Решение № 144 от 25.08.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Ямбол, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.А.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200359 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., обл.Я., ул.*** срещу Наказателно постановление № 23-0813000175/24.02.2023 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Със жалбата се оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление, като се твърди, че не е извършил нарушението. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Андонова оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано, като жалбата е неоснователна и се пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно. Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.02.2023 г. вечерта жалбоподателят Й. управлявала лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *** в гр.Ямбол, по ул.Ормана, с посока на движение от ул.Пирин. На кръстовището с ул.Обходен път Север, при наличието на пътен знак „Б2“ СТОП жалбоподателят не спрял. Полицейските служители – свидетелите К. и П. констатирали нарушението и последвали автомобила.

Същият бил спрян за проверка. Установена била самоличността на жалбоподателя, като жалбоподателят отрекъл да е извършил нарушението. За констатираното нарушение на Й. бил съставен АУАН № *** г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като жалбоподателят отказал да го подпише и отказът му бил удостоверен чрез подписа на един свидетел. В графата за възражения Й. записал, че има такива, без да ги конкретизира, като такива не са постъпили и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗДВП. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и на свид. П., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. и П., доколкото са последователни, логични и съпоставени едни спрямо други непротиворечиви. Освен това следва да се отчете и липсата на заинтересованост от страна на свидетелите от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. При издаването на наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.

Нарушението, вменено във вина на жалбоподателят е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Процесното нарушение е установено от свидетелите К. и П., като и двамата са присъствали при извършване и установяване на нарушението, 2 извършено от жалбоподателят и е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото в наказателното постановление нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата категоричност се установи неправомерната деятелност на жалбоподателят при управление на МПС, намерила адекватен адмнистративнонаказателен израз в атакуваното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Жалбоподателят е нарушил горепосочената разпоредба от ЗДвП, тъй като е безспорно установено, че с управлявания от него лек автомобил не е съобразил своето поведение с пътния знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, поради което и правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност. Съдът счита, че правилно АНО е преценил вида и тежестта на нарушението и наложил наказание на жалбоподателят във фиксирания в закона размер съобразно санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 8 контролни точки, тъй като съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.8 от Наредба № IЗ-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за неспиране на пътен знак „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, се отнемат 8 контролни 3 точки.

Изложеното по-горе обуславя извода, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него оставена без уважение.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-0813000175/24.02.2023 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. Й.

Й. ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.*** на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 8 точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., обл.Я., *** да заплати на ОД МВР Ямбол сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4