Решение № 3915 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3915 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100504576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С въззивната си жалба ищците С. В. С. и С. Г. С., чрез адв. С., обжалват решение № 13986/06.12.2022г., постановено по гр. дело № 5279/2022г. по описа на СРС, 156-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника „К. 06 „1“ ЕООД искове по чл. 200 КТ, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за разликата над уважените размери от 60 000 лева за всеки ищец до пълните предявени размери от 100 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Б. С. Г., настъпила на 17.06.2021г. вследствие на злополука, призната за трудова с Разпореждане № 30627/07.07.2021г. на НОИ, ведно със законната лихва от 17.06.2021г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателите намират, че атакуваното съдебно решение било незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част. СРС не обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Неправилно първоинстанционния съд приел наличие на съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника – надценени били гласните доказателства, а необсъден останал представения по делото протокол № 46/02.07.2021г. на НОИ за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Видно от съдържанието на протокола, подписан от законния 1 представител на ответното дружество, работодателят не взел мерки за предотвратяване на падане – ограждения и парапети, което му поведение било в пряка причинна връзка с настъпването на злополуката. Несъстоятелно било твърдението на ответника, че работникът отместил парапетите и загражденията, при положение, че било установено, че такива въобще нямало. Външното фасадно скеле било поръчано и направено от трето за делото лице, именно с цел да се извършват дейности от него върху външната страна на строежа, предвид на което не следвало да се определя като безразсъдство или самонадеяност излизането на работника на скелето. Показанията на разпитаните свидетели, че скелето било заградено от три страни с парапети не следвало да бъдат кредитирани, с оглед опровержението им от съставения протокол на НОИ.

Показанията на разпитаните по делото свидетели – икономически зависими от ответника негови работници, които твърдят самонадеяност на загиналия, отразявали техни предположения и спекулации и били в противоречие с изложеното от законния представител на ответника в декларацията за трудовата злополука вх. № 446/23.06.2021г., че падането настъпило при стъпване върху греда на скелето, която се счупила. Последното било още едно признание, че строителната площадка не била обезопасена. Показанията, че техническият ръководител забранил да се излиза на скелето не били подкрепени от никое друго доказателство по делото – сл.бележка по Приложение № 2 от Наредба № РД-07-2/2009г., каквато съгласно т. 9 от протокола не била издадена. Груба небрежност не била установена. СРС се произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС. Позовават се на Решение № 94/29.05.2019г. по гр.д. № 2649/2018г. IV г.о. на ВКС, Решение № 167/30.12.2020г. по гр.д. № 591/2020г. III г.о. на ВКС, Решение № 41/05.03.2020г. по гр.д. 0 2679/2019г. IV г.о. на ВКС. Отделно фрапантно и несправедливо СРС свел отговорността на работодателя до 50%, като я сравнил с тази на работника. Молят за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и уважаване на исковете в пълните предявени размери. Претендират разноски.

Ответникът „К. 06 „1“ ЕООД, чрез адв. К., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищците като неоснователна. В цитирания от ищците протокол на НОИ също било посочено, че работникът извършвал дейност на платформа, която не била предвидена по проект, от която паднал. Каквито и предпазни мерки да вземел работодателят, ако работникът умишлено решил да ги отстрани и/или унищожи, то тези му действия изключвали безвиновната имуществена отговорност на работодателя. Починалият работник паднал от платформа, която сам изграждал, която нямала нищо общо с външното фасадно скеле, сочено във въззивната жалба на ищците. Съвсем умишлено пропускали и обстоятелството, че същият бил без никакви лични предпазни средства за работа във височина, макар и да му бил проведен ежедневният инструктаж. В деня на инцидента работникът не се намирал на работното си място, не изпълнявал възложената му 2 работа, не спазил техническите и технологични правила, нито ЗБУТ, не изпълнил законните нареждания на работодателя, не спазил вътрешните правила и инструкциите за безопасна работа. Установена била допусната от пострадалия груба небрежност, тъй като при установените факти всяко негово действие би могло да доведе до фатален край. Приносът му за настъпването на инцидента бил в изключително висока степен – повече от 90%. Моли за потвърждаване на обжалваното решение в отхвърлителните му части.

С въззивната си жалба ответникът „К. 06 „1“ ЕООД, чрез адв. К., обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС уважил исковете на ищците С. В. С. и С. Г. С. с правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от по 60 000 лева – обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Б. С. Г., настъпила на 17.06.2021г. вследствие на злополука, призната за трудова с Разпореждане № 30627/07.07.2021г. на НОИ.

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Исковете били неоснователни и недоказани. Разпореждане № 30627/07.07.2021г. на НОИ било нищожно, а и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и доказаната в хода на делото фактическа обстановка. Разпореждането било ИАА по смисъла на чл. 21 АПК, необжалван от заинтересованите страни, нямал сила на пресъдено нещо и съдът следвало да приложи чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК. Излага подробни съображения и твърди, че поради неупражнения контрол за законност СРС неправилно приел, че злополуката била трудова и ангажирал имуществената отговорност на ответника. Установено било, че злополуката не била станала по повод извършваната от пострадалия работа в „К. 06 „1“ ЕООД, че въпреки многократните изрични указания и забрани на работодателя, починалият работник самоволно предприел действия по изграждането на платформата/скеле. Никой работник не следвало да се намира от външната страна на плочата на шестия етаж. Мястото на инцидента не било работното място на работника, тъй като не му била възложена работа от външната страна на сградата. Проведен бил инструктаж от бригадира П., който разпределил и задачите. Преди инцидента бригадирът отново предупредил пострадалия Б. Г. и му забранил да извършва дейности извън периметъра на вътрешността на сградата. Въпреки това по собствена инициатива и в противоречие със забраната, пострадалият самоволно се намирал на място, където нямал право и то без обезопасителни колани и въжета, макар и такива да били осигурени от работодателя на обекта. Освен това работникът самоволно демонтирал поставените предпазни перила. Така с поведението си работникът Б. Г. сам станал единствена причина на застъпването на инцидента, предвид на което работодателят не следвало да носи отговорност за инцидент, настъпил в резултат на пряко нарушаване на заповеди на работодателя. В условията на евентуалност намира, че необосновано 3

СРС приел силно завишен размер на обезщетенията от по 120 000 лева, както и приел съпричиняване 50%. Приносът на работника бил повече от 90%. СРС следвало да съобрази характера на трудовата функция и извършената работа – източник на повишена опасност. Работникът извършил тежко нарушение по отношение на дължимата грижа, могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, нарушил редица задължения – не се намирал на работното си място, не изпълнявал възложената му работа, не спазил техническите и технологични правила, нито ЗБУТ, не съгласувал работата си с останалите работници, не изпълнил законните нареждания на работодателя, не спазил вътрешните правила и инструкциите за безопасна работа.

Установена била допусната от пострадалия груба небрежност, тъй като при установените факти всяко негово действие би могло да доведе до фатален край.

Поведението му било правно укоримо, действията му – преднамерени, демонстрирал изключителна самоувереност. Работодателят от своя страна изпълнил задължението си да обезопаси строителната площадка, а поставените обезопасителни средства умишлено били премахнати от пострадалия. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост, а в условията на евентуалност – съдът да приложи 90% съпричиняване от работника. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците С. В. С. и С. Г. С. депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна.

Разпореждането на НОИ било валидно и задължително за гражданския съд. Същото било влязъл в сила АА, в който се съдържало произнасяне по факти, относно наличието на трудова злополука, в което производство ответникът участвал, налице била пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на косвения съдебен контрол – Решение № 319/22.06.2010г. по гр.д. № 204/2009г.

ВКС, ТР № 5/14.01.2013г. по тълк.д. № 5/2011г. ОСГК на ВКС. Невярно било твърдението, че мястото на инцидента не било работното място на починалия работник, работното място бил строежът – позовават се на пар. 1, т. 4 ДР на КТ.

Работодателят носел риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – Решение № 15/2015г. IV г.о. на ВКС, Определение по гр.д. № 4368/14г. IV г.о. на ВКС. Обоснован бил и приетият от СРС размер на обезщетенията от по 120 000 лева – излагат подробни съображения. Молят въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е и частна жалба на ищците С. В. С. и С. Г. С. срещу определение № 5659/10.02.2023г. по гр. дело № 5279/2022г. по описа на СРС, 156-и състав, с което съдът оставил без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Определението било постановено в противоречие с практиката на ВКС.

Съдът следвало да присъди адвокатско възнаграждение по всеки от субективно 4 съединените искове според интереса на всеки ищец. Определеното от СРС адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. С. безплатна защита в размер на 1 116 лева било пет пъти под минималното, а същевременно това на представителя на ответника било по-голямо, а именно 1 412 лева. Излагат подробни съображения относно размера.

Незаконосъобразно не били присъдени на ищците и сторените разноски за обезпечителното производство, като на присъждане подлежали и сторените от тях разноски пред ЧСИ. Молят възнаграждението но адв. С. да бъде завишено най-малко с 1/3 и такова да бъде присъдено по всеки от субективно съединените искове, както и на ищците да бъдат присъдени разноските, сторени в обезпечителното производство.

В отговора си на частната жалба ответникът „К. 06 „1“ ЕООД, чрез адв. К., оспорва жалбата и намира обжалваното определение за правилно. Адвокатът изготвил обща искова молба и всички извършени от него действия се отнасяли едновременно и до двамата ищци. Липсвали доказателства за наличие на предпоставките по чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА. В частната жалба били представени произволни калкулации, които съдът не следвало да взема предвид, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. С обжалваното решение СРС се произнесъл относно разноските в обезпечителното производство, като изложил и мотиви във вр. чл. 81 ГПК, защо не следва същите да се присъждат. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.