Решение № 277 от 20.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201444 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Л. Б. Н., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. Н. К. против наказателно постановление № РД-0531/29.08.2025 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново за нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, във връзка с чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209, ал. 3, изр. първо във връзка с чл.

231, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 53 във връзка с чл. 13, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 80 евро.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата и навежда довод, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че нарушението е било установено при проверка на 13.06.2025 г., поради което сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената административнонаказателна преписка се установява, че на 22.07.2025 г. К. К. М. – инспектор в дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ – Велико Търново, е съставила АУАН № АН-02-7 1 от 22.07.2025 г. против Л. Б. Н. за това, че при извършена проверка на 13.06.2025 г. в „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д. Х.

Ф.“, гр. ***, е установено, че същата, като майка на детето С. П. Н., родено на 10.06.2024 г., не е осигурила присъствието му за провеждане на задължителната имунизация с шествалентна ваксина, която е следвало да бъде извършена в три приема в срок до 16.10.2024 г. В акта е отразено, че нарушението е извършено на 17.10.2024 г.

Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което изцяло е възприел фактическите констатации в АУАН и е наложил на жалбоподателката глоба в размер на 80 евро.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите К. К. М., д.

Х. Ф., В. И. И. и В. Т. А..

От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че още през месец ноември 2024 г. при извършена проверка при общопрактикуващия лекар е било констатирано, че детето няма поставени процесните задължителни имунизации.

Свидетелката изрично заявява, че още тогава е установила нарушението и е започнала действия по издирване на майката, включително чрез изпращане на писма и осъществяване на телефонен контакт.

От показанията на свидетеля д-р Ф. се установява, че детето е неин пациент, че няма поставени ваксини още от родилния дом и че тази информация е била налична в медицинската документация в практиката , която е била предоставяна при извършваните проверки от РЗИ.

От показанията на свидетелите И. и А. се установява, че същите са присъствали единствено при съставянето и връчването на акта на 22.07.2025 г., но не и при самото установяване на нарушението.

От протокола от съдебното заседание, проведено на 03.02.2026 г., е видно, че именно във връзка със заявеното от актосъставителя, че нарушението е било констатирано още през месец ноември 2024 г., съдът е задължил въззиваемата страна да представи справка за извършените проверки и данни относно датата на установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.

34, ал.

1

ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Посоченият срок е преклузивен, а неспазването му представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на образуваното 2 административнонаказателно производство и на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административнонаказващият орган е разполагал с данни както за самото нарушение, така и за лицето на предполагаемия нарушител още през месец ноември 2024 г. Още тогава е било известно, че детето няма поставени процесните ваксини, както и че майката е лицето, което носи задължението да осигури присъствието му за извършване на задължителните имунизации.

При това положение следва да се приеме, че именно през месец ноември 2024 г. е бил открит нарушителят по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Независимо от това АУАН е съставен едва на 22.07.2025 г., тоест след изтичане на значително по-дълъг срок от предвидения в закона тримесечен преклузивен срок.

Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че срокът следва да тече от 13.06.2025 г. – датата на последващата проверка. Посочената проверка не установява ново нарушение и не касае новооткрит нарушител, а представлява повторна проверка на вече известни на органа обстоятелства.

Последващо потвърждаване на вече установени факти не може да поставя ново начало на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като подобно разбиране би обезсмислило преклузивния характер на срока и би поставило приложението му изцяло в зависимост от вътрешната организация и преценка на административния орган.

Ето защо съдът приема, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на преклузивния срок по чл.

34, ал.

1

ЗАНН, поради което образуваното административнонаказателно производство е опорочено, а издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид този извод съдът намира, че не следва да обсъжда останалите възражения в жалбата, доколкото констатираното процесуално нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателката.

По делото са представени доказателства за извършени от нея разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

При фиксиран курс 1 EUR = 1.95583 BGN тази сума възлиза на 153.39 евро, които следва да бъдат присъдени в нейна полза.

Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-31/29.08.2025 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, с което на Л. Б. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 80 евро за нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, във връзка с чл. 58, ал.

1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Велико Търново да заплати на Л. Б. Н., ЕГН **********, сумата 153.39 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4