Решение № 1429 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202582 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№

02-ЗОБВВПИ-4/27.03.2023г. на

Началник Второ РУП - ОДМВР гр. Пловдив, с което на „ДИ

ЕНД СИ 2015“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: ****, представлявано от С.К.К., е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение по чл. 45, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ и б“в“ от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят „ДИ ЕНД СИ 2015“ ЕООД, по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Б., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началника на Второ РУ - Пловдив, редовно призован не се явява лично и не изпраща представител. До съда от страната е 1 депозирана молба–становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП. Евентуално, при уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД. бл. № 419481, № 4 от 27.02.2023г. против „Ди Енд Си 2015“ ЕООД, ЕИК:

*********, представлявано от

С.К.К., с адрес на управление:

****, за това че: на 24.02.2023г. около 14: 40 ч. в обект в гр. Пловдив на бул.„Пещерско шосе“№ 7, стопанисван от „Ди Енд Си 2015“ ЕООД, с управител С.К.К., с издадено разрешение за търговия с оръжия, взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси № ***********, валидно до 22.05.2025г., издадено от Главна Дирекция Национална Полиция, не спазва изискванията за водене на регистър, съдържащ информация за: име и адрес на управление на лицето, от което са получени неогнестрелните оръжия, име и адрес на лицето, което е получило неогнестрелните оръжия, количеството и идентификационните данни на неогнестрелните оръжия. При извършената проверка било установено, че дружеството не е заприходило пневматичен пистолет „UMAREX Х-В-G“ калибър 4,5мм с № ********* в регистър приложение № 6 за приход и разход на неогнестрелно оръжие, респективно не е отразил на кого го е и продал.

АУАН бил съставен по протокол за разпит на свидетел Б.Д.Б., ЕГН ********** по ДП № 113/2023г. по опис на 02 РУ Пловдив и констативен протокол peг. № 435р-3454/24.02.2023г., след извършена проверка. Актът бил съставен от свид. А. И. Н., на длъжност „*****“ при Второ РУП при ОДМВР-Пловдив, в присъствието на представляващия дружествотожалбоподател.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят А. И. Н., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят от една страна сочи, че нарушението е установено чрез обяснения и протоколи за разпит на конкретни лица, които са купили оръжие от магазин на обект, стопанисван от жалбоподателя „ДИ ЕН СИ“, от друга - че всеки обект имал дневник, в който се записва всяко оръжие, от кой го е купил и на кой го е продал. Свидетелят пояснява,че оправданието на място от нарушителя било, че под 24 джаула, оръжието не трябвало да се регистрира. По отношение на документите, било обяснено, че са загубени или изхвърлени. Същевременно сочи и че конкретната продажба не била отречена като осъществена. Съставени били 2 няколко акта на жалбоподателя за констатирани нарушения.

Свидетелят кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, отговарящи на писмените доказателства, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото установяват истината.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател „Ди Енд Си 2015“ ЕООД, с управител К., към процесната дата и място, съвпадащи с извършената проверка и като лице, притежаващо разрешение за търговия с оръжия, взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси № ***********, валидно до 22.05.2025г., от една страна не е спазило изискванията за водене на регистър, съдържащ информация по чл. 45, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ и б“в“ от ЗОБВВПИ, а от друга не е заприходило и пневматичен пистолет „UMAREX Х-В-G“ калибър 4,5мм с № ******** в регистър приложение № 6 за приход и разход на неогнестрелно оръжие, респективно не е отразил на кого го е и продал.

Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно, при следните съображения:

В случая на дружеството-жалбоподател „Ди Енд Си 2015“ ЕООД е вменено нарушение за деяние под правната квалификация на чл. 45, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ и б“в“ от ЗОБВВПИ, която разпоредба предвиждам, че лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, са длъжни да водят регистър с конкретна информация за име и адрес на вносител, на купувач и параметри за конкретното оръжие, взривно вещество, боеприпаси и прочие.

Същевременно за така установеното нарушение е наложена имуществена санкция на основание чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ, според която разпоредба който допусне лице, ненавършило 18 години, да придобие или носи неогнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.

От посоченото става ясно,че в обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа информация за две отделни едно от друго нарушения с премесване и на двете хипотези, предвидени в закона. Още по-недопустимото обаче, е че съдът констатира абсолютно противоречие между материалната и санкционната норма.

Така за нарушение с правна квалификация чл. 45, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ и б“в“ от ЗОБВВПИ е следвало да се наложи наказание, но на основание чл.160, ал.1 от ЗОБВВПИ за неспазване изискванията за водене на регистър.

От друга страна, съдът взе предвид и друга част от описанието на нарушението в акта и постановлението,че АУАН бил съставен по протокол за разпит на свидетел Б.Д.Б., ЕГН ********** - непълнолетен и относно незаприходения пневматичен пистолет „UMAREX Х-В-G“ калибър 4,5мм с № ******** в регистър приложение № 6 за приход и разход на неогнестрелно оръжие, респективно не е отразил на кого го е и продал. Така правилно на основание чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ дружеството е било ангажирано за това, 3 че е допуснало лице, ненавършило 18 години да придобие неогнестрелно оръжие, но правната квалификация не е по чл. чл. 45, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ и б“в“ от ЗОБВВПИ –определена и в АУАН, и в НП.

Действително и за двете нарушения се предвижда един и същ размер на имуществената санкция, като по чл.160, ал.1 е минимумът, а по чл.182, ал.1 е фискиран размер, но по този начин наказващият орган е осъществил недопустимо смесване на две отделни хипотези нарушения по ЗОБВВПИ, с противоречиви помежду си материална и санкционна норма. Така е допуснато нарушение и на чл.18 от ЗАНН за всяко отделно констатирано нарушение, да се налага отделно наказание. Друг е въпросът,че е абсолютно невъзможно да се разбере за кое нарушение всъщност е наказано дружеството-жалбоподател за това по чл.45, ал.1 от ЗОБВВПИ или по чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ с привръзка чл.58, ал.6 от ЗОБВВПИ.

Ето защо и предвид горното наведеното от жалбоподателя възражение в тази посока се явява основателно, а процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Само за по-голяма прецизност и предвид ангажираното от жалбоподателя копие на НП 02-ЗОБВВПИ-2/ 22.03.2023г. с възражение за „non bis in idem”, съдът го намира за неоснователно, доколкото се отнася до друг пневматичен пистолет с № **********,по отношение на друг непълнолетен А.В.Г., ЕГН ********** и за друг час на нарушение.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита от 11.04.2023г. и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 500 лв. Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Последното не се явява основателно, предвид основанието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и след измененията на разпоредбата с ДВ, бр. 88 от 2022г., предвид датата на договора за правна защита и материалния интерес от 2000 лева. Ето защо съдът следва да присъди разноските в полза на жалбоподателя до пълния поискан размер от 500 лева.

За тези разноски следва да се осъди ОД на МВР- Пловдив. Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-ЗОБВВПИ-4/27.03.2023г. на Началник Второ РУП - ОДМВР гр. Пловдив, с което на „ДИ ЕНД СИ 2015“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: ****, представлявано от С.К.К., е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА

САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение по чл. 45, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ и б“в“ от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и 4 пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.182, ал.1 от ЗОБВВПИ.

ОСЪЖДА ОДМВР- гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „ДИ ЕНД СИ 2015“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: ****, представлявано от С.К.К., сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноските по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5