Определение № 180 от 24.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 24.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20221200500084 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Втората инстанция е сезирана с частна жалба на „А.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и М. М., подадена срещу отхвърлителната част на разпореждане № 908 от 03.12.2021 г., постановено по частно гражданско дело № 1323 от 2021 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваната част на съдебния акт е неправилна. Дружеството изрично уточнило, че всички задължения, които претендира, са начислени по един общ рамков договор с № *, по партида № *, и всички последващи приложения за услуги и договори за устройства на изплащане реферират към него. Сумата, претендирана като неустойка, била начислена за прекратяването на въпросния рамков договор по вина на абоната. Посочено било и от какво е формирана тази претенция. Неплатените суми за електронни съобщителни услуги също били начислени по общия рамков договор и партидата. Споменатите услуги били предоставени за времето от 28.10.2018 г. до 27.05.2019 г., а периодът на изискуемостта им бил 03.12.2018 г. - 24.06.2019 г. С така направените уточнения били надлежно отстранени неяснотите, посочени от заповедния съд. Разпореждането на последния трябвало да бъде отменено в обжалваната част. Следвало да се постанови издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и за въпросните вземания на „А.“ Е..

Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима. Тя подлежи на разглеждане по същество.

Районният съд е отхвърлил заявлението на „А.“ Е. за част от визираните в него парични 1 суми /главница, неустойка и лихви/, като е приел, че е налице хипотезата, регламентирана в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването. Окръжната инстанция се солидаризира с този извод. Преценката на заповедния съд е правилна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, към която препраща чл. 410, ал. 2, изр. 1 от ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си. Тези обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че заявителят следва да посочи всички факти, имащи значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т. 2б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

Претенцията в заявлението следва да бъде конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. В този смисъл заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение, или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно заявление.

В настоящия случай предявеното вземане, въведено като неустойка, наистина не е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича, включително и в хода на предоставената по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК възможност. Както се посочи по-горе, препращането към съдържанието на исковата молба, което прави разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, предполага точното спазване на задължителните реквизити по чл. 127 от ГПК. С частната жалба заявителят се позовава на принципни положения в договорните отношения между страните, но отново не става ясно какъв е видът и характерът на поетото от ползвателя задължение и в какво се изразява твърдяното неизпълнение, за което е предвидена и начислена търсената сума като неустойка. Напълно неясен остава начинът на определяне на размера на неустойката. Заявителят е следвало да индивидуализира конкретната клауза в договора, която въвежда задължението на абоната, чието неизпълнение представлява предпоставка за възникване на акцесорното задължение за неустойка, да посочи 2 конкретните действия, обуславящи поведението на абоната като неизправна страна в правоотношението и даващи право на заявителя да претендира съответната санкция, както и да изложи начина на формиране на търсената неустойка и срока, за който е начислена същата. В резултат на констатираните и непоправени нередовности на заявлението, длъжникът е бил лишен от възможността да прецени дали да оспори или не твърдяното задължение по основание и размер. Осуетено е било постигането на една от важните цели на заповедното производство.

Всяко вземане на заявителя, в това число за неустойка при неизпълнение, е отделно за услугите по всяко от приложенията към рамковия договор. Характер на самостоятелно вземане има и вземането за неустойка по всеки отделен договор за продажба на изплащане. Ето защо, за да бъде редовно заявлението по смисъла на закона, заявителят следва да е посочил неустойка по кое отделно приложение към рамковия договор претендира и в какъв размер, съответно да изложи твърдения възникнало ли е основанието за търсене на неустойка, а именно - прекратен ли е предсрочно договорът за конкретната услуга и по чия вина е станало това. По аналогичен начин в заявлението следва да е посочено по кой от отделните договори за продажба на изплащане се търси неустойка, в какъв размер е тя за всеки договор и на какви конкретни факти се основават твърденията за право на неустойка /евентуални връзки с конкретно приложение за електронни съобщителни услуги, неплащане на погасителни вноски и др./. В разглеждания случай, в заявлението е налице пълна липса на конкретизация на отделните вземания за неустойка и тяхното основание, като заявителят се е задоволил единствено с посочването на общ номер на рамков договор и с твърденията, че поради неплащането на дължими суми по фактури, договорът е едностранно прекратен от оператора. Изцяло липсва конкретизация за кой от всички договори се отнасят тези твърдения. Конкретизация няма и по отношение на неустойката за дадените отстъпки от цените на услугите, като не е посочена дори минимална информация по кое от всички приложения се търси неустойка и във връзка с кое устройство. Наличието на индивидуализация и конкретизация на вземанията за неустойка е необходимо както с оглед формалните изисквания на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, така и предвид преценката дали искането за който и да е от компонентите на неустойката не се основава на вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия.

Горните разсъждения важат в пълна степен и за вземането, свързано с електронните съобщителни услуги. И тук липсва конкретизация на вида на ползваните услуги, какъв е конкретният размер на задължението по всяка от издадените фактури и за какво вземане се отнася то по всяко от приложенията към рамковия договор. Освен това, в заявлението и в уточняващата го молба заявителят непрецизно е определил претенцията си с общото понятие „електронни съобщителни услуги“, без надлежно да детайлизира същите като телефонни разговори, кратки съобщения, мултимедийни съобщения, телевизия, интернет или др. под., и по този начин пълно, точно и ясно да ги 3 отграничи една от друга. Отново не са изпълнени в нужната пълнота изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 410, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Частната жалба на „А.“ Е. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, настоящото определение няма да подлежи на касационна проверка.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и М. М., подадена срещу отхвърлителната част на разпореждане № 908 от 03.12.2021 г., постановено по частно гражданско дело № 1323 от 2021 г. на Районен съд Разлог.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4