Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1377 от 08.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2091/2023
Вид
Решение № 1377
Подписан
08.08.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330202091 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 5480592, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. В. Е. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.

21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша поради неяснота на мястото на контрол, описанието на нарушението, категорията на описаното МПС, не били изпълнени условията на Наредбата за използване на АТСС.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и допълва, че имало процесуални нарушения при попълването на протокола по чл. 10 на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и не била извършена последваща проверка на конкретното АТСС.

Въззиваемата страна е взела писмено становище за законосъобразност на издадения електронен фиш и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.12.2021 г. в 23:57 ч. в гр. Пловдив, на бул. Асеновградско шосе, бенз.

„Лукойл В083“ в посока гр. Асеновград, при ограничение на скоростта от 70 км.ч., 1 въведена със знак В26 (70 км.) поставен на 23.02.2021 г. и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. с МПС Ауди А 5 с рег. № **** е извършило нарушение за скорост, като се е движило с 114 км./ч. и е превишило позволената скорост с 44 км./ч. Това е установено с АТСС CORDON-M2 MD1196. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя М. В. Е. с ЕГН ********** – собственик на процесния лек автомобил.

Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа проверка на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата дата.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-34013 от 06.12.2021 г., снимка на АТСС, справка за собственост на МПС, справка от Община Пловдив за местонахождението на бензиностанция Лукойл В083, от която се установява, че мястото на нарушението попада в пределите на гр. Пловдив и времето на въвеждане на организацията на движението със знак В26 – 70 км.ч.

Съдът кредитира събраните писмени и веществени доказателства тъй като същите са еднопосочни, не са оспорени от страната, поради което не се налага и техния по детайлен анализ.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак в случая В 26 – 70км.ч. Установява се и че процесният лек автомобил на мястото на нарушението се е намирал в пределите на гр. Пловдив.

Безспорно установено е, че лек автомобил Ауди А 5 с рег. № **** се е движил в рамките на населено място, но при ограничение на скоростта въведено с пътен знак В26 – 70 км.ч., със скорост от 114 km/ h, като е превишил максимално допустимата скорост с 44 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Установява се и не се спори, че лицето, на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.

1, т. 5 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение над 40 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото 2 настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение, имайки предвид установената скорост в градски условия, макар и с повисок лимит на ограничението.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа мминимално необходимото описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.

Съдът не споделя възражението че, при описанието е допуснато съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя. В електронния фиш е посочено че нарушението е извършено в рамките на гр. Пловдив, което се доказва от писмените доказателства. От друга страна ограничението на скоростта по ал. 1 от ЗДвП за градски условия е 50 км.ч. Установява се по делото, че посочената по-висока скорост като „разрешена стойност на скоростта“, което е отразена в електронния фиш и е в полза на жалбоподателя, се дължи на поставен на 23.02.2021 г. знак В 26, който указва повисока от разрешената за градски условия скорост, а именно такава от 70 км.ч. В надлежно съставения протокол по чл. 10 от Наредбата е посочено, че организацията на движението се въвежда с пътен знак В26 – 70 км.ч. и както се доказва по делото нарушенито е извършено в обхвата на пътния знак.

Съдтъ намира че липсата на конкретика за организацията на движение не ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото е посочена като стойност ограниченитео на скоростта и квалификацията е правилна. Съдът приема, че текстът на електорнния фиш има минималното необходимото съдържание, което включва описание на нарушението.

Описанието на местоположението не въвежда неяснота относно къде е извършено нарушението, доколкото е посочено точно ясно и недвусмислено къде е е установено същото.

Нарушението е правилно квалифицирано и е подведено под правилната санкционна норма, като размерът на санкцията е бил правилно определен. Безспорно в практиката на съдилищата се приема, че лисата в текста на електронния фиш на посочването на на факта, че въведеното ограничение на скоростта е посредством пътен знак В26, не опорочава производството в степен да служи за отменително основание в 3 настоящия случай. В ЕФ ясно е посочено, че ограничението на скоростта в контролирания участък е 70 км/ч. Това кореспондира с нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, указваща, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (в случая населено място), това се сигнализира с пътен знак. Отразеното в електронния фиш сочи конкретно въведеното ограничение на скоростта в посочения участък, което кореспондира с данните по делото, като липсата на вписване, че същото е въведено с ПЗ В26, не е опорочило съществено производството, нито е установено да се е отразило на правото на защита на нарушителя (изрично така Решение от 07.10.2015 г. по н. д. № 384/2015 г. на Административен съд – Перник, Решение № 1579 от 30.06.2014 г. по н. д. № 1435 / 2014 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение от 07.10.2015 г. по н. д. № 388/2015 г. на Административен съд – Перник, Решение № 539 от 19.03.2015 г. по н. д. № 150 / 2015 г. на XV състав на Административен съд - Бургас ,Решение № 738 от 22.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 170 / 2020 г. на XXXIII състав на Административен съд – Варна)

Според настоящия състав на съда не е допуснато и друго процесуално нарушение, водещо до отмяна на електрониня фиш. Не се установи да е съществено нарушена процедурата по съставяне на протокола по чл. 10 от Наредбата, каквито аргументи бяха изложени в съдебно заседание. Действително се установява да е допуснато процесуално нарушение при попълването на протокола като не е надлежно подписана графата лице приело протокола, но то не би могло самостоятелно да доведе до неговата отмяна, доколкото има подпис на лицето, което е проверило протокола и на лицето, което е удостоверило времето и мястото на поставяне на АТСС, както и фактът, че АТСС е поставено съобразно изискванията.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя. Същото е описано адекватно в електронния фиш с неговия модел и номер, поради, което не се споделя от настоящия състав направеното в този смисъл възражение. Посоченото АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Поради това и възражението относно лицето свалило изоббраженията съдът намира за несъществено.