Решение № 3099 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3099 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110123193 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу Р. Н. З. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 57117/2023г. на СРС, 70 състав, за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***. Конкретно сумите са: 7 657,51 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1 337,97 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., 25,20 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,57 лева мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 05.10.2023г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответната страна, чрез особен представител адв. Й. М., счита исковете за неоснователни, прави подробни възражения, включително за изтекла погасителна давност и липса на облигационна връзка.

Третото лице – помагач на страната на ищеца *** с ЕИК *** и седалище: гр. ***, излага, че в посочения период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие с всички действащи нормативни актове.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът, по служебно известни му данни, установява, че срещу същия ответник на същия имот има още две дела: едното е приключило, другото е висящо: по гр.д- 70599/2021г. на СРС, 75 състав предмет на установяване е вземане за топлоенергия и дялово разпределение за същия имот за периода 01.05.2017г.- - 30.04.2020г., а по гр.д. 26328/2025г. на СРС, 41 състав предмет на установяване е вземане за топлоенергия и дялово разпределение за същия имот за периода 01.05.2022г.- - 30.04.2024г. По първото дело е установено, че се дължат определени суми и решението е влязло в сила към настоящото произнасяне.

От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект *** в гр. ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

Видно от Нотариален акт от *** /л. 14 от делото/ Л.Л.П е закупила имота, за който е начислено процесното вземане. Същата подава заявление до ищцовото дружество за откриване на нейно име. Видно от Удостоверение за наследници на л. 17 от делото единственият наследник по закон на Л. П. /починала през ***./ е именно ответницата. Р. З. освен това има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес само в процесния имот от 1997г. насам.

По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите условия са надлежно оповестени.

Има представени договори с третото лице помагач както между ищеца и него, така и с етажната собственост, част от която е топлоснабдения имот, за който се претендира вземането.

С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и експертното заключение на ССЕ, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена. Съгласно посочената ССЕ претендираните вземания не са плащани и се дължат в посочените от ищеца размери.

Именно защото се касае до доставка и потребление на топлинна енергия за битови нужди не се изисква писмена форма на договора; такава е необходима само за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Ответницата е наследник по закон на Л.Л.П, която е нейна майка. Последната е придобила собствеността върху процесния имот, аб.№ *** по силата на покупко-продажба, изповядана с нот. акт № *** от *** Същата е подала-молба декларация за встъпване в договорно правоотношение с ищцовото дружество.

Представените писмени доказателства установяват, че партидата е на името на ответницата.

Това потвърждава извода, че страните по спора са обвързани от облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия /ТЕ/. Реално потребеното количество ТЕ е установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на 2 съдебно[1]техническата и съдебно-счетоводната експертизи. Противно на соченото от особения представител на въззивницата, фактурите са представени още с исковата молба, виж л. 22 и следв. от делото. Същите са й връчени ведно с исковата молба.

По изложеното съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца /СТЕ/. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани. Важно е да се отбележи, че в процесния имот не е осигуряван въобще достъп за отчитане, поради което и съгласно нормативната уредба за периода е начислявана максимална мощност и топла вода за 6 броя потребители. По особеното представителство на ответната страна в настоящия процес не са събрани доказателства относно този факт, и затова обективно начисленията са правилни и законосъобразни.

По размер съдът намира, че спрямо главниците и мораторната лихва за дяловото разпределение се доказват като дължими по ССЕ, но мораторната лихва върху главницата за топлоенергия според ССЕ е 1277,47 лева, а в исковата молба се претендират 1337,97 лева.

Така съдът счита за доказан иска до размер на 1277,47 лева, като за горницата подлежи на отхвърляне.

Изложеният от ответната страна аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер. Настоящият състав счита, че простото позоваване на това възражение не го прави конкретно и доказано – няма нито поискани доказателства в тази посока, нито опит да се посочат по размер. С оглед на диспозитивното начало съдът не събира доказателства вместо страните, съдът правораздава, а не калкулира. Ето защо като недоказано възражението подлежи на отхвърляне.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски по съразмерност. Той е сторил такива в заповедното /за държавна такса 180,53 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ - общо 230,53 лева, от които по съразмерност се дължат 228,98 лева, а в исковото се доказват като сторени общо 1579,30 лева по списъка на л. 112 от делото, като от тях се дължат по съразмерност 1568,71 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** с ЕИК *** по чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове, че Р. Н. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ сумите 7 657,51 /седем хиляди шестстотин петдесет и седем лв. и 51 стотинки/ лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за 3 период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1 277,47 /хиляда двеста седемдесет и седем лв. и 47 стотинки/ лева мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва до пълно предявения размер от 1337,97 лева като НЕДОКАЗАН, по-нататък ДЪЛЖИ сумите 25,20 /двадесет и пет лв. и 20 стотинки/ лева главница за дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 5,57 /пет лв. и 57 стотинки/ лева мораторна лихва за период от 15.11.2020г. до 05.10.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 57114/2023г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Н. З. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 228,98/двеста двадесет и осем лв. и 98 стотинки/ лева сторени в заповедното производство и сумата 1568,71 /хиляда петстотин шестдесет и осем лв. и 71 стотинки/ лева сторени в исковото производство разноски по съразмерност.

Решението е постановено при участието на *** като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4