Решение № 8922 от 16.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55784/2024
- Вид
- Решение № 8922
- Подписан
- 16.05.2025
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 8922 гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110155784 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от “П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. Л. 1 № бл. 020, вх. В, ет. 1, ап. .., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2 748,95 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, 103,43 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.11.2023 г. до 29.05.2024 г. и 668,43 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за период от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, за които била издадена заповед за изпълнение от 19.06.2024 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32355/2024 г., СРС, 90 с-в. Сочи, че вземането произтича поради неизпълнение по договор за кредит № 40009093848 от 21.04.2022 г. Ищецът заявява, че се отказва от претендираната с депозираното заявление сума в размер на 500 лв., начислени на 24.01.2023 г. за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, поради липса на материален интерес.
В исковата молба са налице твърдения, че на 21.04.2022 г. ответницата А. М. е подала до ищеца “ искане за отпускане на потребителски кредит “П. К.
1
С.” със зададени параметри. Твърди се, че след получени разяснения, ищцата е получила преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и е декларирала, че е запозната с Общите условия на ищцовото дружество. Твърди, че на 21.04.2022 г., след одобрение за отпускане на заем, между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 40009093848, по който ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си.
Сочи, че заемната сума по кредита била в размер на 3 000 лв., при срок от 30 месеца, размер на месечната вноска – 161,24 лв., дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема – 25-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,96%; годишен лихвен процент – 41.00%; лихвен процент на ден – 0.11% и общо дължима сума по кредита – 4 837,05 лв. Сочи също, че били поискани и закупени допълнителни услуги, за които се дължали възнаграждения в размер на 1 050,00 лв. за услугата „Фаст”, 2 100,00 лв. – за услуга “Флекси”. Твърди, че общият размер на договорното задължение по кредита е предварително определен в погасителен план, в който заплащането на задължението е разсрочено във времето. Навежда твърдения, че неизплатеното падежирало договорно възнаграждение било в размер на 668,43 лв., дължимо за период от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г. Сочи, че общата сума на направените плащания по процесния договор са в размер на 1 525,00 лв., разпределена съгласно дължимите суми по погасителен план. Излага, че към момента лихвите в размер на 32,71 лв., начислени поради забава в плащане на вноските, са заплатени изцяло. Отбелязва, че с плащанията си ищцата е заплатила и 70,00 лв. – начислени такси по Тарифата, съгласно чл.
17.4 от Общите условия. Сочи, че поради изпадане на ответницата в забава, на 06.11.2023 г. по договора била обявена предсрочна изискуемост. Излага, че след прекратяване на договора започва да се начислява и законна лихва – от 06.11.2023 г., като посочва, че към момента това задължение е в размер на 350,26 лв. В исковата молба се твърди, че предвид обявената предсрочна изискуемост, неизплатеното от длъжника договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/, дължимо за период от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г.
/датата на предсрочната изискуемост/, възлиза в размер на 668,43 лв., като след обявяване на предсрочната изискуемост, договорно възнаграждение не се претендира. Счита, че се дължи и законна лихва върху главницата и възнаградителната лихва в размер на 103,43 лв. за период от 06.11.2023 г.
/датата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024 г. Ищецът посочва, че с ответницата са били страни по гр.д. № 68377/2022 г. по описа на СРС, като с постановеното по посоченото дело решение съдът е прогласил нищожността на клаузите за допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”. Твърди, че договорът е прекратен в хода на съдебните действия, за което ответницата е уведомена в предходното дело. В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, посочва, че крайният срок за погасяване на кредита изтича на 25.11.2024 г., т.е. тогава настъпва изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Във връзка с изложените съображения и в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответницата, моли съда да съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да присъди сбора от непогасените вноски 2 с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. М., чрез адв. М., е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР – чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, като посочва, че сумата, която се претендира за допълнителни услуги, не е включена в ГПР и ГЛП.
Твърди още, че при включване на възнаграждението за допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, последните биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите във връзка с обслужването на кредита. Поддържа, че с предвиждането за заплащане на сумата за допълнителни услуги се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че посочените разходи са във връзка с управлението на кредита и следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита, като поддържа, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Твърди, че поради невключване на разходите за допълнителни услуги в размера на ГПР, посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания в отношенията между страните, което представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди неприложимост на нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, позовавайки се на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените съображения счита, че договорът за потребителски кредит следва да бъде прогласен за недействителен. Твърди още, че неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията в него следва да води същите последици, до които води липсата на посочен в договора ГПР, а именно връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Цитира практика в подкрепа на аргументираната теза. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 32355/2024г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, по което на 19.06.2024г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 18619 по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 2 748,95 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени) до окончателното погасяване на дълга; 103,43 лева, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 06.11.2023 г. до 29.05.2024 г.; 132,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2020 г.;
3
500,00 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение от 24.01.2023 г., 668,43 лева – представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.25.10.2022г. до 06.11.2023г., 80,42 лева - държавна такса, и 180,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 80,00 лева – други разноски. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на 18.07.2024г., на 09.08.2024г. в съда е постъпило възражение от пълномощника на А. В. М. – адв. М. М.. С оглед на това, съдът с Разпореждане № 114944/13.08.2024г. е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно на основание чл. 422 ГПК в указания срок, ищецът е предявил настоящите искове.
С оглед твърденията на страните, а и от представените по делото доказателства, с доклада по делото, обективиран в Определение № 5295/31.01.2025г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № 40009093848 от 21.04.2022 г.
По делото е представен и приет стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ведно с допълнително преддоговорна информация, въз основа на които се установява, че е сключен договор за кредит от вид „Стандарт Фаст и Флекси“, при общ размер на отпуснатата сума 3 000,00 лева, за срок от 30 месеца, като вноската по кредита е в размер на 160,53 лева, като общата дължима сума е в размер на 4 815,90 лева. Установява се, че годишният лихвен процент е 41 %, а ГПР – 48,96 %. Съгласно писмените доказателства става ясно, че при поискване и закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, възнаграждението, което дължи кредитополучателя е в размер на 1 050,00 лева, а за допълнителната услуга „Флекси“ – 2 100,00 лева, които възнаграждения биват разсрочвани в целия срок на договора – 30 месеца, като общия размер на вноската в случая става 265,53 лева, а общата дължима сума - 7 965,90 лева.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит „П. К. С.“ № ......, сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и А. В. М., въз основа на който се установява, че 1 369,70 лева от кредита са поискани за рефинансиране, при общи размер на заетата сума - 3 000,00 лева, за срок от 30 месеца, размер на вноската 161,24 лева, ГПР 48,96 %, годишен лихвен процент – 41 % и обща дължима сума – 4 837,05 лева, като при поискване и закупуване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, общото задължение е 7 987,05 лева, а общия размер на месечната вноска, дължима до 25-то число на месеца – 266,24 лева.
Представени за общи условия на „П. К. Б.“ ЕООД, като съгласно чл. 5, ал. 2 от същите, при изчисляване на ГПР се отчита, че договора е валиден за срока, за който е сключен и страните са задължени да изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по него, като първоначалното изчисление на ГПР по кредита се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичане на срока на договора. Съгласно чл. 12 на общите условия, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено 4 уведомление до кредитополучателя, при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
По делото е приложен и погасителен план, видно от който датата на плащане е 25-то число на месеца, 29 от месечните вноски при общ размер – 266,24 лева, и една последна вноска на 25.10.2024г., с размер 266,09 лева, в които са включени следните компоненти – главница, лихва, такса за допълнителна услуга.
С Анекс № 1 към договора, подписан на 18.10.2022г., се установява, че на 17.10.2022г. А. В. М. е заявила на ищцовото дружество, че отлага вноски по погасителния план, поради което погасителния план е променен, както и ГПР, чийто размер става 46,06 %. Съгласно новия погасителен план, последната вноска по кредита е с падежна дата 25.11.2024г.