Решение № 111 от 23.12.2021, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. гр.Мадан, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100223 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес град Р., ул. ****** № * вх.* ап.**, действаща чрез пълномощника си адвокат М. О., съдебен адрес: град Р., бул. ****** № * против ********** ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ********, р-н ******, ж.к. ******, бул. ****** № **, бл. *******, вх. *, ет. *, представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 540,98 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит ********* № ********* от ********** година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ******** година ищцата била сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит ********** № *********, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1200 лева при следните параметри: срок на кредита: 18 месеца; размер на вноската по кредита: 90,35 лева; ГПР: 48,57%; годишен лихвен процент: 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11%; дължима сума по кредита: 1626,37 лева. Посочва, че сключеният между страните договор имал бил потребителски по своя характер, поради което били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът твърди, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги ****** и ********, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби. Въпреки че в договора за заем било посочено, че общата сума за плащане възлизала на 1626,37 лева, при направена справка за дължимите суми по кредита ищцата установила, че общо дължимата сума възлизала на 2562,37 лева, а месечната погасителна вноска вместо 90,42 лева е 142,42 лева, тъй като й било начислено задължение за заплащане на допълнителни услуги - ******** в размер на 360 лева и ******** в размер на 576 лева. Услугата „********“ се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди 1 всички останали кредитоискатели. Същата обаче обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно било налице към момента на сключване на договора за кредит. Не било ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. По отношение на услугата „*********“ било видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора .схема за плащания. По същество се касаело за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Освен това размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала за плащане на отделна погасителна вноска. Позовава се на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ищецът посочва, че направената уговорка за заплащане на такса „*********“ изцяло попадала и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗПК, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата възразява, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. Фактически не се касаело за предоставени допълнителни услуги, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора не е бил посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Това не било сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК), което е самостоятелно основание за недействителност. Последиците от тази недействителността на договора били посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за потребителски кредит ******** № ******** от ********** година ищцата била заплатила по сметка на ответника сумата от 1760.37 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която ищцата била получила по него - 1 200,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1760.37 лева до дължимата от 1 200,00 лева в размер на 560,37 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответното дружество ********** ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт И. П., с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че разпоредбите на чл.

11, ал.1 и чл. 22 от ЗПК регламентират минимално необходимото съдържание на договор за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Процесният договор съдържал тази информация. Лихвеният процент бил посочен както в раздел VI Параметри от процесния договор, условията за прилагането му са описани в чл. 4 от Общите условия и бил в размер от 41.00%, като не е предвидена възможност за промяна на лихвения процент, тъй като същият е фиксиран. Ответникът не счита, че възнаграждението за 2 допълнителни услуги следва да се третира като възнаградителна лихва или че същото следва да бъде включено в изчисляването на ГПР. Посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто не бил настоящият случай. Дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следвало да се включва при изчисляването на ГПР. Не било налице и заобикаляне на закона, поради липса на обективен елемент - страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона и липса на субективен елемент - страните трябва да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Позовава се на нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, съгласно която, дори да се приеме че размерът на ГПР е над законовоустановения, то това не влече недействителност на целия договор за кредит, а единствено недействителност на клаузата на ГПР в частта над определения в чл. 19 от ЗПК размер.

В отговора на исковата молба се твърди, че параметрите на предлаганата услуга ******** били ясно дефинирани в разпоредбите на чл. 15 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, поради което счита за неоснователни твърденията на ищеца, че действителният ГПР е в различен размер от посочения и че потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.

Счита за неоснователни и възраженията на ищеца, че допълннителните услуги представлявали действия по усвояване и управление на кредита. Позовава се на т. 14 от ДР на ЗЗП. Твърди, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от самата дейност по кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Поради това, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите били забранени с промените в ЗПК кредит в полза на друго лице - кредитополучателя.

Възнаграждението, което се дължи за поискания и закупените от ищеца допълнителни услуги не можело да се възприеме като такса за подобна дейност, защото възнаграждението в случай на поискан и закупен допълнителни услуги не е еднократно при извършване на действието и защото допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил и предоставя на ищеца, дават възможности на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват разходите за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. Разглеждането на искането за кредит не било дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Закупувайки допълнителни услуги, потребителят си е гарантирал и допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането на 4 вноски. Посочва, че процесните клаузи не се съдържат нито общите предпоставки за неравноправност, нито съдържат специалните такива в отделните хипотези на неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП.

Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че параметрите и условията, свързани с договора, са ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация.

Отделно от това, в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите условия към договора, детайлно и много подробно са описани условията на договора, а клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги. Ищецът бил получил преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, разяснения на преддоговорния етап и на основните характеристики на предлаганите 3 продукти, подписал е искане за отпускане на потребителски кредит. Освен това, преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП). По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит „**********“, сключен между В. Д.

Л.- клиент и ********* ООД- кредитор, по силата на който на ищцата е била предоставена сумата от 1200.00 лева, при срок на кредита: 18 месеца, с размер на вноската по кредита:

90.35 лева, ГПР 48.57%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процентна ден: 0.11%, обща дължима сума по кредита: 1626.37 лева. Съгласно VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „*****“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит на стойност 360 лева и „********“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит на стойност 576 лева. Размерът на вноската по закупена допълнителна бил 52.00 лева и бил дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга възлизало на 2562.37 лева, при общ размер на вноската 142.35 лева. По делото са приети като доказателства общи условия на ********** ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № ********** със закупена допълнителна услуга, извлечение от сметка към договор за потребителски кредит № *********, искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********.