Определение № 364 от 02.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Плевен, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600412 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 вр. чл.61 от НПК.

Образувано е по постъпил протест, депозиран от РП-Плевен с искане за изменение на Определение №38/28.05.2026г., постановено по ЧНД №127/2026 г. по описа на РС-Левски, с което е взета на основание чл.61 от НПК мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1500 евро спрямо К. Б. К., ЕГН:********** – обвиняем по досъдебно производство №2762/2026 г. по описа на РП – Плевен, ЗМ №14/2026 г. по описа на РУ – Белене.

В постъпилия частен протест се навеждат доводи, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на държавното обвинение сочи, че са налице доказателства, че обвиняемият е автор на процесното деяние, както и доказателства, че е налице реална опасност същият да се укрие. Сочи се, че обществената опасност на извършеното е изключително висока. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на найтежката мярка за процесуална принуда, а именно „Задържане под стража“.

В съдебно заседание протестът изцяло се поддържа от процесуалния представител на Окръжна прокуратура-Плевен. Излагат се съображения, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Обвиняемият К. Б. К., ЕГН:********** заявява, че иска съдът да остави в сила наложената му мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Защитниците на обвиняемия адв. М. С. и адв. Ц. Ц. оспорват частния протест като неоснователен. Сочат, че от данните по делото не може да се 1 изведе наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши деяние. Прави се искане съдът да остави в сила първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Протестът е депозиран от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същият се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, ПРОТЕСТЪТ е частично ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем К. Б. К., ЕГН:********** е привлечен към наказателна отговорност за това, че през периода от 01.04.2026г. до 18.04.2026г. в гр.Белене, при условията на продължавано престъпление предложил на други лица: А.А.С., Д.Й.К. и Н.Ф.П., имотна облага, парична сума в размер на 40 евро и 50 евро с цел да ги склони да упражнят избирателното си право на изборите за народно събрание на 19.04.2026 г. в полза на определена политическа партия – „Движение за права и свободи” (ДПС) регистрирана за участие от ЦИК гр.София под №17, както следва:

-През периода от 01.04.2026г. до 18.04.2026г. в гр.Белене, предложил на другиго: А.А.С. от с.гр., имотна облага, парична сума в размер на 40 евро с цел да го склони да упражнят избирателното си право на изборите за Народно събрание на 19.04.2026 г. в полза на определена политическа партия – „Движение за права и свободи” (ДПС) регистрирана за участие от ЦИК гр.София под №17;

- На 16.04.2026г. в гр.Белене, предложил на другиго: Д.Й.К. от с.гр., имотна облага, парична сума в размер на 50 евро с цел да го склони да упражнят избирателното си право на изборите за Народно събрание на 19.04.2026 г. в полза на определена политическа партия – „Движение за права и свободи” (ДПС) регистрирана за участие от ЦИК гр.София под №17;

-На 17.04.2026г. в гр.Белене, предложил на другиго: Н.Ф.П. от с.гр., имотна облага, парична сума в размер на 50 евро с цел да го склони да упражнят избирателното си право на изборите за Народно събрание на 19.04.2026 г. в полза на определена политическа партия – „Движение за права и свободи” (ДПС) регистрирана за участие от ЦИК гр.София под №17 престъпление по чл.167, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

2. В периода от 15.04.2026г. до 17.04.2026г. в гр.Белене, организирал предлагането на имотна облага – 40 евро/50 евро на неограничен брой лица – избиратели от Община Белене, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определена политическа партия – „Движение за права и свободи” (ДПС) регистрирана за участие от ЦИК гр.София под №17 – престъпление по чл.167, ал.3 от НК.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса досежно наличието на достатъчно към 2 настоящия момент фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпитите на свидетелите А.А.С., М.Р.Ч., Г.Б.П., Д.Й.К., К.И.Д., П.Р.М., Я.И.А., Н.К.М., В.Т.П., Л.Н.Д., С.М.Ю., Н.Ф.П., на база протоколите от действията по разследване, в това число протокол от претърсване и изземване, на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, както и въз основа на приложените по делото класифицирани материали с гриф за сигурност „Поверително“.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу България“).Налице са доказателства, които към настоящия момент в достатъчна за мерките за неотклонение степен да доведат до извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение, като не се изисква висока степен на убеденост за неговото участие. Обясненията, дадени от страна на обвиняемия, че парите са били предназначени за застъпници на изборите, подлежат на проверка от страна на държавното обвинение.

Разпитаните по делото свидетели, в това число А.А.С., Г.Б.П., Д.Й.К., К.И.Д. излагат своите възприятия, които подкрепят тезата на държавното обвинение.

Същото се подкрепя и от приобщените по делото секретни доказателствени средства с гриф „Поверително“.

На следващо място, неправилно първоинстанционният съде приел, че не са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.

Разпоредбата на чл.57 от НПК предвижда, че мярка за неотклонение би могла да бъде взета, ако е налице обосновано предположение за авторството на деянието, както и ако е налице поне една от визираните опасности, а именно – от укриване или от извършване на престъпление. Наличието на някоя от двете алтернативно дадени опасности е изискване за вземане на мярка за неотклонение, независимо дали тя е „Задържане под стража“ или друга, по-лека.

3

В настоящия случай съдът счита, че от данните за личността на обвиняемия в действителност би могло да се изведе наличието на опасност да извърши деяние. На първо място, обвиняемият К. е привлечен към наказателна отговорност за три „тежки“ умишлени престъпления от общ характер, при това насочени към един кръг от обществени отношения – избирателните права на гражданите, към който българското общество притежава изключителна висока чувствителност към настоящия исторически момент.

От наличните данни по делото, касаещи личността на обвиняемия, се установява, че същият е неосъждан, реабилитиран. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана и в Решение №430/1996г. по НД 468/1995г. реабилитацията заличава факта на осъждането, но следва да бъде отчитана като характеристични данни. От данните, съдържащи се в делото, в това число в секретните материали, се установява, че по отношение на обвиняемия са налице други висящи производства във връзка с други престъпления. Освен това от характеристичната справка, приложена по делото, се установява, че в предходен период на провеждане на избори в РБ обвиняемият отново е купувал гласове от лица от турски и ромски произход.

Впечатление прави факта, че в настоящия случай са извършени нееднократни престъпни деяния, като са налице обвинения за многократни действия в насока купуване на гласове, което води до манипулиране на избирателния вот в изключително негативен план. Процесното деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност предвид на същественото засягане на особено важни и значими охраняеми обществени интереси, свързани с политическите права на гражданите, по отношение като което органите на реда са предприели адекватни и навременни мерки с оглед осигуряване прозрачност, законосъобразност и обективност на избирателния процес. Налице са няколко деяния, извършени последователно в един и същи период от време.

Освен това, от данните по делото се установява, че има опасност обвиняемият да повлияе негативно на разпитаните вече свидетели, което се установява и от посоченото в характеристичната му справка. В този смисъл съгласно практиката на ЕСПЧ, в това число делата Вемхоф срещу Германия 1968г. и Контрада срещу Италия 1998г. се приема, че е налице основание за задържане, ако има вероятност обвиняемият да се намеси в хода на съдебния процес, като се приема, че намесата може да бъде унищожаване на документи, уговаряне на други заподозрени, натиск срещу свидетели и т.н.

Съдът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в настоящия случай обвиняемият е бил привлечен към наказателна отговорност няколко седмици след образуване на досъдебното производство и след извършване на процесните деяния. В настоящия случай опасността обвиняемият да извърши друго деяние, в това число да повлияе негативно на разпитаните вече свидетели, не е отпаднала.

Същевременно, обаче, съдът анализира и данните за личността на 4 обвиняемия, съдържащи се в приложеното по делото електронно свидетелство за съдимост, от което се установява, че обвиняемият е осъждан, но реабилитиран.

Съдът намира, че макар да е налична опасност от извършване на деяние, то същата не е с такъв интензитет, че да бъде преодоляна единствено с налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“.

Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на обвиняемия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това съобразно непротиворечивата практика на ВКС и останалите съдилища в Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Ето защо в конкретния случай, съдът намира за адекватна мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 евро. Същата е съобразена с имущественото състояние на обвиняемия, за което са приложени по делото служебно изискани от въззивния съд писмени доказателства от ТРРЮЛНЦ. Видно от тях обвиняемият е едноличен собственик на капитала на четири дружества, с капитал около 3000 евро, за които няма данни за деклариран годишен отчет за предходната финансова година. Съдът намира, че МНО „Гаранция в пари“ в посочения размер ще изпълни в най-пълна степен целите на мярката, виизрани в разпоредбата на чл.57 от НПК.