Определение № 2875 от 25.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2875 гр. София, 25.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502384 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Манос” ЕООД,ЕИК:113585291, гр. Перник, ул. „Знеполе”, №17 против Определение №493 от 19.05.2026г. по гр.д. №479 по описа за 2024г. на ПОС,с което е:

-прекратено производството по делото, поради отказ от исковете.

-обезсилено е решение Рег.№ 71 / 26.02.2026г., постановено по гр. дело № 479 по описа на ПОС за 2024г.

-жалбоподателя е осъден да заплати на М. Г. Г., ЕГН ********** от ***, сумата от 3 298.86 евро разноски по делото.

В жалбата са развити лаконични мотиви за незаконосъобразност на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни,които не са представили отговор.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Манос“ ЕООД, ЕИК 113585291, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Знеполе“ № 17 против М. Г. Г., ЕГН ********** от ***, с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК , и обратен иск на Г. против конституираните да й помагат В. Н. П., ЕГН **********, и Ю. А. М., ЕГН **********, с правна 1 квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 189, ал. 1 от ЗЗД.Съдът е постановил решение , с което исковете са отхвърлени.Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото-настоящия жалбоподател.С молба с вх.№4017/15.05.2026г. ищецът Манос“ ЕООД, ЕИК 113585291, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Знеполе“ № 17, представлявано от Е. Н., чрез адв.А. Ц. е заявил отказ от предявения иск и е поискал съда да прекрати производството по делото.Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв.Ц. от управителя на ищцовото дружество.С обжалваното определение съдът е приел,че е десезиран с предявения иск,поради което е прекратил производството по делото и е обезсилил постановеното решение.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвръдено.Съгласно чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

От цитираната разпоредба може да се направи извод,че когато отказът от иска е направен пред въззивната или касационната инстанция, постановеното решение,което се обжалва се обезсилва от тази инстанция.По аргумент от противното може да се изведе,че ,в случай,че отказът от иска е направен пред първоинстанционния съд, след постановяване на решението по делото,то постановеното решение се обезсилва от този съд.Като допълнителен аргумент в тази насока може да се посочи и случая,в който след постановяване на решението от първоинстанционния съд ,в срока за обжалване постъпи молба за отказ от иска,в този случай постановеното решение следва да бъде обезсилено от самия съд постановил решението.В този случай делото не е преминало за разглеждане от горната инстанция,поради липсата на сезиране,поради което компетентен да се произнесе по десезирането с отказа от иска е първоинстанционния съд. В тази насока е определение №505/17.07.2013 год. на ВКС,ТК,Първо отделение, по ч. т. д. N 2693 по описа за 2013г.,в което е прието,че при отказ от иска по чл.233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Следователно, развитието на производството по постъпилата срещу решението въззивна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата има вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд, същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд . Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд.

От разпоредбата на чл.233 ГПК следва, че при наличието на волеизявление на ищеца в този смисъл законът третира постановеното решение като процесуално недопустимо, тъй 2 като предприетото процесуално действие преди влизане на решението в сила има за последица погасяване на процесуалното правоотношение и отпадане на правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Нормата на чл.233 ГПК представлява своеобразен израз на диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6, ал.2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните / определение №301/10.07.19г. на ВКС,ТК,Първо отделение, по ч. т. д. N1294 по описа за 2019г./.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №493 от 19.05.2026г. по гр.д. №479 по описа за 2024г. на ОС-Перник.

Определението може да се обжалва с частна жалба, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3