Определение № 561 от 30.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20263001000457 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. чл.536 ГПК.

Подаденa e частна жалбa от „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД, със седалище с.Езерово срещу определение №1472/03.09.2026 г., постановено по ч.т.д.661/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което с спряно регистърното производство по Заявление Г1 с вх.

№20260831143545 за вписване на промени в обстоятелства подлежащи на вписване в ТРРЮЛЛНЦ по партидата н а “ТЕЦ Варна” ЕАД, с ЕИК 103551629, поради наличието на висящ спор по т.д.№660/2026 г. по описа на ОС Варна, образувано по искове с правно основание чл.71 и чл.74 от ТЗ за признаване на установено, че е съдружник в “Сигда“ ООД, с ЕИК 103977963 със

140 броя дялове по 100 лева на обща номинална стойност от 14000 лева, което представлява 70 % от целия капитал на търговско дружество, както и да бъдат отменени всички решения от 06.08.2026 г. обективирани в Протокол за приети решения от едноличния собственик на капитала на “ТЕЦ Варна“ ЕАД от 06.08.2026г., поради противоречие със закона и учредителния акт на дружеството, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на горепосоченото съдебно производство.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост, респективно неправилност на определението на ВОС, тъй като лицето по чието искане е образувано, няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.531, ал.1 от ГПК, както и че образуваното исково производство във връзка с което е постановено спирането е недопустимо като инициирано от страна без активна процесуална легитимация.

Насрещната страна А. Д. Д. е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект поради което е допустима.

Преценена по същество, частната жалба е основателна, поради следното:

Съгласно чл.536, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.19, ал.7 от ЗТР, регистърното производство, образувано пред Агенция по вписванията – ТР се спира, когато има висящо дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване. Последователна е практиката на съдилищата, че спирането по този ред не представлява обезпечителна мярка и съответно по отношение на това производство са неприложими правилата на чл.389 и сл.

1

ГПК.

Спирането на вписването по чл.19, ал.5 ЗТР, вр. с чл.536 ГПК, подобно на обезпечение по реда на чл.389 ГПК или чл.390 ГПК, представлява временна намеса на съда, който постановява ограничение за упражняване на принципно признати от закона права на страната, срещу която се постановява това ограничение. Спирането като временната забрана за вписване на заявени обстоятелства в ТР, която само съдът е властен да наложи е правен механизъм, с който се постига осигуряване на проверка относно законосъобразността на заявените за вписване обстоятелства, респективно проверка, която в случая се осъществява не от длъжностното лице по регистрация по реда на чл.21, т.5 ЗТР, а от съда по реда на исковото производство. Едва след като съдът с влязло в сила решение установи, че заявеното за вписване обстоятелство съществува и е в съответствие със закона, спряното производство се възобновява, за да се впише заявеното обстоятелство, тъй като законосъобразно е възникнало, респективно за да се постанови отказ, тъй като е налице незаконосъобразност.

Забраната за вписване, безспорно интервенира в правната сфера на заявителя до степен, че той да не може да реализира за определен период от време, свое принципно признато от закона право. Въпреки липсата на уредба, подобна на предвидената в чл.391 ГПК, в производството по чл.19, ал.7 от ЗТР съдът трябва да се ръководи от принципа за справедливостта (защита на всяко признато от закона право и интерес, и недопускане на хипотеза, при която, давайки защита на едно право, съдът необосновано да накърни друго).

Ето защо съдът компетентен да се произнесе по искане с правно основание чл.19, ал.7 ЗТР, вр. с чл.536 ГПК следва да се убеди, че претендиращият спиране има сериозен интерес, тъй като с вписването ще му бъде нанесена значителна щета, която трудно би компенсирал с позитивно решение по иск с правно основание чл.29 ЗТР, предвид действие на заличаването за в бъдеще. Съдът, давайки защита на претендиращия спиране, трябва да държи сметка и за правата на този, който има интерес от вписването, както и че целта на спирането е да не се допусне вписване в Търговския регистър на обстоятелства, които не съответстват на действително осъществените в правния мир факти, съответно на обстоятелства, които са осъществени в нарушение на закона. При тази своя преценка съдът следва да се ръководи и от основните принципи на гражданския процес, а именно, че съдът е властен да даде защита на действително засегнати права и интереси и то след като се убеди, че тези права и интереси са заявени при валидно възникнало процесуално правоотношение по повод реализирането на допустим иск.

Интензивността на защитата според съдебния състав, трябва да се изрази в засилена проверка не само относно преюдициалността на заявеното за защита правоотношение, но също така и относно допустимостта на търсената от съда с конкретния иск, защита на това правоотношение, т.е. следва да преценява не само дали има висящо регистърно производство, което може да бъде спряно, както и висящо исково производство, по което да се оспорва законосъобразността на заявени за вписване в ТР обстоятелства, но и дали оспорването на законосъобразността на възникването на заявените за вписване обстоятелства в ТР е надлежно направено чрез допустима искова молба.

Производството пред първата инстанция е било образувано по молба на А. Д. Д. с правно основание чл.19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл.536 ГПК за спиране на регистърното производство в Търговски регистър при Агенция по вписванията относно обявяване на актуален устав с превалутиран капитал, заявено по партидата на “ТЕЦ Варна” ЕАД, с ЕИК 103551629 със заявление Г1 с вх.№20260831143545. Молителят е посочил, че притежава 140 броя дялове, представляващи 70% от капитала на СИГДА“ ЕООД, ЕИК 103977963, със седалище гр.Варна, което дружество е едноличен собственик на капитала на “ТЕЦ Варна” ЕАД. Твърди, че е предявил срещу „СИГДА“ ЕООД, иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за приемане за установено, че вписаните под №20240222092047 по партидата на „СИГДА“ ЕООД обстоятелства – прехвърляне на дружествени дялове с договор за покупко-продажба от 14.02.2024 г. и вписване на едноличен собственик на капитала „СИГДА КЪНСТРАКШЪН“ АД, са несъществуващи обстоятелства. Излага, че сключеният 2 между него и „СИГДА КЪНСТРАКШЪН“ АД договор за прехвърляне на дружествени дялове от 14.02.24г. е нищожен, тъй като не е подписан от него и сделката е сключена при липса на предписаната в чл.129, ал.2 ТЗ форма. Според молителя, наличието на горепосоченото производство предмет на т.д.474/2026 г. по описа на ВОС, го легитимира да предяви обективно и субективно съединени искове в условията на евентуалност, както следва: 1. Иск с правно основание чл.71 от ТЗ да бъде признато за установено между страните, че ищецът е съдружник в „Сигда“ ООД, ЕИК 103977963 със 140 броя дялове по 100 лева на обща номинална стойност от 14 000 лева, което представлява 70% от целия капитал на дружеството; 2. Иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на всички решения, обективирани в Протокол за приети решения от едноличния собственик на капитала на „ТЕЦ Варна“ ЕАД от 06.08.2026г., поради противоречието им със закона и учредителния акт на дружеството.

Съдът е постановил спиране на регистърното производство по вписване на промените в обстоятелствата като се е мотивирал с аргумента, че в производството по чл. 536 ГПК съдът не извършва преценка за допустимост и основателност на иска, а се съобразява единствено с наличието на преюдициално спрямо вписването правоотношение, оспорено с предявения иск и в случая тази предпоставка е налице.

Настоящият състав не споделя изводите на първата инстанция. Основателността на искането по чл. 536 ГПК във вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е обусловено от преценката за наличие на преюдициален спор, но такъв може да съществува само ако е заявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск и при липса на отрицателните такива, установими пряко и единствено от текста на исковата молба /в този смисъл са мотивите към ТР №1/2022 г. по описа на ОСТК на ВКС, макар отклонено постановяването на решение/. В случая не е налице изискуемата от закона предпоставка за спиране, изразяваща се в наличие на дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт по висящо и неприключило регистърно производство съгласно чл. 536 ГПК.

По отношение на иска с правно основание чл.71 от ТЗ следва да се посочи, че такъв иск може да бъде насочен само срещу дружеството, по отношение на което ищецът твърди, че е налице членствено правоотношение. В случая, молителят А. Д. твърди, че притежава 140 дружествени дяла, представляващи 70 % от капитала на „Сигда“ ЕООД, но не твърди да е бил или да е акционер в „ТЕЦ Варна“ ЕАД, нито отправя искане за установяване на акционерни права в „ТЕЦ Варна“ ЕАД. Обстоятелството, че „Сигда“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, не обуславя наличието на пасивна процесуална легитимация на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, поради което производството по отношение на него е недопустимо, което обуславя извод за липса на спор относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване, т.е. този иск, не може да бъде основание за спиране на регистърното производство, инициирано от „ТЕЦ Варна“ ЕАД.

Съобразно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ТЗ, активната процесуална легитимация принадлежи изключително на съдружник или акционер в дружеството, чието решение се оспорва. В случая молителят А. Д. не твърди да притежава, а и реално не е притежавал акции в „ТЕЦ Варна“ ЕАД. Действително както се посочи и по-горе от вписванията по партидата на дружеството се установява, че едноличен акционер в „ТЕЦ Варна“ ЕАД е „Сигда“ ЕООД, но участието, дори то да е мажоритарно чрез притежаване на дялове в дружеството едноличен собственик не може да легитимира физическото лице като акционер в дъщерното акционерно дружество. Следва да се посочи, че по смисъла на чл.65, ал.3 ТЗ, когато едноличен собственик на капитала на едно търговско дружество е друго юридическо лице, неговите права като едноличен собственик се упражняват от органния представител на юридическото лице – управителя, а не от общото събрание на съдружниците в дружеството, като волеизявлението на управителя материализира решение на едноличния орган по чл.232а ТЗ на дъщерното ЕАД, което съдружниците в дружеството майка нямат материално или процесуално право да оспорват по реда на чл.74 ТЗ.

Евентуалното уважаване на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ предмет на висящото 3 т.д.474/2026 г. по описа на ВОС ще доведе до заличаването на вписаните обстоятелства, от което ще следва легитимацията на молителя като собственик на 70 % от дружествени дялове в „Сигда“ ЕООД, но не и като акционер в „ТЕЦ Варна“ ЕАД, а и самият той, нито в молбата за спиране, нито в исковата молба, с която е предявил искове по чл.74 от ТЗ е изложил, че е някога е имал такова качество.

Процесуалната легитимация на страна в производството по чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.536 ГПК е обусловена от наличието на правен спор относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт и произтича от висящността на повдигнатия спор. По правило, молителят в производството по чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ съвпада с ищеца в исковото производство, което е основание за претендираното спиране, но това не е достатъчно за съда, сезиран с искане по чл.536 ГПК.