Решение № 614 от 12.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Соня Найденова

Стойчо Попов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100512439 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 20.07.2021 г., постановено по гр.д. № 17063/2021 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявените от В. ХР. Н. с ЕГН ********** против ***-РО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Х.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ — за установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудов договор, обявено със заповед № 489-680/05.02.2021 г. , по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 5769,48 лв. и за периода 06.02.2021- 06.08.2021 г. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът В. ХР. Н. с ЕГН ********** , която е подала настоящата въззивна жалба с искане да същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от нея искове да бъдат уважени. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че първоначално сключеният трудов договор е бил срочен, предвид което законосъобразно срокът му е бил удължен с още една година и съответно прекратен с процесната заповед поради изтичане на срока. Навеждат се подробни доводи в подкрепа на изложеното.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване.

1

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението императивна правна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от настоящия въззивник искове с правно основание правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ — за установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудов договор, обявено със заповед № 489-680/05.02.2021 г. , по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 5769,48 лв. и за периода 06.02.2021- 06.08.2021 г. В исковата молба въззивникът е изложила, че е сключила трудов договор с въззиваемия със срок за изпитване в негова полза на 05.02.2019 г. Към този момент тя не била наясно, че има разлика между трудов договор с клауза за изпитване и срочен трудов договор и просто искала да заеме длъжността „библиотекар“, защото тя й носи щастие и удовлетворение.

Навела е, че трудовият договор не бил прекратен в срока за изпитване и съответно продължил своето действие, но на 05.02.2020 г. била извикана при работодателя и й било казано, че срокът на договора й е изтекъл и съответно, че ако желае да остане на работа следва да подаде искане за удължаване на срока с още една година. Предвид желанието си да остане на заеманата работа, тя подала заявление, с което изявила желание за продължаване на срока на трудовия договор с още една година и въз основа на това било сключено допълнително споразумение. На 05.02.2021 г. тя била освободена от работа със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичането на срока на договора.

В исковата молба се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, защото първоначално сключеният трудово договор, който е с клауза за срок за изпитване, е за неопределено време, предвид което същият не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ. В тази връзка сочи, че при сключването на трудовия договор, включително на допълнителното споразумение, не са били налице предпоставките за сключване на срочен трудово договор, визиране в чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ и съответно следва да намери приложение правилото на чл. 68, ал.5 КТ. Освен това излага, че доколкото първоначалният договор е за неопределено време, то същият не може да бъде 2 изменен в срочен, освен с изричното съгласие на работника/служителя, изразено писмено и то отново при наличие на предпоставките по чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ.

С оглед горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение и уважаване на предявените искове.

В срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия, в качеството на ответник в първоинстанционното производство, с която се твърди, че първоначалния трудов договор е срочен, като срокът му е изрично посочен в него. Съответно след изтичането на уговорения срок за изпитване, договорът е продължил своето действие до уговорения срок и след това същият е удължен с още една година. След изтичането и на срока по допълнителното споразумение, трудовото правоотношение е прекратено. Изложил е, че договорът е сключен като срочен, тъй като самата работничка е поискала така и е имала заболяване, което е налагало отношенията да са срочни, което било видно от картон за медицински преглед.

Посочил е и че поради същите причини договорът е бил удължен отново като срочен.

Пред първоинстанционният съд е представен трудов договор от 05.02.2019 г., от който е видно, че В. ХР. Н. е назначена при *** ОУ „В.Х.“ на длъжност „ библиотекар“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 760 лв. и при допълнително възнаграждение в размер на 1% за всяка година придобит професионален опит и СБКО.

Срокът на договора е определен до 05.02.2020 г. като е предвиден и срок за изпитване в размер на 6 месеца в полза на работодателя.

Във връзка с този договор е представено заявление, подадено от В. ХР. Н. от 01.02.2019 г., с което тя е заявила желанието си да сключи гореописания трудово договор за срок от една година, считано от 06.02.2019 г. до 05.02.2020 г.

Приложена е и карта за предварителен медицински преглед от 24.01.2019 г., в която е посочено, че В. ХР. Н. е клинично здрава, но има неврологично заболяване, което обаче не пречи на същата да заеме длъжността.

От допълнително споразумение от 21.01.2020 г. е видно, че В. ХР. Н. и *** ОУ „В.Х.“ са увеличили основното месечно трудово възнаграждение на първата на 836,00 лв.

Представено е второ заявление, подадено от В. ХР. Н. от 05.02.2020 г., с което тя е изразила желание срокът на трудовия й договор да бъде продължен за периода от 06.02.2020 г. до 05.02.2021 г.

От приложеното допълнително споразумение от 05.02.2020 г. е видно, че В. ХР. Н. и *** ОУ „В.Х.“ са удължили срока на трудовия договор с още една до 06.02.2020 г.

С допълнително споразумение от 15.01.2021 г. е увеличено отново основното трудово възнаграждение на В. ХР. Н., което става в размер на 920 лв.

Представен е фиш за последното трудово възнаграждение, от който е видно, че то е в размер на 961,58 лв.

По делото е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на В.

ХР. Н. с № 489-680/05.02.2021 г. на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ – поради изтичане на 3 уговорения срок, която е връчена редовно на 05.02.2021 г.

Представена е регистрационна карта, от която е видно, че В. ХР. Н. е регистрирана като безработна, считано от 11.02.2021 г., както и служебна бележка от Агенция по заетостта, която удостоверява същото.

При така представените писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че трудовият договор от 05.02.2019 г. е сключен като срочен договор с клауза за изпитване.

Съответно след изтичането на срока за изпитване, той е продължил действието си като срочен договор и с допълнителното споразумение срокът е бил продължен отново за срок от една година. След изтичането на срока, договорът законосъобразно е бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ.

При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира от правна страна следното:

Сключване на срочен трудов договор е допустимо от Кодекса на труда когато наемането на лицето е за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В настоящия случай работодателят нито е твърдял, нито е представил доказателства, че тази хипотеза е налице.

Съобразно правилото на чл. 68, ал.4 КТ по изключение срочен трудов договор по чл.

68, ал.1, т.1 КТ( какъвто е настоящият) може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по чл.68, ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Изключение по см. на чл. 68, ал.4 КТ вр. § 1, т. 8 ДР КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Те трябва да са ясни при сключването на договора и да са посочени в съдържанието му. В случай, че в договора не са посочени конкретни факти, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба и договорът се счита за сключен за неопределено време.( така и решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

В настоящия случай ответникът твърди, че трудовият договор е сключен като срочен по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 КТ, тъй като работникът е пожелал така и предвид наличното към момента на сключването неврологично заболяване. В договора обаче неврологичното заболяване на работника и служителя не е посочено като обективно състояние, обусловяващо необходимост от сключване на срочен трудов договор. Освен това 4 от медицинските документи, представени от рабонодателя, е видно, че здравословното състояние на работника не препятства по никакъв начин заемането на длъжността. В същото време здравословното състояние на работника и служителя не може и да се разглежда като обективно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ, което да е основание за наемането на работника на срочен трудов договор, вместо на безсрочен, освен в хипотези, като например това състояние да изисква след време работникът да не може да упражнява трудовите си задължения, поради предвидена и планирана медицинска интервенция и друга подобна хипотеза. Противното би означавало лицето да бъде третирано по-неблагоприятно от други лица поради здравословния му статус, което би било израз на дискриманиция.

С оглед горното следва да се приеме, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че сключеният трудов отговаря на изискването на чл. 68, ал.4 КТ и съответно същият следва да се третира като безсрочен на основание чл. 68, ал.5 КТ, независимо от изявеното искане в тази насока на икономически по-слабата в отношението страна.

Съобразно чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. В настоящия случай е налице представено изрично съгласие на работника договорът да се сключи за определен период от време, обективирано в заявление от 05.02.2020 г. и допълнително споразумение от 05.02.2020 г., което може да се кредитира като съгласие по смисъла на чл. 67, ал.3 КТ доколкото съдът приема, че първоначалния трудов договор е безсрочен. В същото време обаче, за да е налице сключен срочен трудов договор по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 КТ трябва отново да са налице предпоставките, предвидени в чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ, а в рамките на настоящето дело тяхното наличие не е установено и съответно следва да се приеме, че не е налице валидно изменение на договора по смисъла на чл. 67, ал.3 КТ и същият е останал безсрочен. От своя страна, безсрочният трудов договор не може да бъде законосъобразно прекратен на основание чл.