Определение № 2469 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2469 гр. Варна, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100500899 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 24111/25.03.2026 г. по описа на ВРС, подадена от Ж. Н. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител, насочена срещу протоколно определение от 17.03.2026 г., постановено по ГД № 2743/2024 г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без уважение искането на Ж. И. за приемане за разглеждане на искания за сметки по чл. 346 ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Процесуалният представител жалбоподателя поддържа, че съдебното заседание, проведено на 17.03.2026 г., следва да се счита за първо поред след допускане на делбата. Намира, че неправилно е даден ход на откритото съдебно заседание, проведено на 25.11.2025 г., тъй като е следвало да бъде съобразена молбата, подадена от него с приложен болничен лист, удостоверяващ обективна пречка за явяването му в съдебното заседание. Оспорва изложените от съда мотиви, като навежда съображения, че не е могъл да се снабди с удостоверение, от което да е видно, че състоянието му не позволява явяване в съдебно заседание. Посочва още, че наличието на втори упълномощен процесуален представител, действащ от името и за сметка на доверителя му, също не представлява основание за даване ход на делото, тъй като същият не е бил призован за съдебното заседание. В тази връзка намира, че откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2026 г., е първо поред и е допустимо предявяването на искания за сметки на основание чл. 346 ГПК. Оспорва и втория довод, изложен в мотивите на протоколното определение, че претенцията сама по себе си е недопустима. Счита, че исканията за сметки са допустими, тъй като делбеният имот е щял да бъде продаден от наследодателката, за да заплати лечението си. Заплащането на лечението е поето от съделителя Ж. И. (майка на наследодателката), която в тази връзка предявява исканията за сметки в размер на 50 000 евро, представляващи половината от разходите за лечението на наследодателя на 1 страните, както и 600 евро, представляващи половината от разноските за погребението на наследодателя.

Моли за отмяна на определението на ВРС по изложените съображения.

От съделителя П. И. П. чрез процесуалния му представител е постъпил отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който я оспорва.

Счита, че наличието на здравословен проблем не е основание за отлагане на делото с оглед наличието на втори ангажиран адвокат в производството, както и че адв. С. е имал възможността да информира адв. Г. за насроченото заседание. Освен това счита, че самият адв. Г. също е могъл да направи справка за насроченото открито съдебно заседание и да се яви. По отношение на претенцията по чл. 346 ГПК заявява, че същата е предявена след изтичането на преклузивния срок, както и че е недопустима на второ основание – същата няма връзка с недвижимия имот, предмет на делбата.

В тази връзка моли подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, както и наведените с частната жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

С определение № 12781/20.09.2025 г. на ВРС делбеното производство по ГД № 2743/2024 г. по описа на ВРС е насрочено в открито съдебно заседание във фазата на извършването за 25.11.2025 г. от 15:30 часа. За заседанието е връчена призовка на съделителя П. И. П. чрез адв. В. и на съделителя Ж. Н. И. чрез адв. С..

С молба с вх. № 98265/25.11.2025 г. по описа на ВРС адв. С. е уведомил съда, че по здравословни причини, препятстващи пътуването му, няма възможност да се яви в откритото съдебно заседание, насрочено за 25.11.2025 г. Посочил е, че симптомите на болестта се проявили внезапно, което го лишило от възможност да упълномощи друг колега, който да го замести. По тези съображения е отправил искане до съда за определяне на нова дата за разглеждане на делото. Към молбата е приложил болничен лист за временна неработоспособност № Е 2025 0184885 от 24.11.2025 г., издаден от АПИМПИП д – р М. ***** ЕООД. От него е видно, че същият е издаден на Т.

Г. С. за периода от 24.11.2025 г. до 28.11.2025 г. Диагнозата е увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Посочен е режим на лечение домашен – амбулаторен.

В открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. съдът е докладвал постъпилата от адв. С. молба, като е изложил, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако 2 представи медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и органите на съдебната власт. Посочено е, че адв. С. не е приложил медицинско удостоверение, установяващо невъзможността му да се яви в откритото съдебно заседание. Отделно от това съдът е изложил, че по делото е представено адвокатско пълномощно, с което адв. С. е преупълномощил адв.

Г. с правата по даденото му пълномощно. С оглед обстоятелството, че съделителят Ж. И. има ангажиран втори процесуален представител, за който не са представени доказателства, че е възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, следва извод, че не са налице пречки да бъде даден ход на делото.

По изложените по – горе съображения съдът е дал ход на делото, допуснал е изготвяне на експертиза и е отложил производството за 17.03.2026 г. от 14:00 часа.

В откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2026 г., съдът е докладвал молба, подадена от адв. С., с която са предявени искания за сметки, на основание чл. 346 ГПК, от Ж. И. срещу П. П., представляващи половината от разходите за лечението и погребението на Моника И.а (наследодател на страните).

Във връзка с подадената молба първоинстанционният съд е постановил протоколно определение, с което е оставил без уважение искането на Ж. И. за приемане за разглеждане на заявените искания за сметки, тъй като е счел, че претенцията по чл. 346 ГПК е предявена несвоевременно, както и поради това, че сама по себе си е недопустима с оглед на това, че искането не се отнася за подобрения и разноски за запазване на допуснатия до делба съсобствен имот.

Именно срещу това протоколно определение е подадена частната жалба, с която е сезиран въззивният съд.

В чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.

Както беше изложено по – горе, видно от представения от адв. С. болничен лист, на процесуалния представител на страната е бил определен режим на лечение домашен амбулаторен, респективно, за да бъде послужи като основание по чл. 142, ал. 2 ГПК да отложи производството, същият е следвало да представи изискуемото с Наредбата медицинско удостоверение, от което да е видно, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Такова не е представено и в следващото заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 17.03.2026 г., когато са предявени исканията за сметки по чл. 346 ГПК.

По отношение на изложеното, че страната е била представлявана и от втори адвокат по делото – адв. Г., следва да бъде посочено, че видно от 3 приложеното пълномощно, с което адв. С. преупълномощава адв. Г., в текста му е посочено, че преупълномощаването е извършено в качеството му на процесуален представител на Деян Красимиров Г., а не на Ж. Н. И., от което следва извод, че не е извършено надлежно преупълномощаване.

Не се налага обсъждането на евентуалната допустимост на така заявените искания за сметки по чл. 346 ГПК с оглед това, че настоящият състав приема, че искането е несвоевременно заявено, тъй като същото е направено в момент, следващ първото заседание след допускане на делбата.

Следователно е преклудирано. Това обаче не изключва възможността страната да предяви иск в отделно производство за сумите, които иска да й бъдат присъдени.

Предвид изложените по – горе съображения, съдът намира, че обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА п р о т о ко л н о определение от 17.03.2026 г., постановено по ГД № 2743/2024 г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без уважение искането на Ж. Н. И. за приемане за разглеждане на искания за сметки по чл. 346 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4