Решение № 36 от 21.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Казанлък, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510102436 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. Г. Д. ЕГН ********** чрез Адвокат П. Г., САК срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********, гр.София.

Правно основание : чл.439, вр. чл.124 ал.1 и чл.113 ГПК Цена на иска: 8038,19 лева.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че въз основа на решение на търговско дело ****/2011г. на Софийски градски съд, в полза на взискателя „********************“ ЕООД, ЕИК ******** били издадени:

Изпълнителен лист от 19.04.2012г. за сумата от 350,96 лв., представляващи разноски по издаване на изпълнителен лист, от който 50 лв. държавна такса и 300,96 лв. юрисконсултско възнаграждение; Изпълнителен лист от ********. за сумата от 2682,65 лв., заедно със законната лихва от постановяване на съдебното решение, както и 90 лв.-разноски по арбитражното производство.

След снабдяване с изпълнителните листове по молба на взискателя „********************“ било образувано изпълнително дело № ******** от 2012г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № ***. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на ********. Последното изпълнително действие било извършено на 31.10.2014г. Изпълнително дело № ******** било прекратено с Протокол на ********. съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Сочи, че вземането било прехвърлено през 2018г. с договор за цесия от „********************“ ЕООД на цесионера Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, без уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от първоначалния кредитор.

Прехвърлянето на вземане (цесия) не прекъсвало и не спирало давността. С 1 молба от новия взискател вх.№ 27114/05.06.2025г. конституираният взискател в качеството си на цесионер поискал изпълнителните листове. С протокол за предаване от ********. ЧСИ Б.Б. предала изпълнителните листове на взискателя „********************“ ЕАД, след което взискателят образувал ново изп. дело № ******** на ********. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№ *** с район на действие Окръжен съд С.З., въз основа на същите изпълнителни листове за сумата от 8038.19 лв.

Сочи, че от последното изпълнително действие (31.10.2014г.) по изпълнително дело № ******** от 2012г. на ЧСИ Б.Б. изминали повече от 10 години, без действия които да прекъсват давността.

Сочи, че в изпратеното запорно съобщение по изпълнителни листове от ******** и 19.04.2012г. издадени по т. дело ****/2011г. на СГС, било образувано изпълнително дело № ******** на ********. по описа на ЧСИ Г.И. с район на действие Окръжен съд С.З. за сумата от 8038.19 лв., от които олихвяема сума -2441.08лв., ведно със законна лихва – 1976,82лв. и неолихвяема сума 2407.02лв., 282лв. разноски по и. д. , както и такса по чл.26 от тарифата за такси и разноски на ЗЧСИ – 701.27лв, 230 лв. в т.ч. адвокатско възнаграждение, а също така присъединени публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата. В запорното съобщение бил наложен запор на две банкови сметки и насрочен опис за 14.11.2025г. от 11ч. на движимо имущество. Съобщението било връчено на ********., а на

24.10.2025г. сумата от сметката била прехвърлена по сметка на ЧСИ Г.И..

Твърди, че на основание чл.110 от ЗЗД било погасено правото на принудително изпълнение, поради което на основание чл.120 ЗЗД, заявява че не дължи изпълнение. Налице било съдебно установено вземане, за което давността била 5 г. Давността се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с постановление издадено на ********., където било отбелязано, че последното изпълнително действие било на 31.10.2014г., а самото постановление е влязло в сила на 01.07.2019г.

Моли съда на основание чл.439 от ГПК да признае за установено, че ищецът не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по изп.дело № ******** на ********. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№ *** с район на действие Окръжен съд С.З. сумата от 8038.19 лв., поради прогласяването им по давност и да бъдат присъдени направените по настоящето дело разноски.

Моли съда на основание чл.389 във връзка с чл.397 ал.1, т.3 и чл.432 т.1 ГПК да допусне обезпечение на предявения установителен иск по чл.124 ал.1 във вр. с чл.439 ал.1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № ******** на ********. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№ *** с район на действие Окръжен съд С.З..

С определение № ********г. по настоящото дело съдът е допуснал обезпечение на предявения от К. Г. Д. чрез Адв.П.Г., САК против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД с правно основание чл.439 ал.2 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. дело № ******** на ********. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№ *** с район на действие Окръжен съд С.З..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество.

2

Счита предявеният иск за допустим и основателен и го признава по следните съображения:

На ********г. между „********************“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна , и К. Г. Ж., в качеството на кредитополучател, от друга страна, бил подписан договор за кредит № ********. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от ********., между „********************“ ЕООД, в качеството му на цедент, и „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, кредиторът придобил вземане срещу К. Г. Ж., представляващо неплатени суми по договор за кредит № ********.

По молба на „********************“ ЕООД през 2012г. било образувано изп. дело № ***/2012г. по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № *** към КЧСИ и били приведени в изпълнение процесният Изпълнителен лист от ********. и Изпълнителен лист ********. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят „********************“ ЕООД възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Б.Б.. На тази дата била прекъсната погасителната давност.

На 12.04.2012г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „******** АД

На 27.04.2012г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „ ********“ АД.

На 21.05.2013г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „********“ АД.

На 1********. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 11.04.2019г. било издадено разпореждане за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател по делото.

На ********. било изготвено Постановление за прекратяване на изп. дело № ***/2012г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно което изпълнителното производство по изпълнителното дело било прекратено.

По молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 07.2025г. било образувано изп. дело № ********. по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № *** към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от ********. по т.д.****/2015г. по описа на СГС и Изпълнителен лист от 12.02.2012г.. В хода на изпълнителното производство по изп.дело №***/2012г.

Покана за доброволно изпълнение била връчена на К. Г. Ж. на ********.

Моли съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието на иска на основание чл.237 ГПК, като вземе предвид разясненията, дадени в Решение № 20 от 07.04.2014г. на ВКС по гр. дело № 5289/2013г., I г. о.,ГК

Във връзка с претендираните разноски в производството по делото, моли съда да приложи нормата на чл.78 ал.2 ГПК, съобразно която, ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Сочи, че разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78 ал.1 ГПК за разпределяне на отговорността за разноските в исковия процес. За да е налице повод за 3 завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т.е да е налице правен спор за делимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да оспорва предявеният иск за несъществуване на вземането във връзка с възникналото право на длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането по съдебен ред /в този смисъл Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение№ 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г./.

Сочи, че в горните редове била изложена фактическата обстановка, описваща липсата на възможност за кредитора да разгледа и прецени основателността на претенцията на длъжника по извън съдебен ред, с което може да се заключи, че по никакъв начин процесуалното поведение не е дало повод за предявяване на настоящата искова молба.

В условията на евентуалност, ако съдът не приеме изложеното в горните редове, моли да се присъди минимално адвокатско възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание възражение, съгласно чл.78 ал.5 ГПК.

Районен съд – Казанлък е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 във вр. чл.124, ал.1 и чл.113 ГПК. Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция за установяване на недължимостта на вземане, за принудително събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

С молба по делото от 09.01.2026г. ответникът моли да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа изцяло изложените в депозирания отговор на исковата молба твърдения и предвид същите признава иска за основателен.Моли съда да уважи депозирания от ищеца иск като основателен и като вземе предвид, че ответникът го признава изцяло и не е дал повод за завеждането му с поведението си, да приложи чл.78 ал.2 ГПК и да възложи направените разноски в тежест на ищеца. С молбата по делото от 09.01.2026г. ответникът моли да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа изцяло изложените в депозирания отговор на исковата молба твърдения и предвид същите признава иска за основателен.

Съдът констатира, че направеното признание за основателността на иска е ясно пълно и безусловно, изхожда от надлежно легитимиран представител на ответника и не противоречи на закона.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2021г., ищецът е поискал произнасяне на съда с решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК по отношение на предявения отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124 от ГПК, но във връзка с разпределянето на отговорността за разноски е поддържал искане за приемане по делото на представените от него 4 в тази връзка писмени доказателства, с цел доказване на обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Съгласно, ал. 2 на същия член в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Поради изложеното и като съобрази, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна е признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва да бъде уважена исковата претенция в цялост по реда на чл.237 от ГПК.

По отношение на разноските, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноски се определя в зависимост от изхода на делото. Ответникът е поискал прилагане на чл.78 ал.2 ГПК и възлагане на разноските в тежест на ищеца. Макар ответникът да е признал иска съдът преценява, че не са на налице предпоставките на чл.78 ал.2., той намира приложение само при кумулативно наличие на следните предпоставки: