Определение № 2594 от 14.08.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2594 гр. П., 14.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т като разгледа докладваното от Т.И.Т Гражданско дело № 20231720101717 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД, ЕИК ***, е предявил иск срещу С. С. Л., ЕГН **********, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

С определение № 1759 от 06.08.2023 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът е спрял производството по гр.д. № 01717/2023 г. на ПРС, до приключване на производството по ч.гр.д. № *** г. на ПРС с влязъл в сила съдебен акт.

Производството по ч.гр.д. № *** г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като е върнато в ПРС от инстанционен контрол на 01.08.2023 г.

Тъй като предпоставките за спирането са отпаднали, то и на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по настоящото дело следва служебно да бъде възобновено от съда, като се продължат съдопроизводствените действия по делото.

Съдът след като извърши проверка на предявения иск, и като взе предвид материалите съдържащи се в ч.гр.д. № *** г. на ПРС, намира следното:

Със заповед за изпълнение № 168 от 31.01.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, съдът е разпоредил С. С. Л. да заплати в полза на „***“ ЕАД подробно посочените в заповедта суми.

С възражение от 10.03.2023 г. С. С. Л. чрез адв. М. е оспорила дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

По повод депозираното заявление, заповедния съд с разпореждане от 15.03.2023 г. е дал указания на заявителя по реда на чл.415, ал.5 от ГПК за предявяване на иск. В изпълнение на дадените му от заповедния съд указания ищецът е предявил искът въз основа 1 на който пред ПРС е образувано настоящото дело - гр.д. № 01717/2023 г. по описа на ПРС.

Същевременно с разпореждане от 27.03.2023 г. заповедния съд е дал указания на длъжника в едноседмичен срок да представи писмено пълномощно, от което да е видно, че адв. М. е упълномощен да я представлява в провежданото пред ПРС заповедно производство, както и да потвърди действията извършено от него по заповедното производство. Длъжникът С. С. Л. не е изпълнила в срок дадените й от съда указания, поради което с разпореждане № 4674 от 18.04.2023 г., заповедния съд е върнал постъпилото възражение по ч.гр.д. № *** г. на ПРС от С. Л. чрез адв. М., като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е обявена за влязла в сила, и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя след влизане в сила на постановеното разпореждане. Със същото разпореждане е отменено разпореждането от 15.03.2023 г., с което на заявителя са дадени указания да предяви иск.

Срещу постановеното от заповедния съд разпореждане С. Л. е подала частна жалба, по повод на която пред ПОС е образувано в.ч.гр.д. № 447/2023 г. по описа на ПОС. С определение № 672 от 28.07.2023 г. по в.ч. гр.д. № *** г. на ПОС, е потвърдено разпореждане № 4674 от 18.04.2023 г., по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Определението на въззивната инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което е и влязло в законна сила, като е породило своите правни последици.

П.т районен съд, като взе предвид изложеното, намира, че не е налице една от абсолютно необходимите предпоставки за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК, респ. за ищеца е отпаднал правният интерес от неговото предявяване, поради което производството по гр.д. № 01717/2023 г. на ПРС като недопустимо на основание чл.130 от ГПК следва да бъде прекратено по следните съображения:

Допустимостта на установителния иск по чл.422 от ГПК е обусловена от наличието както на общите предпоставки за предявяване на иска (от които зависи съществуването на правото на иск), така и наличие на допълнителните, респ.специални предпоставки, каквито са: 1. наличието на издадена заповед за изпълнение; 2. подадено в срок от длъжника възражение по чл.414 от ГПК; 3. спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 и ал.4 от ГПК, както и наличието на пълен субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция, и това, установено в заповедта за изпълнение. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес, респективно за недопустимост на иска.

Както вече бе посочено, положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, с което той да оспори вземането по заповедта.

Във връзка с преценка на горните обстоятелства, и доколкото наличието на правен интерес у ищеца от образуване на исково производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и като взе предвид, че с 2 определение № 672 от 28.07.2023 г. по в.ч. гр.д. № *** г. на ПОС, е потвърдено разпореждане № 4674 от 18.04.2023 г., по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, с което е върнато депозираното от ответницата по заповедното производство възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като е отменено и разпореждането от 15.03.2023 г., относно дадените на заявителя указания за предявяване на иск, а издадената заповед за изпълнение е обявена за влязла в сила, то и следва извода, че липсва надлежно депозирано възражение от С. С. Л. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

Липсата на такова възражение, води и до липса на правен интерес у заявителя да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК, респ. за установяване съществуване на вземането му по исков ред. При това положение и следва извода, че за ищеца е отпаднал правния интерес от предявяване на иск за установяване на вземането му по исков ред, поради което и предявеният иск е недопустим, и производството по делото следва да бъде прекратено.

В случая не са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като последната е стабилизирана по вече изложените от съда съображения, което обосновава извод за липса на правен интерес от образуване не настоящото производство.

По разноските:

С депозираната искова молба ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът като взе предвид, че производството по настоящото дело се прекратява поради недопустимост на иска - отпадане на правния интерес от предявяване на иска, обусловено от поведение на ответницата, довело до неговото прекратяване, то на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените в исковото производство разноски, за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение, които се възложат върху ответната страна.

В исковото производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт, който е изготвил исковата молба и е образувал дело срещу ответницата. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.13, т.2 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение, като вземе предвид и обема на извършените от юрисконсулта действия. Съдът, след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, и като взе предвид, че юрисконсулта не е осъществил процесуално представително по делото, тъй като същото е на етап размяна на книжа, намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, за изготвяне от юрисконсулта на исковата молба и образуване на дело срещу С. С. Л., което с оглед изхода на делото следва да бъде възложено върху ответната страна.

В горния смисъл върху ответницата следва да бъдат възложени разноски в общ размер на *** лева, предвид изхода на делото.

Водим от горното, и на основание чл.130 от ГПК, П.т районен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 01717/2023 г. на П. районен съд, поради недопустимост на иска - отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** на сумата в размер на *** (***) лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в хода на исковото производство.

ПРЕПИС от определението да се връчи лично на ответницата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на определението в сила ч. гр. д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила определение по настоящето дело.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4