Акт № 4566 от 04.11.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 1061/2026
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.107 · Закон за обществените поръчки
- чл.192, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл.195 · Закон за обществените поръчки
- чл.260, ал.2 · Закон за обществените поръчки
- чл.56 · Закон за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 4566
Велико Търново, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ГРУДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретар С. М. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА канд № 20267060601061 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 26 / 11.08.2026г., постановено по АНД № 20254130200150 по описа на EРС за 2025г., с което е отменено Наказателно постановление № ЗОП-40#3 / 23.10.2025г. на Председателя на Сметната палата, с което на Д. С. М. на основание чл.247, ал.1, вр. чл.260, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 680лв. за нарушение на чл.2, ал.2, вр. чл.192, ал.1 и чл.195 от същия закон.
Касационното производство е образувано по жалба от Председателя на Сметната палата, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на приложимите правни норми. Изложени са подробни доводи за характера на нарушението, липсата на основание за приложение на чл.18 от ЗАНН, противоречие в мотивите на съда и др. Моли се за отмяна на въззивното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, като в писмен отговор излага подробни съображения. Моли за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
В хода на въззивното производство са установени следните факти:
Д. С. М. е кмет на община Елена. На 11.04.2024г. като публичен възложител по смисъла на ЗОП, той открива процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изработване на горскостопански план за горските територии, собственост на Община Елена по обособени позиции“. Обособена позиция № 1: Горскостопански план в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“ и Обособена позиция № 2: Горскостопански план в района на дейност на ТП ДГС „Елена“. На същата дата е публикувана и обява за събиране на оферти, в която като изискване на лично състояние е посочено, че „на отстраняване от процедурата подлежат участници, за които се установят обстоятелства по чл.54, лв.55, ал., т.1-5 при условията на чл.56 и чл.107 от ЗОП“.
За участие в обществена поръчка постъпват оферти от „С. 2003“ ООД и „Агролеспроект“ ЕООД.
По предложение на комисията възложителя определя за изпълнител по Обособена позиция № 1 „С. 2003“ ООД и определя за изпълнител по обособена позиция № 2 „Агролеспроект“ ЕООД.
На 15.05.2024г. между Община Елена и „С. 2003“ ООД е сключен договор № РД.02.11-360/15.05.2024г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изработване на горскостопански план за горските територии, собственост на Община Елена по обособени позиции“. Обособена позиция № 1: Горскостопански план в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци на стойност 25 000лв. без ДДС или 30 000лв. с ДДС.
На 15.05.2024г. между Община Елена и „Агролеспроект“ ЕООД е сключен договор № РД.01.11-361/15.05.2024г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изработване на горскостопански план за горските територии, собственост на Община Елена по обособени позиции“. Обособена позиция № 2: Горскостопански план в района на дейност на ТП ДГС „Елена“ на стойност 45 000лв. без ДДС или 54 000лв. с ДДС.
Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.2, ал.2, вр. чл.192, ал.1 и чл.195 от ЗОП и на възложителя е наложено административно наказание глоба.
Въззивния съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно определяне на нарушителя, неясно описание на нарушението, наличие на две нарушения, като не е приложен чл.18 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за съответни на събраните по делото доказателства и материалния закон.
Решаващия довод на въззивния съд, който се споделя и от касационната инстанция, е за наличие на две нарушения, за които е наложено едно наказание и неяснота относно начина на определяне на наказанието.
Касатора поддържа твърдение за едно нарушение, тъй като възложителят публикувана една обява за събиране на оферти, в която са вписани ограничаващи конкуренцията изисквания, независимо от сключването на два договора. Тези два договора имат значение единствено за определяне на размера на наказанието. Формално погледнато този довод на страната е основателен – действително е налице една обява за събиране на оферти и на двете обособени позиции. Същевременно обаче административнонаказателната разпоредба предвижда налагане на глоба в размер на процент от стойността на сключения договор. Използвания израз „сключения договор“ води до извод за понасяне на наказание за всеки договор, сключен при провеждане на обществена поръчка с одобрена методика в противоречие със ЗОП. Друга би била редакцията на закона, ако размера на наказанието се определя за всички договори, засегнати от нарушението при одобряване на методиката. Следователно правилен е изводът на въззивния съд, че се касае за две самостоятелни нарушения, при наличието на два сключени договора. При наличието на две нарушения и едно наложено наказание, не може да се установи за кое от двете нарушения е ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което и е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Независимо от основателността на възраженията на касатора в останалата им част, доколкото и настоящия състав установи неправилното приложение на закона при издаване на процесното наказателно постановление, то крайния извод на районния съд е правилен.
Като достига до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, въззивния съд постановява решение съответно на събраните доказателства и при спазване на материалния закон.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 / 11.08.2026г., постановено по АНД № 20254130200150 по описа на EРС за 2025г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: