Решение № 1595 от 14.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300102063 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.49 вр.45 от ЗЗД.

Ищцата К. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, моли съда да осъди Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов“ № 1, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2022г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1360,40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е претърпяла на 08.06.2022г. злополука, като е стъпила в дупка на тротоара на бул. *** (срещу офиса на ***) в гр. *****, паднала е и си е счупила лявата ръка – фрактура на лявата лъчева кост в долната й част, с кръвонасядане на лява лакътна област и лява предмишница. Твърди, че във връзка с получените травми се е наложило да претърпи две оперативни интервенции и има общ болничен престой в болнично заведение от 17 дни. Освен това е проведено медикаментозно и рехабилитационно лечение. Твърди, че злополуката е 1 причинила значителни и интензивни болки и страдания – физически, емоционални и психически, подробно описани в исковата молба, които страдания продължават и до настоящия момент, както и че към настоящия момент движенията на лявата ръка са ограничени, не може да си служи с ръката, няма сила на захвата. Твърди, че вследствие на злополуката е претърпяла и имуществени вреди, които се изразяват в правени разходи за лечение, подробно описани в исковата молба. Твърди, че причина за настъпването на злополуката е неизправността на тротоарната настилка.

Аргументира, че ответникът е отговорен за настъпилия инцидент поради задължението му, като собственик на общинските пътища и улици, част от които е тротоарът, да ги поддържа в изправност.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Оспорва исковете изцяло, по основание и размер, като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията настъпилата злополука да е станала по начина и на място, посочено в исковата молба и че вина за което събитие носи Община Пловдив. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между увреждането на ищцата и поведението на Община Пловдив. Оспорва твърдението на ищцата, че е имало дупка в тротоарната настилка, която да е станала причина за падането на ищцата, като в тази връзка твърди, че на посоченото от ищцата място (срещу офиса на ***) е поставян единствено пътен знак Д21- „Място за паркиране на ППС“ от служители на ОП „Организация и контрол на транспорта“ през 2018г., който знак и към момента е на мястото си и не са постъпвали сигнали за неговата деформация и/ или липса. Твърди, че в района на описания от ищцата инцидент не е имал паднал или откъртен пътен знак и не е имало данни за нарушена тротоарна настилка. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата не е била достатъчно внимателна и със своето поведение е допринесла за настъпилите вреди. Възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като излага аргументи в тази връзка. Излага съображения, че при определяне размера на обезщетението е необходимо да се установи и дали ищцата има вродено или налично по време преди настъпване на твърдения инцидент заболяване, което би могло да допринесе за получените увреждания и/ или може да окаже влияние на процеса на възстановяване. Оспорва иска за имуществени вреди по размер, като сочи 2 конкретни суми за направени от ищцата разходи, за които мотивира аргументи, че не са в пряка причинно- следствена връзка с инцидента, като по отношение на част от тях не са представени и писмени доказателства за направата им.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.

По основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото медицинска документация се установява, че ищцата е претърпяла две операции /на 08.06.2022г. и 14.07.2022г./, във връзка с получената фрактура на лявата ръка, има няколко болнични престоя /общо четири, за периодите 08.06.2022г. - 13.06.2022г., 14.07.2022г. – 16.07.2022г., 18.07.2022г. – 25.07.2022г. и 23.09.2022г. – 30.09.2022г./ във връзка с проведеното оперативно лечение, както и последващо проведена физикална терапия и рехабилитация.

Приети са като писмени доказателства копия от фактури и касови бележки /л.37-л.38/, от които се установява, че ищцата е направила следните разходи: на 08.06.2022г. е заплатила консумативи – външен фиксатор за лигаментотаксис и киршнерова игла общо за сумата от 1236 лв. /1200 лв. + 36 лв./, на 13.06.2022 г. е заплатила потребителска такса в размер на 29.00 лв., на 13.06.2022г. е заплатила сумата от 15 лв. за копие на образно изследване, на 21.06.2022г. е заплатила сумата от 60 лв. такса за освидетелстване на живо лице по негово желание с издаване на съдебномедицинско удостоверение при средна телесна повреда, на 22.06.2022г. е заплатила сумата от 17.00 лв. за копие на история на заболяването.

От приетото по делото като писмено доказателство писмо, изх. № ***, от ОП „Организация и контрол на транспорта“ до Община Пловдив, се 3 установява, че на посоченото в исковата молба място – ***, срещу офиса на ***, е имало поставен пътен знак Д21- „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, поставен от служители на ОП „ОКТ“ през 2018г., като няма постъпили сигнали в общинското предприятие за деформации или липса на въпросния пътен знак.

От постъпилата по делото справка, писмо с изх. № ***, от Дирекция „Национална система 112“ РЦ112 – Кърджали, МВР, се установява, че в периода 21.05.2022г. – 25.06.2022 г. са постъпили сигнали на ЕЕН 112 от лицето П. К., на следните дати: 25.05.2022г., 26.05.2022г., 27.05.2022г., 30.05.2022г. и 31.05.2022г. В о.с.з. от 14.11.2022г. е изслушан аудиозаписа, съдържащ се в приложения към писмото диск. Установява се, че са подадени общо пет сигнала на ЕЕН 112 от лицето за паднал пътен знак, обозначаващ паркиране на инвалидно място, който знак е преместен до намиращо се в близост дърво, в гр. *****, на бул. ***, срещу ***.

По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, в отговор на поставените въпроси и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Заключението е изготвено въз основа на представените по делото документи и след извършен личен преглед на ищцата. От заключението се установява, че на 08.06.2022г., след спъване и падане върху лявата си ръка, ищцата е получила следното травматично увреждане – разместено, вътреставно счупване на долния край на лявата лъчева кост. Приложено е оперативно лечение – наместване и поставяне на външен фиксатор, както и медикаментозно лечение. Извършена е втора оперативна интервенция за отстраняване на металните тела на 14.07.2022г.

Предписано е провеждане на ЛФК, във връзка с което ищцата е постъпила в болница за провеждане на физикални процедури за раздвижване на лявата гривнена става. След изписването на ищцата е препоръчано извършване на рехабилитационна схема, включваща активна и пасивна кинезитерапия.

Съгласно заключението установеното и описано травматично увреждане е възможно да бъде получено по начина, описан в исковата молба, а именно спъване и падане върху ръка, т.е. то се намира във вероятна причинна връзка със същата злополука. На ищцата е проведено двукратно оперативно лечение за наместване, поставяне и отстраняване на външния фиксатор с последващи 4 рехабилитационни процедури, което й е отнело 100 дни. Поради вида и характера на травмата, вида лечение и продължителността на възстановяването, полученото от ищцата травматично увреждане представлява трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за период от над 30 дни. Причинена е била болка със силно изразен характер, травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали с времето, техният интензитет е бил най- силен по време на травмата и след започване на рехабилитацията, като болките са отшумявали след постигане на добър резултат от раздвижването, страданията, които ищцата е изтърпяла са били силно изразени поради затрудненото обслужване по време на лечението. При тези увреждания зарастването протича в срокове 35-40 дни, но затрудненията при фактури в тази област е възстановяването и раздвижването на китката. От извършения от вещото лице преглед на ищцата се установява, че обективното състояние на последната към момента е следното: ищцата е с почти напълно възстановени движения в областта на лява гривнена става за сгъване и разгъване, налично ограничение в радиалното отвеждане /навътре/, ищцата се оплаква от сутрешна скованост и намалена сила и захват на пръстите на лява ръка. При ищцата липсват вродени или налични заболявания, които могат да окажат влияние на механизма на настъпване на злополуката или влияние на оздравителния процес. Този извод вещото лице е направило въз основа на вписванията в личния амбулаторен картон на ищцата, както и с оглед на приеманите от ищцата медикаменти по време на травмата, които са единствено антиритмични лекарства /във връзка с аритмия на сърцето/.

Направените от ищцата разноски за медицински консумативи и медицински такси са били напълно необходими по вид, количество и качество и са били предписани и препоръчани от лекуващите лекари, за което са представени фактури и касови бележки, т.е. направените разходи са в причинна връзка с процесната злополука и са били необходими за лечението на ищцата. Не са установени други придружаващи заболявания при приема на ищцата в болницата, когато последната е прегледана от различни специалисти.

Предходното счупване на глезена на ищцата, което е лекувано неоперативно, не е оказало влияние, при извършения на 29.10.2022г. от вещото лице преглед е установено, че няма никакви остатъчни явления и последици.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Д. Т. и М. Хр.. От показанията на св. Т. се установява, че ищцата е провеждала рехабилитация в 5 здравното заведение, където свидетелката работи като ***, във връзка с което свидетелката има преки впечатления от състоянието на ръката на ищцата – в началото ръката е била много зле, била е много подута, ищцата не е могла да извършва почти никакви движения с нея, възстановяването е протекло тежко, защото е била с фиксатори и на два пъти ръката е била оперирана. Проведени са поне три рехабилитационни курса. Установява се, че продължава да се налага рехабилитация, тъй като ръката не е възстановена напълно към настоящия момент, движенията не са в пълен обем, при някое от движенията има болка и трудно се справя с тази ръка, единият пръст не може до край да го свива и да го изпъва. Свидетелства, че от ищцата е научила как последната е паднала, ищцата й разказала в деня на инцидента, когато свидетелката я посетила в болницата, за да занесе лични вещи, по молба на ищцата, необходими й при престоя в болницата. Ищцата споделила на св.Т., че инцидентът станал на паркинга, пред блока, в който живее, кракът й попаднал в дупка, където преди това имало знак, но сега го нямало, и ищцата паднала и си счупила ръката.

От показанията на св. Хр. се установява, че ищцата се е обадила на свидетелката в деня на инцидента, че се намира в хирургиите, че е паднала на тротоара срещу нейния блок, счупила си е ръката и чака операция. След това се е обадила на свидетелката и е споделила, че ръката много я боли, че изглежда не е наместена както трябва. Оплаквала се от болки, цяло лято е ходила периодично на рехабилитация, ръката продължава да я боли. Ищцата изпитвала след инцидента панически страх да върви сама по улицата, не можела да ходи сама по улиците и се налагало някой да я придружава, включително това е правила и свидетелката. Към настоящия момент ищцата продължава да рехабилитира ръката, както и не ходи сама по улиците, все гледа някой да я придружава и тя да е с много удобни и равни обувки.