Решение № 352 от 07.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Бургас, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100500909 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 271128/26.03.2021 г., подадена от А.. А..

Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв. Победа, ул.“Тертер“ №25, чрез особения му представител адв.Л.А. Ц., против Решение №260405 от 05.03.2021 г. по гр.д. №4298/2020 г. по описа на РС-Бургас.

С посоченото решение, Районен съд – Бургас е приел за установено по отношение на А.. А.. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв. Победа, ул.“Тертер“ №25, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, сумата от 274, 64 лв., представляваща неизплатени задължения за ВиК услуги за абонатен №954204 и имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Победа, ул.“Тертер“ №25 по издадени фактури за периода от 24.02.2017 г. до 24.04.2019 г. с отчетен период по фактури от 06.12.2016 – 28.03.2019 г., 61, 19 лв. мораторна лихва за периода 27.03.2017. – 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.03.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1738/2020 г. на БРС. С решението А.. А.. Т. с ЕГН ********** е осъден да заплати и сумата от 835 лв., представляваща направените в исковото и заповедното производство разноски.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, поради противоречие с материалноправни и процесуалноправни норми. Твърди, че в производството не се установява наличие на валидно сключен договор между въззивника и въззиваемия за доставяне на ВиК услуги, нито че процесното количество е доставено на 1 потребителя за твърдяния обект през посочения в решението период. Отразените в протоколите записвания, на които се основава и направената по делото съдебно – счетоводна експертиза, не са съставени законосъобразно. Издаването на фактури и осчетоводяването им на ищеца не доказват наличието на доставка, съответно потреблението. Сочи, че представените с исковата молба доказателства, са частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила, поради което само с тяхното представяне не може да бъде безспорно установено доставените услуги през процесния период. Изготвената съдебно – техническа експертиза също не доказвала по безспорен начин реалното доставяне на начисленото количество вода.

Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява, че А.Т. е потребител на ВиК услугите за абонатен номер №954204 и имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Победа, ул.“Тертер“ №25. Прави довод, че не е спазен чл.21 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители, касаещи отчитането на водомерите. Не може да се установи кога е падежът на задължението да се заплати услугата, включително и да се определи обезщетението за забава.

Излага довод, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал доказателствения материал.

Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, постановено по гр.д.4298/2020 г. по описа на БРС, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, чрез пълномощника му юрк. Десислава Златева.

Оспорва подадената въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно. Посочва, че по делото е приета Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане на водоснабдения имот с данък върху недвижимите имоти, от които се установява и качеството на съсобственик на въззивника, а оттам и на „потребител“ на ВиК услуги за имота. Сочи, че представените декларация и справка по делото не са оспорени, включително тяхното съдържание и последиците, които законът придава за окачествяване на един субект като данъчно задължено лице, именно поради качеството си на собственик или ползвател на имот. Това се потвърждава и от вписването на постоянен и настоящ адрес на виззивника.

Излага довод, че правоотношението по предоставяне на ВиК услуга възниква по силата на закона, а не с нарочен писмен акт, обективиращ воля на потребителя. Позовава се на чл.11, ал.5 и чл. 39, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. След като било установено, че въззивникът е собственик на имота, то именно цитираната нормативна уредба следва да се приложи. По делото има достатъчно доказателства, че въззивникът е стопанисвал имота в процесния период. Цитирането на чл.21 от Общите условия не било относимо към настоящия случай, тъй като нормата касае отчитане на имот с поставен водомер, какъвто не бил настоящия случай.

Моли да бъде оставено в сило първоинстанционното решение №260405 от 05.03.2021 г. по гр.д. №4298/2020 г. по описа на РС-Бургас, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и 2 допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника А.. А.. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв. Победа, ул.“Тертер“ №25, че дължи на ищеца сумата 274, 64 лева неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г., 61,19 лева мораторни лихви за периода 27.03.2017 г. – 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 10.03.2020 г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1738/2020 г. на БРС.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 954204 и задълженията са за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Тертер“ №25, по издадени фактури за периода от 24.02.2017 г. до 24.04.2019 г., с отчетен период по фактури от 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г.

Ответникът чрез особен представител е посочил, че исковете са неоснователни.

Изложени са доводи, че няма данни по делото ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги. Оспорено е потреблението на вода в посочените във фактурите количества, като не е налице реално отчитане на потреблението, а служебно начисляване.

Страните А.ажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Представени са от ищцовата страна 12 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 24.02.2017 г. до 24.04.2019 г., както и отчетни карнети за водоснабден имот в гр. Бургас, ул. Тертер № 25. В тях е посочено, че в имота няма монтиран водомер, а показанията са служебно отчетени. Като титуляр на партидата е посочен А. А. Т..

Приложени са декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена до Община Бургас от М.А. Т., видно от която последният е декларирал, че А.Т. е собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот по наследство, и удостоверение от Община Бургас за декларирани данни. Представени са протоколи, съставени от отчетник измервателни уреди, в които е посочено, че в имота живее 1 лице.

Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява двуетажна жилищна сграда. В двора има водомерна шахта, но не е монтирано измервателно устройство. Имотът е водоснабден, като е открита партида № 954204. Вещото лице е посочило, че водният оператор е приложил възможността, която му е предоставена съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба 4/2004 г., за служебно начисляване на вода. В периода 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г. е начислена 110 куб. м. вода, като не е начислена вода от разпределение.

Според заключението на съдебно–счетоводната експертиза представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение, че същото е водено редовно. Законната лихва върху задълженията по фактурите възлиза на сумата от общо 63, 69 лева. В счетоводството на дружеството не са отразени плащания по фактурите.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на особения представител за частично основателна, а обжалваното решение за частично неправилно.

3

Нормата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите, т. е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но според чл. 198о, ал. 1 от същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на ал. 2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите.

По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл.

198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.

Спорното по делото е дали въззивника има качеството на „потребител“ по смисъла на специалната нормативна уредба, регулираща тези обществени отношения, както и дали между последния и дружеството е възникнало облигационно отношение.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.