Решение № 231 от 01.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000122 по описа за 2024 година

Производството е по чл.247 от ГПК, както и по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба от „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК 206167428, със седалище гр.Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда, чрез посочване в диспозитива, че законната лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

Насрещната страна Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.

Постъпила е и молба от „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК 206167428, със седалище гр.Варна за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на платеното във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение от 900 лева.

Насрещната страна Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът съобрази, че молбите за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на решението в частта за разноските са подадени в едномесечния преклузивен срок от връчването му, изхождат от легитимирана страна и на това основание са процесуално допустими.

Разгледана по същество, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е основателна, поради следните съображения:

В мотивите на решението, съдът е приел, че застрахователят е изпаднал в забава за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което дължи лихва за забава върху размера на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя, в резултат на което е отменил решението на първата инстанция, в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху 1 размера на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя.

Изводът на съда, че лихвата се дължи от датата на подаванена исковата молба до окончателното плащане на главницата, не е намерил точно отражение в дистозитива, доколкото с решението съдът е осъдил застрахователя да заплати законна лихва за забава върху сумата от 25 596,25 лв., за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Действително първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати законна лихва до окончателното плащане на задължението, но след като съдът е приел, че удостоверението за прекратяване на регистрацията, не предпоставя началния момент, от който се дължи лихва за забава, то и в диспозитива на въззивното решение, следва да се посочи началния и крайния момент на задължението за заплащане на законна лихва върху главницата, а именно от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед на горното съдът намира, че е налице несъответствие между обективираната в мотивите воля на съда и отразеното в диспозитива, т.е. очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК.

По молбата с правно основание чл.248 от ГПК:

Съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК, при направено искане от насрещната страна, каквото се съдържа в последното по делото заседание проведено в първоинстанционното производство и прекомерност на претендираното възнаграждение в сравнение с правната и фактическа сложност на делото, съдът е компетентен да намали размера на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минималния размер съобразно чл. 36 от ЗА.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от

ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на молителя да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция възнаграждение за процесуална защита (600 лв.), така, че то да се яви съобразено и съразмерно с предвидения в Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение.

Въведеният с разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 2

ДФЕС.

Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските, следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение N162/30.05.2024 г. по в.т.д.122/2024 г. по описа на ВнАС като вместо ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A да заплати на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК 206167428, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72, законна лихва за забава върху сумата от 25 596,25 лв. /двадесет и пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, заявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от обща претенция в размер на 40 000 лв. /четирдесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му влекач марка ДАФ ФТ ХФ 105.410, с peг. № Х ХХХХ ХХ, настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 01.02.2022 г., дължима за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A да заплати на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК 206167428, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх.

В, ет.8, ап.72, законна лихва за забава върху сумата от 25 596,25 лв. /двадесет и пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, заявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от обща претенция в размер на 40 000 лв. /четирдесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му влекач марка ДАФ ФТ ХФ 105.410, с peг. № Х ХХХХ ХХ, настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 01.02.2022 г., дължима за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК 206167428, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72, за изменение на решение N162/30.05.2024 г. по в.т.д.122/2024 г. по описа на ВнАС, в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на платеното във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение от 900 лева, на осн. чл.248 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3