребиваване на детето към момента на предявяване на иска е във Великобритания, съдът се е позовал на чл. 5, § 1 от Конвенцията, утвърждаващ принципа, че международно компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното местопребиваване на детето, с оглед на което е приел, че не е компетентен да разгледа делото и е прекратил производството.

Определението е правилно.

3

Предявеният иск е с правно основание чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения на ищцата ЕЛ. Н. Ш., гражданин на РБългария с нейния внук Орез П., роден на 03.03.2019 год., гражданин на РБългария, произхождащ от родители К. М. П., гражданин на РБългария и И. Х., гражданин на РУкрайна. Делото е с международен елемент – бабата на детето, единият родител и самото дете са български граждани, майката е граждани на държава, който не е член на ЕС, а обичайното пребиваване на детето към датата на предявяване на иска и образуване на съдебното производство (23.10.2020 год.) е в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съобразно този факт следва да бъде извършена преценка за наличието на международната компетентност за разрешаването на конкретния спор, обуславяща и допустимостта на производството.