Решение № 77 от 15.05.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е № 77 гр. Пловдив, 15 май 2019 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА

ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 159/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

..8 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от

С.Й. и Н.Й. против решение № 1447/26....2018 г., постановено по гр.д. № 495/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както е и необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения главен иск, а ако той бъде приет за неоснователен, да уважи евентуално съединения иск за собственост.

Претендират разноски за двете инстанции.

Постъпила е и частна жалба от

С.Й. и Н.Й. против определение № 179/28.01.2019 г., постановено по същото гражданско дело, с което окръжният съд е оставил без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателите считат, че определението е неправилно, тъй като в процеса има две насрещни страни – ищец и ответник, поради което на всички физически лица на страната на ответника е следвало да бъдат присъдени общо разноски, като молят съда да отмени определението и да постанови друго, с което да присъди на ответниците едно общо адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвиденото от Наредба № 1/2004 г. при материален интерес от 53 310,40 лв.

Ответниците Е.Г., К.А., М.А.,

Д.Г., В.Н., Д.Д., К.З., Т.К., Г.К., Р.П. и П. П. считат, че решението е недопустимо поради недопустимост на исковете, поради което молят съдът да го обезсили, а ако не възприеме това тяхно становище, да го потвърди като правилно и законосъобразно. Оспорват и частната жалба, като твърдят, че определението е недопустимо поради това, че ищците не са отправяли искане до П.ския окръжен съд за постановяването му и са били нарушени принципите за равенство на страните в процеса и на диспозитивното начало, поради което молят съдът да го обезсили, а ако съдът счете, че то е допустимо, молят да го потвърди и да отхвърли частната жалба като неоснователна. Претендират направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С.Б.Й. и Н.С.Й. против Е. Б. Г., К.А.А., М.Т.А.-Г., Д.А.Г., В.Н.Н., Д.Ю.Д., К.А.З., Т.И.К., Г.П.К., Р.О.П. и П.И. П. обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединени при условията на евентуалност. Ищците твърдят, че са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор

.........по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с площ от 2

186 кв.м., придобит от тях по силата на поредица от сделки, подробно описани в исковата молба, като едновременно с това те твърдят, че са придобили процесния имот и по силата на осъществено давностно владение за периода 14.09.2009 г. – 14.09.2014 г., а ответниците са собственици на жилища в сграда, построена в съседния имот с идентификатор .........и премиват ежедневно през имота на ищците, като по този повод между ищците и всеки от ответниците е имало дела за присъждане на обезщетение за ползването на имота им, от което са били лишени, и в тези дела ответниците са оспорили правото на собственост на Й., поради което ищците считат, че имат правен интерес да установят правото си на собственост със сила на пресъдено нещо и молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот на основание сключените от тях правни сделки, подробно описани в исковата молба, а ако съдът отхвърли тези искове, да признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност като добросъвестни владелци въз основа на посочените в исковата молба правни сделки и осъществявано от тях добросъвестно владение за периода от 14.09.2009 г., когато са започнали да упражняват фактическа власт върху обособения със заповед № 14-16-..44/14.09.2009 г. поземлен имот ........., до настоящия момент, първоначално осъществявано от тях лично, а впоследствие чрез трето лице – „.........“ ООД – П., демонстрирайки по отношение на всички намерението да придобият имота за себе си. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответниците считат, че исковете са недопустими и неоснователни, поради което молят съда да ги остави без уважение. Претендират разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени главните и евентуалните искове и С.Й. и Н.Й. са осъдени да заплатят общо на всеки един от ответниците Е.Г., К.А., М.А., Д.Г., В.Н., Д.Д., К.З., Т.К., Г.К.,

Р.П. и П. П. по 527,45 лв. разноски в производството по делото.

Решението е обжалвано от ищците и то е предмет на въззивна проверка изцяло.

Доколкото в постъпилата въззивна жалба е било обжалвано решението и в частта за разноските, като след дадените им указания от окръжния съд Й.са заявили в молба вх. № 1489/16.01.2019 г., че оплакванията им в тази част съставляват искане за изменение на решението по смисъла на чл. 248 от ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба, с определение № 179/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 495/ 2018 г. по описа на П.ския окръжен съд, е оставена без уважение молбата на С.Й. и Н.Й. за изменение на постановеното по гр.д. № 495/2018 г. решение № 1447/26....2018 г. в частта за разноските, с което на всички ответници да се присъди общо едно адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвиденото от Наредба № 1/2004 г. съобразно бранения материален интерес от 53 310,40 лв.

Това определение също е обжалвано от ищците и е предмет на настоящето въззивно производство.

Настоящият състав намира предявените от ищците искове за допустими, като изцяло възприема правните доводи на първоинстанционния съд в тази насока.

От една страна, съдът приема, че правният интерес на ищците да предявят положителни установителни искове за собственост към настоящия момент се основава на оспорване на правата им от ответниците както в предходни водени между страните граждански дела, така и в разглежданото, което означава, че понастоящем между страните по делото е налице правен спор относно принадлежността на правото на собственост на процесния имот, който ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо с постановеното от съда решение.

Тук следва да се отбележи, че установителните искове за собственост са предявени за установяване на вещни права към настоящия момент, като съдът ще се произнесе именно за този времеви отрязък, поради което не следва да се коментира посоченото от ответниците ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

От друга страна, съдът по принцип възприема доводите на ответниците, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 59 от ЗЗД обхващат юридическия факт, от който спорното право произтича, и съдържанието на това право, като при предявен иск за неоснователно обогатяване поради ползването от ответниците без основание на собствена на ищците вещ елемент от фактическия състав на правото е установяване правото на собственост на ищците на вещта.

По делото е установено, че между С.Й. и Н.Й. като ищци и Т.К. и Г.К. като ответници е водено гр.д. № ..6/2016 г. по описа на П.ския районен съд, завършило с решение, с което предявеният от Й.иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, в т.ч. и с мотив, че ищците не са установили, че са собственици на ПИ с идентификатор .......... В исковата молба обаче и впоследствие в хода на производството ищците не са посочили конкретни основания, на които основават правото си на собственост, т.е. юридическия факт, от който е възникнало вещното право, поради което не може да се приеме, че има съвпадение между основанието за придобиване на собствеността на имота, по който се е произнесъл съдът, и тези, посочени като такива в настоящето производство, т.е. няма пълна идентичност в обективните предели на силата на пресъдено нещо на вече постановеното решение, което да е процесуална пречка за разглеждане на предявените по делото искове по същество.

Същите съображения са валидни и по отношение на ответника Д.Д., против когото С.Й. и Н.Й. са предявили иск по чл. 422 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 180/ 2016 г. на П.ския районен съд, завършило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, и един от мотивите за това е, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния недвижим имот.

По отношение на главните субективно съединени искове за собственост:

От удостоверение за граждански брак на ГНС – П. е видно, че С.Й. и Н.Й. са сключили граждански брак на 01.08.1975 г., като по делото не е установено този брак да е бил прекратен или съпрузите да са избрали при действието на новия Семеен кодекс режим на разделност или договорен режим на имуществените си отношения по смисъла на чл. 18 от СК, поради което всички придобити от тях по възмезден начин вещи следва да се считат като такива при режим на общност.

Видно от договор за дарение от

08.03.2000 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Д. Н. С.е подарил на С.Б.Й. и на В. И. К.1/100 ид.ч. от притежаваната от него 1/10 ид.ч. от празно дворно място с площ от 5 986 кв.м., съставляващо имот пл. № ..по плана на к-с „...“ на гр. П., при граници бул. „А. С.“ и имот пл. № ….

Доколкото в договора не е посочено друго и по силата на чл. 30, ал. 2 от ЗС, следва да се приеме, че правата на приобретателите са равни, т.е. С.Й. е придобил 1/2000 ид.ч. от имота.

С договор за покупко-продажба от 09.03.2000 г., сключен с н.а. № .........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Й. М. С.е продала на С.Й. и на

В. К.притежаваната от нея 1/10 ид.ч. от същото празно дворно място, като също следва да се приеме, че правата на приобретателите са равни, т.е. С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/20 ид.ч. от имота.

С договор за покупко-продажба от 10.03.2000 г., сключен с н.а. № ......г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Д. Н. С.е продал на С.Й. и на В. К.99/100 ид.ч. от притежаваните от него 1/10 ид.ч. от същия недвижим имот, а при сключване на този договор правата на двамата купувачи са равни, т.е. по силата му С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 99/2000 ид.ч. от имота.

С договор за покупко-продажба от 24.04.2000 г., сключен с н.а. № .........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Л. Б. С.е продал на С.Й. и на В. К.1/5 ид.ч. от процесния недвижим имот, като от този договор и при приети равни права на купувачите С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/10 ид.ч. от имота.

С договор за покупко-продажба от ...04.2000 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Н. Б. Л.и Б. Б. М.са продали на С.Й. и на

В. К.1/5 ид.ч. от същия недвижим имот, като от този договор и при приети равни права на купувачите по него С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/10 ид.ч. от имота.