Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 02.01.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7353/2018
Вид
Решение № 8
Подписан
02.01.2019
В сила
02.01.2019
Състав
ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 64, ал. 9 · Закон за енергетиката
  • чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31а · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 163 · Закон за устройство на територията
  • чл. 163, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 213, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 02.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Кристиян Трендафилов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме

Мъгърдичян в.гр.дело №7353 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.03.2018 год., постановено по гр.дело №7653/2016 год. по описа на СРС, ГО, 63 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от З. „Б.В.И.Г.“ срещу З.В.З. иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 701.13 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за заплатено обезщетение в качеството му на застраховател по имуществена застраховка – полица „Имущество“ с №2200130200Р0000322, на „С.“ ЕАД – собственик на газопроводно съоръжения, за причинени имуществени вреди от ответника при извършени от него на 09.07.2014 год., около 15.18 ч., изкопни работи на ул.“Лале“ в гр.Банкя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2015 год. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично З.ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №63083/2015 год. по описа на СРС, ГО, 63 с-в.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че по делото не доказано, че ответникът е извършил изкопните работи, довели до настъпването на процесната авария. Не бил кредитиран констативен протокол от 27.06.2014 год., от който било видно, че около 10 дни преди аварията /документирана с констативен протокол от 09.07.2014 год./ ответникът бил пряк участник в друга авария, станала на същата улица, но на съседен номер. В този протокол ответникът бил посочил, че газопровода на ул.“Лале“ №1 не е на обозначената дълбочина, а на друга дълбочина, изместил се е във вид на дъга от средата на улицата „където са ни информирали, че се намира“, „тръбата е положена с къртица“, „има ... проводници непосредствено до тръбата“. Аналогична информация се съдържала и в процесния констативен протокол. И в двата протокола като автор на изявленията бил вписан ответникът, като били посочени и адрес и телефон за контакт. Следователно в продължение на 10 дни ответникът бил участвал в две аварии с изтичане на газ, които били настъпили на една и съща улица, до два съседни имота /ул.“Лале“ №1 и 2/, като същият не бил посочил друго лице/лица, които да са извършвали изкопните дейности, нито възложител на дейностите по извършване на изкопните дейности.

Обстоятелството, че същият бил пряк участник в тези дейности, ясно личало от първия констативен протокол, а за процесната авария, която била втора по ред, лицата, участвали в изкопните дейности, имали и практически опит за местонахождението на газопровода. Противно на приетото от СРС, ищецът не твърдял, че ответникът е непосредствен извършител на изкопните дейности, т.е., че е управлявал багера или изкопната техника, с която била причинена аварията. Възможно било приносът на ответника в извършване на дейността да е бил във формата на даване на указания и/или чрез осъществяване на пряк контрол при извършване на изкопните работи, което не изключвало отговорността му по реда на чл. 45 ЗЗД. Наличието на повече от едно лица, участвали в изкопните работи, се установявало от разпита на свидетеля Чопанов, представител на аварийната група за отстраняване на аварията, който бил посочил, че в изкопа имало двама души, че изкопните работи били извършени във връзка с ремонт на канал за отпадни води и че същите са били с дължина от около 80-100 м. Когато вредата била причинена от неколцина същите отговаряли солидарно и нямало пречка ищецът да насочи претенцията си към всяко от лицата, извършили деликта. За ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД не било нужно да бъде установен приноса или конкретните действия и/или бездействия на всеки от извършителите, ако е ясно, че за вредоносния резултат единствената възможна причина били извършените изкопни работи, т.е., че няма друга причина за аварията и настъпилите щети – например форсмажорни обстоятелства, дефект на съоръжението. Безспорно било по делото, че аварията била причинена при извършване на изкопни работи, а и това се потвърждавало от показанията на свидетеля Чопанов, който сочел, че на мястото имало багер и че тръбата била прекъсната изцяло, т.е. изглеждала като срязано, което не можело да се постигне с ръчен труд. Първоинстанционният съд бил допуснал процесуално нарушение като бил приел като доказателство в процеса обясненията на ответника, че същият бил присъствал единствено при съставянето на протокола и го бил пописал в качеството си на представител на фирма, а не в лично качество. Обясненията на страна представлявали доказателство в процеса единствено за неизгодни факти.

Позоваването на изгоден факт било израз на защитна позиция на страната и не представлявало доказателство. Ответникът не бил ангажирал каквито и да било доказателства, като напр. възлагателно писмо, фактура или договор, от които да е видно, че ремонтът на канала за отпадни води, е бил възложен на определен изпълнител – юридическо лице. Възлагането на значителни строително-ремонтни работи – изкоп от 80-100 м., не можело да се извърши без съставяне на съответната документация, но такава не била представена. Освен това отговорността по чл. 49 ЗЗД не изключвала отговорността на прекия причинител на вредите на основание чл. 45 ЗЗД. Следователно дори и изкопните работи да били възложени на изпълнител – юридическо лице, отговорността на ответника се ангажирала в качеството му на пряк участник във вредоносното деяние. Ито защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата З.В.З. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че отговорността на прекия причинител на деликта била по чл. 45 ЗЗД, а отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД.

Прекият причинител и възложителят отговаряли солидарно спрямо суброгиралия се в правата на пострадалия застраховател за причинените вреди. Последният можел да реализира правата си както срещу прекия причинител, така и срещу възложителя на работата, поради което не било без значение дали ответникът е бил пряк причинител на деликта, както се твърдяло в исковата молба, или е давал указания, респ. осъществявал е пряк контрол /делегирани му от възложителя/. Съдът дължал произнасяне в рамките на въведеното в исковата молба основание на иска. Възложителят и изпълнителят на работата не можели да отговарят солидарно на основание чл. 53 ЗЗД. Ответникът не бил признал нито един от правопораждащите отговорността по чл. 45 ЗЗД факти. Действително аварията била настъпила в срока на действие на сключения между ищеца и „С.“ ЕАД застрахователен договор, а от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза било видно, че ищецът е заплатил на „С.“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на процесната сума от 701.13 лв. Доказано било, че „С.“ ЕАД било претърпяло щета вследствие на аварията, причинена при изкопните работи, чиято пазарна стойност възлизала на сумата от 701.13 лв. Според свидетеля Ч.на мястото на аварията имало „двама човека вътре в изкопа“. Ответникът бил предоставил данните си като техническо лице, представител на фирмата, която била извършвала изкопните работи. Не били търсени обаче данни за фирмата и конкретния багерист. Към момента на аварията ответникът бил в трудово-правна връзка с „А.Д.Е.Г.“ ЕООД, като изпълнявал длъжността „строителен техник“ в проектно-техническия отдел на посоченото дружество. По делото липсвали доказателства, че ответникът е причинител на аварията – че е извършвал изкопните работи, респ. че е скъсал газопроводното отклонение. Следвало да се има предвид, че обичайно с багери разполагали фирми /юридически лица/, а не физически лица, тъй като те били скъпа пътно-строителна техника. Последната можела да се управлява само от лица, които разполагат със съответното свидетелство. Извършването на изкопни работи по строителни обекти чрез управление на багер се възлагало от работодател-търговец. Нямало данни на ответника да е било възлагано извършването на изкопни работи от работодателя му или такива, че ги е извършвал по свое трудово занятие. Подписаният от ответника констативен протокол бил частен документ, като не се ползвал с обвързваща доказателствена сила и с него не установявала причинно-следствената връзка между поведението му и настъпилите вреди. Гласните доказателства не сочели ответника като пряк причинител на вредите. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане З.ължения, срещу деликвента /чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ/ се обуславя от установяването на две Г.и факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В разглеждания случай по делото е доказано, че между ищеца, като застраховател и „С.“ ЕАД, като застрахован, е сключен договор за имуществено застраховане с обект: газоразпределителна мрежа – линейна, в т.ч. поздемна част; надземно оборудване, технологична съобщителна кабелна мрежа и природен газ, запълващ мрежата, със срок на застрахователно покритие от 01.12.2013 год. до 30.11.2014 год. включително. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими З.ължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди или загуби на собствено на застрахования имущество, причинени от непредумишлени действия на трети лица, в т.ч. изкопни работи /виж т.1.2 от раздел „Специални условия“ на комбинирана застрахователна полица „Имущество“ с №2200130200Р0000322.

В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие на 09.07.2014 год., около 15.18 ч. – скъсване на газопроводно отклонение, собственост на застрахования, довело и до изтичането на газ в атмосферата, в резултат извършвани изкопни работи на обект, находящ се в гр.Банкя, ул.“Лале“ №2, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 701.13 лв. – видно от приетото като доказателство по делото преводно нареждане от 02.09.2014 год. и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което подлежи на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК.

Настъпилото застрахователно събитие

– увреждането на имуществото на застрахованото лице и свързаното с него изтичане на газ, ангажира отговорността на застрахователя по договора за имуществено застраховане да заплати обезщетение, а съответно изплащането на такова поражда за него регресно право по отношение на увреждащото лице, неговия възложител на работа, респ. техния застраховател.