Решение № 19 от 17.03.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 24/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Илияна Тодорова Балтова
Цитирани разпоредби
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 613а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20252001000024 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 324 от 19.12.2024 г., постановено по т.д. № 277/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлена молбата на “Агро ферт България” ООД, ЕИК 206948590, за откриване на производство по несъстоятелност на “Д.С.П.” ООД, ЕИК 102879929.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от молителя “Агро ферт България” ООД.
Поддържа се в жалбата, че то е неправилно вследствие на неправилно заключение на изпълнената икономическа експертиза въз основа на представени от ответника-длъжник счетоводни данни. Твърди се, че по т.д. № 276/2024 г. по описа на БОС било установено чрез ССЕ, че длъжникът “Д.С.П.” ООД има задължение в размер на 1 412 012,80 лв. към “Агроринг инвест” ООД, като двете дружества били свързани лица. В експертизата по настоящото дело нямало данни за това задължение, тъй като задължението не е отразено в счетоводството на длъжника и в представените на експерта счетоводни данни.
Налице било противоречие между експертното заключение относно коефициентите за ликвидност и задлъжнялост за 2022 и 2023 г. и същите коефициенти, посочени от управителя на дружеството-длъжник Л.
Парашкевов в публикувания в ТР доклад за дейността и финансовия отчет за 2023 г.
Посочва се, че по т.д. № 182/2024 г. на БОС бил представен договор за 1 цесия между трети лица с приложение към него, съгласно което приложение длъжникът “Д.С.П.” ООД е прехвърлил свои вземания към клиенти на стойност на 4 511 493,53 лв. на свързано лице – “Си бо трейдинг” ЕООД. Не било известно какви са условията на това прехвърляне, дали тези вземания съществуват, дали цесията има изобщо предмет.
Неправилно било заключението на експертизата относно стойността на краткотрайни/текущи активи, която била не 11 136 000 лв., а 7 474 000 лв. и на нетекущи вземания/дълготрайни с падеж над 1 година, което ставало ясно от обявения в ТР финансов отчет на длъжника и доклада за дейността му, подписан от управителя Парашкевов. При тази различна стойност на активите коефициентите за ликвидност придобивали друго изражение.
С молбата са представени писмени доказателства, поискано е назначаване на СИЕ и представяне на документи от трети лица на осн. чл. 192 ГПК.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът по молбата “Д.С.П.” ООД е представил писмен отговор, с която оспорва въззивната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Молителят нямал качеството на кредитор, тъй като вземането му в размер на 1653,84 лв. било удовлетворено. Приетата в първата инстанция експертиза не била оспорена в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Оспорват се аргументирано оплакванията на въззивника относно приетото експертно заключение. Възразява се против събирането на нови доказателства във въззивното производство.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение от 14.02.2025 г. е приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с молба на осн. чл. 625 ТЗ от “Агро ферт България” ООД за откриване производство по несъстоятелност на “Д.С.П.” ООД. Молителят се легитимирал като кредитор на ответника с вземане за сумата 1653,84 лв. с вкл. ДДС по фактура № 619 от 15.03.2023 г. за доставен калциев амониев нитрат. Изложил твърдения, че падежът на задължението е настъпил, но то не е погасено, както и че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, с начална дата 15.03.2023 г. Отправено било искане за обявяване неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на “Д.С.П.” ООД с начална дата 15.03.2023 г., откриване на производството по несъстоятелност, назначаване на временен синдик и допускане на обезпечение.
Ответникът оспорил молбата. Признал, че е налице неплатен остатък по 2 фактура № 619 от 15.03.2023 г. в размер на 1653,84 лв. Представил доказателства, че сумата заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва е изплатена след образуване на делото. Оспорил наличието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
С обжалваното решение съдът отхвърлил молбата, като приел, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод оплакванията във въззивната жалба:
За да бъде открито производство по несъстоятелност трябва да са налице следните предпоставки: (1) молба от легитимирано лице по чл. 625 ТЗ;
(2) качеството търговец на длъжника; (3) наличие на изискуемо задължение на длъжника породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищоижаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност; (4) състояние на неплатежоспособност на длъжника, евентуално свръхзадълженост, което не е временно, а обективно и трайно и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
В случая не се установява наличие на изискуемо задължение на длъжника породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищоижаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Липсата на задължение на длъжника означава, че молителят няма качеството на кредитор по отношение на ответника. От доказателствата по делото става ясно, че такова вземане е съществувало, но е било погасено в хода на делото. Този факт не се оспорва от молителя, а изрично се признава от процесуалния му представител в с.з. на 06.03.2025 г. пред въззивната инстанция. Погасяването на задължението, респ. липсата на изискуемо задължение, следва да се вземе под внимание на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Погасяването на задължението е довело до липса на качеството на кредитор на молителя, до липса на активна материалноправна легитимация по молбата и до неоснователност на молбата. В тази хипотеза не следва изобщо да се обсъжда финансовото състояние на търговеца-ответник по молбата. В този смисъл изрично: решение № 29 от 04.03.2013 г. по т.д. № 885/2012 г. на ВКС, ТК, Второ ТО. Тези съображения допълнително аргументират отказа да бъдат събирани доказателства за финансовото състояние на ответника във 3 въззивното производство.
По тези съображения съдът приема, че не се установява наличие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и молбата по чл. 625 ТЗ е неоснователна. При тези крайни изводи обжалваното първоинстанционно решение ще се потвърди.
Поради изхода на делото въззивникът дължи на въззиваемото дружество сторените съдебни разноски в размер на 1800 лв. съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за платен адвокатски хонорар в този размер (1500 лв. + 300 лв. ДДС).
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 324 от 19.12.2024 г., постановено по т.д. № 277/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Агро ферт България” ООД, ЕИК 206948950, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур бл. 159, партер, да заплати на “Д.С.П.” ООД, ЕИК 102879929, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Индустриална 17А, сумата 1800 лв. – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 14дневен срок от вписването в ТРРЮЛНЦ на осн. чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в ТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4