Решение № 620 от 18.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Плевен, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20224430201489 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. Ф. С., от гр. Долни Дъбник, обл. Плевен, с ЕГН:

********** против Наказателно постановление № 22-0938-000966 от 30.03.2022г. издадено от *** сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя С. С., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят С. С., уведомен в предходно съдебно заседание, не се явява. В депозираната до съда жалба, чрез *** сектор ОД на МВР –Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, моли да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна *** сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВР 1

– гр. Плевен, редовно призована, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

На 18.03.2022г. около 05.25 часа в гр. Плевен, ж.к. ***, с посока на движение към ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № ***, не е негова собственост, управлява горепосоченото МПС без поставена регистрационна предна табела на определеното за това място. Не носи СРМПС част 2, с което е нарушил чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН Серия GA №565233/18.03.2022г.

Жалбоподателят С. С. е подписал акта като е вписал „имам възражения“.

Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 22-0938-000966 от 30.03.2022г. издадено от *** сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя С. С., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите С. Г. К.

/актосъставител/ и Б. П. М. /свидетел по установяване на нарушението и съставянето на АУАН/.

От показанията на свидетелите К. и М., както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят С. С. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията 2 на разпитаните свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката на жалбоподателя.

От показанията на свидетеля С. К. се установява, че с колегата си М. са изпълнявали служебните си задължения в гр. Плевен, ж.к. „***“. Спрели за проверка лек автомобил, като поводът за проверката било, че автомобилът не е имал поставена предна регистрационна табела на определеното за това място. За констатираното нарушение свидетелят К. състави АУАН на жалбоподателя.

От показанията на свидетеля Б. М. се установява, че с колегата си С. К. били в наряд позивна ***. Спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес“, който бил без поставена предна регистрационна табела. Свидетелят К. е свидетел при съставяне на АУАН и констатиране на нарушението.

Така установената фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите С. Г. К. и Б. П. М., които са очевидци на нарушението и са възприели именно жалбоподателят да управлява автомобила. Показанията на свидетелите са точни, последователни и логични и се подкрепят от събраните и присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства по делото. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, потвърждаващи се от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

3

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .“ От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, и че предната регистрационна табела на същия не е била поставена на определеното за това место. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Местото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от завода - производител за всяко едно превозно средство и именно това е мястото, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и описано в чл.10, ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. Не съществува законова възможност водача сам да избере местоположението, на което да постави регистрационната табела или да управлява МПС без поставена регистрационна табела.

Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е 4 осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

От друга страна по делото не се събраха доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателят и вината му.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена.

Определеното от административно-наказващият орган наказание е в рамките на минималното предвидено в ЗДвП за извършеното нарушение. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е определил за нарушението наказание, като се е съобразил с обстоятелството, че жалбоподателят е наказван за нарушение по ЗДвП, видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач. Съдът, намира че така определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.

По отношение на наложената санкция на жалбоподателя С. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за доказано по несъмнен начин нарушението и авторството му. Безспорно се установи, че на 18.03.2022г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес А170“ с регистрационен № ***, като не представя СРМПС част 2, с което е 5 осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 10.00 лева. За извършеното нарушение на жалбоподателя законосъобразно е наложено наказание в размер на законоустановения.

Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач е, че жалбоподателят С. е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.

Съдът намира, че допуснатото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за пониска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0938-000966 от 30.03.2022г. издадено от *** сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя С. С., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.