Решение № 39 от 16.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100500852 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 65/08.04.2022г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 471/2021г. С това решение, съдът отхвърля иска на К. Х. Б., ЕГН:

********** от *** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да бъде осъдено дружеството да му заплати сумата от 10 080 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на Б. от автомобил „***“ с рег.№ *** със застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/02/115002123527, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, начиная от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата. С това решение Б. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД съдебни разноски в размер на 1 200 лева.

Подадена е въззивна жалба от К. Х. Б. против решение № 65/08.04.2022г.

Жалбоподателят твърди, че районният съд не е преценил всички релевантни факти и причинно-следствената връзка между деянието и вредата. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че вземането е погасено по давност и подчертава, че давността спира за времето от датата на вредоносното деяние до отказа на застрахователното дружество да изплати обезщетение. Б. подкрепя това твърдение с нормата на чл.378, ал.2, вр. ал.9 от КЗ и с практика на ВКС – определение № 165/04.06.2016г., постановено по ч. т. д. № 306/2017г.

В допълнение към това, жалбоподателят изтъква, че не е уведомен надлежно и своевременно за отказа на застрахователното дружество да изплати обезщетение.

Въззивната страна иска от съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адвокат Димитър Пенев, който поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и прави искане за 1 присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - ЗД „Бул Инс“ АД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Дружеството подчертава, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е постановил правилно решение.

Застрахователното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба, процесуалният представител на застрахователя прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Н а 04.06.2016г. около 16,00 часа А.К.К. управлява собствения на ищеца Б. лек автомобил марка „*** 318Д“ с рег.№ А 63 57 КА по път І-7 в посока от с. Козарево към с.

Окоп, област Ямболска, нарушава правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП и причинява ПТП с лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от М.К.М.. В резултат на пътно-транспортното произшествие, притежаваният от ищеца автомобил „*** 318Д“ е увреден напълно и негоден за използване.

В този смисъл е съдържанието на приложените по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-4538/20.06.2010г., присъда № 49/12.06.2020г., постановено от Окръжен съд – Ямбол по НОХД № 301/2019г. и тройна съдебно-техническа експертиза, извършена по ДП № 134/2016г. по описа на РУП – Тунджа.

За лек автомобил „***“ с рег. № *** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД и е издадена полица BG/02/115002123527, валидна до 17.08.2016г.

За лек автомобил „*** 318Д“ с рег.№ А 63 57 КА е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ДЗИ – Общо застраховане и е издадена полица BG/06/115002315961, валидна до 11.09.2016г.

К. Б. завежда пред ЗД „Бул Инс“ АД настъпилата щета с № 2110014807 и прави искане да му се изплати обезщетение за причинените материални вреди – пълно унищожаване на собственото му МПС - „*** 318Д“. На 08.06.2021г. „Бул Инс“ АД уведомява Б., че няма основание да удовлетвори претенцията му, тъй като не са представени безспорни доказателства за вината на водача М., управлявал застрахованото в тази компания МПС „***“.

На 02.07.2021г. К. Б. предявява иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – тотална щета и бракуване на собственото му МПС – лек автомобил марка „*** 318Д“ с рег.№ *** настъпили в резултат на ПТП от 04.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата. В исковата молба, Б. твърди, че водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил ПТП, от което са настъпили претендираните вреди.

В отговор на исковата молба, ответното дружество прави възражение за изтекла погасителна давност, признава съществуването на застрахователно правоотношение, но оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на М., описани в констативен протокол № 3392-р-4538 и причинно-следствената връзка между деянието и вредата. В допълнение към това, застрахователното дружество твърди, че липсват доказателства за прекратяване на регистрацията на „*** 318Д“ – обстоятелство, което е въздигнато от чл.390, ал.2 от КЗ в условие за обезщетяване на тотална щета. Ответникът оспорва и размера на претенцията.

В хода на първоинстанционното производство са представени писмени доказателства, които установяват механизма ПТП и вината на водачите, участващи в него.

2

Представена е влязла в сила присъда № 49/12.06.2020г., постановена по НОХД № 301/2019г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, ведно с мотивите към нея; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-4538/20.06.2010г., тройна съдебно-техническа експертиза и протоколи за разпит на свидетели, извършени по ДП № 134/2016г. по описа на РУП – Тунджа.

По делото е извършена и приета съдебна авто-техническа експертиза, според която ударът в кръстовището е перпендикулярен и динамичен, тъй като и двата автомобила са били в движение. Скоростта на движение на леки автомобил „***“ преди удара е била 47 км/час, а тази на лекия автомобил „*** 318Д“ – 136,19 км/час. Според заключението на САТЕ, механизмът на пътното произшествие е следният: Лек автомобил „*** 318Д“ с рег.№ *** управляван от А.К.К. се движел по път І-97 в посока от с. Козарево към с. Окоп. Около 16,00 часа на 04.06.2016г., този автомобил се намирал пред кръстовището, образувано от път І-7 и път ІІ-53 в с. Калчево, област Ямболска. Пътното платно е с две ленти и пред кръстовището има ленти за отклоняване на движението и за завой надясно. Регулирането на движението в посоката на лекия автомобил е осъществено с пътни знаци В 26, указващи последователно 70 км., 60 км. и 50 км. и пътен знак А 26. Асфалтовата настилка била суха без неравности. Кожухаров управлявал автомобила със скорост 136 км./час, когато навлизайки в кръстовището последвал удар с друг автомобил. След удара, двата автомобила се обърнали в затревената площ извън пътното платно. Преди пътното произшествие, лекият автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от М.К.М. се движел в средата на пътното платно по път ІІ-53 в посока с. Калчево – гр. Ямбол със скорост 47 км/час. Регулирането на този участък било осъществено чрез пътен знак Б1, поставен пред кръстовището и Б2, поставен от двете страни на пътното платно. Водачът М. преминал на ход през кръстовището, без да изпълни изискванията на знак Б2, достигайки до средата му в опасна близост до идващия отдясно друг автомобил. М. не е реагирал със спиране или маневра.

Лекият автомобил получил удар в дясната част, неговият масов център извършил въртеливо движение по следи, описани в протокола за оглед, напуснал пътното платно и се обърнал в затревената площ. В резултат на това, водачът М.М. и пътуващият с него А.А.А. са починали. Според експертизата, причините за ПТП са от субективен характер и се определят от поведението на водачите. От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „***“ не е имал причина да не спре на знак Б2, където от стоп линията има неограничена видимост и след като се увери, че няма да създаде пречки за движещите се по пътя с предимство, да продължи движението си. Водачът на лек автомобил „*** 318Д“ е управлявал автомобила си със скорост по-висока от позволената с пътен знак Б26 и не е реагирал своевременно на отнелия предимството му лек автомобил „***“, пресичащ коридорът му на движение. Експертизата прави заключение, че вредите, причинени на „*** 318Д“ са в размер на 19 637,30 лева без ДДС, но посочва, че остатъчната стойност на автомобила към датата на ПТП е в размер на 8 400 лева. Експертизата подчертава също, че в конкретния случай е налице тотална щета.

По делото е представено свидетелство за регистрация част І на лек автомобил „*** 318Д“ с отбелязване върху него за прекратена регистрация на 31.12.2020г.

По делото са събрани показанията на свидетелите В. В. Х., очевидец на ПТП и С.

Б.М., пътуващ в управлявания от А.К. лек автомобил, марка „*** 318Д“. Според свидетеля Х., лекият автомобил „А.“ е навлязъл в кръстовището без да спре на знак „Стоп“ и е отнел предимството на движещият се автомобил „*** 318Д“. Същият посочва, че видимостта на кръстовището е ограничена, освен ако движещият се автомобил не спре на знак „Стоп“.

Свидетелят е шофирал на около 25 – 30 метра след автомобила „А.“ със скорост от около 40 – 50 км./час, каквато според него е била и скоростта на участника в произшествието. Х. твърди, че поради спецификата на пътя - леко надолнище преди кръстовището, автомобилът „А.“ се е движел по инерция и е трябвало да използва спирачки за намаляване на скоростта и спиране на знак „Стоп“, но той не е видял светлина от стоповете. Нещо повече.

Наблюдавайки поведението на движещия се пред него автомобил, Х. е предположил, че водачът няма да спре и ще се удари с движещия се перпендикулярно автомобил, който е 3 забелязал с периферното си зрение. След удара, Х. е помогнал на участниците в произшествието да напуснат автомобилите, но един от тях е починал, преди да дойде линейка.

Според свидетеля М., който е пътувал в лекия автомобил „*** 318Д“ на предната дясна седалка, те се размиват с един камион, след което следва удара от ляво и той изпада в безсъзнание. Ударът е бил от страната на водача.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд формира извод за неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът анализира фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ, разграничава доказателствената тежест между страните относно твърдяното от ответника съпричиняване на вреди, но приема, че искът е предявен след изтичане на общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 65/08.04.2022г. е неправилно. Този извод се налага по следните съображения: