Решение № 254 от 02.11.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. гр. Хасково, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640101377 по описа за 2021 година

Предявен е иск от „Красимир Колев 1“ЕООД ЕИК 202852630, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Светлина” № 41А, представлявано от Красимир Делчев Колев – Управител, със съдебен адрес: ********** адв. Д. Д., против „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 4383 от 17.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7444 по описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив, Четвърти граждански състав.

Ищецът твърди, че предявява настоящия иск за установяване на вземането по ч.гр.дело № 20215330107444/2021 г. по описа на РС-Пловдив, тъй като срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК било постъпило възражение от длъжника „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Въпреки че заповедното производство било проведено от РС-Пловдив, по седалището на дльжника-ответник, настоящото исково производство следвало да бъде проведено от РС-Хасково по седалището на ищеца, предвид разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като същият имал качеството на потребител по смисъла на §1 т.41б от ДР на Закона за енергетиката, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.

Ищецът сочи, че на 21.04.2021г. било прекъснато ел. захранването на обект с ИТН: 4278344 в гр.Хасково, местност Х., на клиент с кл. № ********, на която партида титуляр било ищцовото дружество. С цел да бъде възстановено ел.захранването, платил на каса общата сума от 1228.00 лева съставляваща: главница 1214.58 лева, както и начислена лихва за забава в размер на 6.41 лева, а също и такса 7.00 лева за възстановяване ел. захранването на обекта. При запитване към ответното дружество разбрал, че била издадена Фактура № 8254629522/23.03.2021г. на стойност 1214,58 лева, за ел. енергия допълнително начислена за стар период: 16.02.2020г - 14.05.2020г., отделно от редовните ежемесечни фактури, за обект 1 с ИТН: 4278344 в гр.Хасково, местност Х., на клиент с кл. № ********. Основанието, посочено във фактурата било: „Дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия за електромер № 013061244.“ Ищецът посочва, че поради неплащане на тази допълнителна сметка за минал период, за която въобще не знаел, е било прекъснато ел. захранването дистанционно от доставчика – ответник в настоящото производство, като била начислена и лихва. Ищецът заявява, че допълнително начислената ел. енергия за посочения стар период по процесната Фактура № 8254629522/23.03.2021г. не била ползвана от него, и същата фактура била издадена без правно основание. Също така неоснователни били и лихвата за забава върху нея, както и дистанционното прекъсване и таксата за възстановяване на ел. захранването, поради което следвало сумата от 1228.00 лева да му бъде възстановена.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено задължението на ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 20215330107444/2021г. по описа на РС-Пловдив за сумата от 1228.00 лева, съставляваща платени без правно основание: главница 1214,58 лева по Фактура № 8254629522/23.03.2021г. издадена от ответника, както и начислената по тази фактура лихва за забава в размер на 6,41 лева, а също и такса 7,00 лева начислена с Фактура № 6103422399/21.04.2021г. за възстановяване на ел. захранването след дистанционно прекъсване, за обект с ИТН: 4278344 в гр.Хасково, местност Х., на клиент с кл. № ********, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им изплащане, като му бъдат присъдени и направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана молба от процесуалния му представител адвокат Д. Д.. Възразява срещу констатациите във връзка с проверката и демонтажа на електромера от 15.01.2021г., като твърди, че научил за тази проверка след прекъсване на ел. захранването. Моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Счита, че е нарушена процедурата по уведомяване на клиента, както и правилата досежно съставянето на Констативния протокол и последващите действия на дружеството – ответник във връзка с корекционната процедура.

Освен това намира, че са нарушени разпоредбите на Общите условия на ЕВН, както и че част от тях представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Допълва, че вземането не може да се основава и на безвиновна отговорност, тъй като тя се въвежда със закон. ПИКЕЕ противоречат на нормите на ЗЗД, поради което съгласно ЗЗП следва да се приложи по-благоприятната уредба за потребителя. Като цяло се нарушавал принципа за равнопоставеност в отношенията. Сочи и релевантна съдебна практика, вкл. и на Окръжен съд – Хасково. Претендира направените разноски по настоящото и заповедното производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че в случая налице били всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

На 14.05.2020г. служители на ответника извършили проверка на електромер № 13061244, с измервателна точка (ИТН) 4278344, с клиентски номер ********, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца (чл.46 от ПИКЕЕ от 2009г.). Констатирано било несъответствие на характеристиките на СТИ с нормираните, поради което електромерът бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория (чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ). На мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, който към датата на монтажа отговарял на нормативните изисквания. За същото бил съставен и подписан констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ с № 585786/14.05.2020г., в присъствието на един свидетел, тъй като клиентът не бил открит (чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ).

2

Същият бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Заключението на извършената метрологична експертиза от Българския институт по метеорология (БИМ) било, че е констатиран осъществен достъп до вътрешността на електромера – извадени били куплунги Х122 и Х133, което водело до промяна на метрологичните характеристики на електромера. За същото изготвен бил констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ с № 11/04.01.2021г. Така средството за търговско измерване измервало доставената ел.енергия с грешка, извън допустимата от +/-2% (Приложение № 34 към чл.669 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол), при което положение количеството преминала ел.енергия било изчислено, като измерените количества били коригирани с установената грешка, при отчитане класа на точност на СТИ (чл.50 ал.1 б.“а“ ПИКЕЕ). Начислени допълнително били 6389 кВч, на стойност 1214,58 лв. с ДДС, изчислени по определената от КЕВР прогнозна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи на ответника за период от 88 дни (чл.54 ал.1, вр. чл.56 ал.3 от ПИККЕ). Началната дата 16.02.2020г. била датата на предходната проверка на електромера, съгласно електронното досие на измервателната система (чл.33 ал.1 и ал.2 от ПИККЕЕ), а крайната дата 14.05.2020г. – датата на последващата техническа проверка. За посочената сума ответникът издал фактура № 8254629522/23.03.2021г., изпратена на ищеца с писмо с изх. № 8708073/ 23.03.2021г. по пощата с писмо с обратна разписка (чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ), видно от известие за доставяне № ИД PS 6300 00ZQKU T. Със същото писмо бил изпратен и Констативния протокол № 585786/14.05.2020г.

Ответникът възразява като твърди, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX, чл.50 ал.1 б.“а“, чл.56 ал.1 и 3 от същите. Цитираните норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. Освен това ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, тъй като посочените законови разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния потребител. Напротив, единственото условие за едностранна корекция било, установяването по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Считано от 04.05.2019г., били в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството ел.енергия вече се извършвало от операторите на съответната ел.мрежа, като от този процес били изключени крайните снабдители - §1 т.28а б.“а“ и т. 34б б.“а“ от ДР на ЗЕ. Ето защо не били релевантни Общите условия на ЕВН ЕС, респ. наличието в тях на изричен ред за уведомяването на клиентите. По отношение на сумата от 7 лева, представляваща начислена и събрана такса за извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител“ ответникът посочва, че същата била дължима по силата на договора за пренос на ел. енергия, а неплащането й - основание за преустановяване на преноса на ел.енергия на основание чл.123 ал.6 от ЗЕ. Ответниковото дръжество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД било титуляр на лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за извършване на дейността „разпределение на електрическа енергия“, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). То разполагало с лицензия единствено за разпределяне на електрическа енергия и предоставяло всички услуги, свързани с тази дейност. Регулирането на цените на предоставяните на потребителите услуги, свързани с лицензионната дейност, било правомощие на КЕВР (чл.21, ал.1 т.8 и чл.30, ал.1, т.16 от ЗЕ). С тази цел КЕВР със свое решение, обективирано в Протокол № 155 от 6.10.2008г. определила и одобрила икономически обосновани разходи, които формирали цената на пряко свързаните с лицензионната дейност услуги. Съгласно решението цената за 3 извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител“ не следвало да надвишава 19 лв. с ДДС. Определената от ответника цена на услугата: възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител от електрическо табло - 7 лв. с ДДС била в рамките на обоснованите разходи, приети от КЕВР. Приходите от нейното заплащане служели за покриване на всички предизвикани разходи за труд, транспортни, други оперативни разходи по възстановяване на електрозахранването, в случаите когато то е преустановено по вина на потребителя. Във връзка с изложеното ответникът счита, че е налице както законово, така и договорно основание за упражняване на правото да предоставя тази услуга и да начислява таксата от 7 лв, както и да я събира при направено искане за възстановяване на снабдяването, в случаите когато преустановяването е било по вина на потребителя. Практиката мрежовият оператор да начислява и събира такса за прекъсване и възстановяване на снабдяването била нормативно уредена от Закона за енергетиката, както и от Общите условия на дружеството, с оглед на което и след като поисканата услуга била реално предоставена на ищеца, то сумата била основателно заплатена от негова страна на ответника. Претендират се направените разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.