Акт от 23.09.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Велико Търново, 23.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 342 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Образувано е по жалба подадена от „Топлофикация - ВТ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 71А, срещу Решение № 32-93274/

24.03.2020 г. на директора на ТД

„Дунавска“ в Агенция „Митници“. С оспореното решение на основание чл. 24б, ал.

5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на „Топлофикация - ВТ“ АД е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32-22508/ 22.01.2020 г. на ТД „Дунавска“. С подробно развити доводи от оспорващото дружество се твърди незаконосъобразност на решението, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗАДС. Твърди, че при произнасянето си и извършеното тълкуване на закона, ответният орган е излязъл извън обхвата на своите правомощия, както и че в процесното решение не се съдържа надлежно указание в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвано. По същество изтъква, че лицензията с № Л-022-02/ 15.11.2000 г., издадена от ДКЕВР е изменена с Решение №

И1-Л-022-02/ 18.09.2006 г. на ДКЕВР, която е допълнена с обект „Инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, включваща когенератор с електрическа мощност 2,81 MW и топлинна мощност 2,95 MW“, като използването на природен газ за производство на електроенергия е установено и в констативен протокол от 11.04.2017 година. Счита, че нормата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС не следва да се тълкува стеснително, като твърди, че производство на електрическа енергия е част от лицензията за производство на топлинна енергия, същото е строго регулирано, вкл. цената на тази енергия се определя ежегодно от КЕВР, а дружеството подава ежемесечни заявления до комисията за издаване на сертификати за производител електрическа енергия, произведена при комбинирано производство, като на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от Закона за енергетиката КЕВР издава, прехвърля и отменя тези сертификати. В тази връзка се позовава и на мотивите, изложени в Решение № 135/ 29.03.2018 г. по адм. д. № 1018/ 2017 г. на Административен съд – Велико Търново. Алтернативно, съобразно становището на административния орган и доказателствата на които същия се позовава, жалбоподателят развива тезата, че по логиката на администрацията, за производството на електрическа енергия до 5 MW не е нужен лиценз, режимът на тази дейност е уведомителен, а не разрешителен, съответно липсва основание за изискването на лиценз като условие за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С тези доводи от съда се иска обжалвания административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***С., поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с доводи развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.

80 от ГПК.

Ответникът по жалбата, директорът на Териториална дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“, чрез пълномощника си ***Я., оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспореното решение, позовава се на мотивите, изложени в същото, и на доводи, наведени в хода на устните състезания. Изтъква, че „Топлофикация - ВТ“ АД не притежава издаден по реда на Закона за енергетиката, лиценз за производство на електроенергия, какъвто съгласно изричната разпоредба на 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, е безусловно необходим за да бъде дружеството освободено от облагане с акциз на енергийните продукт, използвани при производството на електрическа енергия. Позовава се и на писмен отговор от КЕВР, че „Топлофикация ВТ“ АД не може да получи такъв лиценз, тъй като мощностите на дружеството не превишават необходимия за това праг. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на ***ско възнаграждение в рамките на нормативно определения размер.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и от наличните в делото документи се установява, че от ДКЕР на „Топлофикация - ВТ“ АД са издадени лицензии с № Л-022-02/ 15.11.2000 г. за дейност „производство на топлинна енергия“ и № Л-021-05/ 15.11.2000 г. за дейност „пренос на топлинна енергия“, издадени на „Топлофикация-ВТ“ АД, всяка за срок от 20 години. С Решение № И1-Л-022-01/ 18.09.2006 г. на ДКЕВР е изменена Лицензия

№ Л-022-02/ 15.11.2000 г. за „производство на топлинна енергия“, по отношение на енергийния обект, като е допълнена с нов обект „Инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, включваща когенератор с електрическа мощност 2,81 MW и топлинна мощност 2,95 MW“. Същата е въведена в експлоатация през 2007 г., след издаване на Решение № Р-061/ 01.06.2007 г. на ДКЕВР, с което на дружеството се разрешава осъществяване на лицензионна дейност чрез обект „Инсталация за комбинирано производство“. С Решение № И2-Л-022/ 09.05.2019 г. на КЕВР е изменена лицензия № Л-022-02/ 15.11.2000 г. за дейността „производство на топлинна енергия“, във връзка с извеждане от експлоатация на промишлен парен котел и водогреен котел, и въвеждане в експлоатация на парен котел за изгаряне на биомаса, като общата инсталирана топлинна мощност се променя от 171,4 MWt на 111,75 MWt, а електрическата мощност остава непроменена – 2,810 MWе. С Решение № И3-Л-022/ 05.03.2020 г. на КЕВР е продължен срока на лицензия № Л-022-02/ 15.11.2000 г. за дейността „производство на топлинна енергия“ и на лицензия № Л-021-05/ 15.11.2000 г. за дейността „пренос на топлинна енергия“, издадени на „Топлофикация - ВТ“ АД с 20 години, считано от датата на изтичане първоначалния срок на лицензиите – 16.12.2020 година.

Производството, приключило с издаването на процесния административен акт, е инициирано от „Топлофикация - ВТ“ АД – гр. В. Търново, с подаване до директора на ТД „Дунавска“, на искане с вх. № 32-22508/ 22.02.2020 г., за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за енергийни продукти, използвани при производство на електрическа енергия. Към искането са били приложени декларация, че дружеството не е в производство по несъстоятелност, декларации за обстоятелствата по чл. 23, ал.

3, т. 3, б. „б“ и т. 5 от ЗАДС, свидетелство за съдимост, удостоверение за липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, план на обекта, договор от месец 01.2015 г. за наем на движимо имущество /оборудване/ и анекс към него от 03.01.2019 г., изброените по-горе лицензии и решения на ДКЕР/КЕВР (без това от 05.03.2020 г.), документ за собствеността на обекта, копие от разрешението за ползване (въвеждането в експлоатация) на инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, списък на доставчиците, технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимална стойност на технологичните загуби, технически спецификации. В искането си „Топлофикация - ВТ“ АД е посочило, че произвежданата електроенергия е за реализация на територията на страната, количествата са прогнозни, и зависят от нуждите на клиентите и търговските партньори. Извън изброените документи, дружеството е представило копия Решение № 135/ 29.03.2018 г. по адм. дело № 1018/ 2017 г. на АСВТ и потвърждаващото го Решение № 11747/ 04.10.2018 г. по адм. дело № 7082/ 2018 г. на ВАС, Осмо отделение, както и обосновка за липсата на нужда от отделен лиценз за производство на електрическа енергия. Във връзка с искането от административния орган е извършена проверка на място в обекта на „Топлофикация - ВТ“ АД, за която е съставен Протокол 20BG4000А005607 и служебно са приобщени документи – договор от месец 01.2020 г. за учредяване право на ползване на движимо имущество, три броя констативни протоколи за подмяна на електромери от „Електроразпределение Север“ АД, писмо от 13.07.2017 г. на председателя на КЕВР до началника на Митница Свищов. С писмо от 05.02.2020 г. /получено от адресата на 10.02.2020 г. директорът на ТД „Дунавска“ е уведомил „Топлофикация - ВТ“ АД, че в 14-дневен срок от получаването следва да отстрани констатираните нередовности на искането си, като представи: лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на ЗА с оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС и декларации за обстоятелствата по чл.24а, ал. 7 от ЗАДС, съгласно чл. 24а, ал.

6, т. 13 от ЗАДС. В отговор с писмо с вх. № 32-61420/ 25.02.2020 г., изпълнителният директор на дружеството е представил декларация по чл. 24а, ал. 6, т.13 от ЗАДС и повторно посочените по-горе решения на АСВТ и ВАС и обосновка за липсата на нужда от отделен лиценз за производство на електрическа енергия. След извършване на служебни справки за наличие или липса на просрочени задължения към бюджета и към митническата администрация, и представяне на становище от експерт в отдел „Акцизна дейност“, от директора на ТД „Дунавска“ е издадено процесното Решение № 32-93274/ 24.03.2020 г., с което на „Топлофикация - ВТ“ АД е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искането от 22.01.2020 година. Отказът е обоснован с факта, че представената от заявителя лицензия с № Л-022-02/ 15.11.2000 г. е за производство само на топлинна енергия, при което не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. Решението е доведено до знанието на заявителя на дата 30.03.2020 г., съгласно известие за доставяне на л. 17 от делото, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по куриер, чрез органа който го е издал, на 01.06.2020 г., видно от товарителницата на л. 13 от делото.

При така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС, при съобразяване разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в относимата й редакция и Решение на НС от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение /обн. ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г./, респ. чл. 3, т. 2 от същия закон, в редакцията й в сила от 09.04.2020 г., вр. с § 13 от ПЗР към Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 година/. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, опрделена с разпоредбите на чл. 24б, ал. 5 и чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания, че ответникът е излязъл извън обхвата на своите правомощия, доколкото първата от посочените норми изрично възлага в компетентност на директора на съответната териториална дирекция при АМ, да откаже издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, когато бъде установено, че съответният заявител не отговаря на нормативните изисквания за това.

Решение № 32-93274/ 24.03.2020 г. на директора на ТД „Дунавска“ е издадено при спазване на изискуемата от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. Съдържанието на акта позволява неговия адресат недвусмислено да разбере основанието за постановения отказ и съответно на това да организира своята защита, индикация за което са и съображенията, развити в подадената пред съда жалба. Неоснователни са изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в оспорения акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.