Решение № 23 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500540 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 2227/22.05.2024г. от „С. „ЕООД – гр.К. против решение № 49/21.04.2024г.

,постановено по гр.д.267/2022г. по описа на ОС-К. , с което е уважен предявеният от „М. „ООД – гр.К. за признаване на установено по отношение на жалбоподателя ,че е собственик на описан в решението недвижим имот и осъждане жалбоподателят да предаде владението на същия..Развиват се съображения за неправилност и се завява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на „М. „ООД бъде отхвърлен ,а в случай ,че съдът приеме ,че позоваването на жалбоподателя на изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, в полза на жалбоподателя да бъде признато право на задържане до заплащане от страна на ищеца на извършените подобрения ,предмет на гр.д. 44 / 2023г. по описа на ОС-К..

Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „С. „ЕООД против определение № 336 /21.09.2024г. ,постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските касателно присъдените на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.По съображенията ,изложени в частната жалба ,е заявено искане за отмяна на това определение и постановяване на друго , с което възражението на „С. „ЕООД за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение бъде уважено и същото бъде 1 намалено.

От въззиваемата страна „М. „ ООД е постъпил отговор и по двете жалби , с който се оспорват същите и се заявява искане същите да бъдат отхвърлени.Претендира присъждане на разноски.

.ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от „М.“ ООД гр.К., бул.“Б.“ № 75. вх.“Б“, ап.23, с ЕИК ***, против „С.“ ЕООД - гр.К.. ж.к.

„Б.“, бл. „Б.“, ап.19, с ЕИК * за ревандикиране на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 05.03.2019г., адрес на поземления имот: гр. К., бул. „Б.”, с площ по скица от: 2 385 (две хиляди триста осемдесет и пет) кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, номер по предходен план: квартал: *, парцел *, при съседи по скица: поземлени имот с идентификатори *, *, *, *, *, както и по отношение на всички сгради и постройки в имота, а именно: сграда с идентификатор *.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор * с площ по скица от 2 385 кв. м. и с адрес: гр. К., бул. „Б.”, със застроена площ от 356 (триста петдесет и шест) кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Сграда за търговия, описана като 1.А., изградена в средата на имота със застроена площ 98,10 кв.м.; 2. С. изградена северно от Административно - битовата сграда, свързано с нея с площ 32,34 кв.м.; 3. Г., изградено в северната част на имота с обща застроена площ 239,80 кв.м. състоящо се от саркофаг за цистерни с газ с площ 198,40 кв.м. и терен от 41,40 кв.м. за вкопана цистерна за бензин; 4. К., изградено западно от склада за гориво с покрита площ 20,40 кв.м.; 5. Г. 137,50 кв.м., изградена в средата на имота пред Админ. - битовата сграда; 6. Б. с площ 16 кв.м. в южната част на имота, пред Газ-станцията; 7. М., висока 1,60 м. с дължина 136 м. изградена по границите на ПИ, обл. К., общ. К., гр. К., бул.

„Б.”, п.к. 660.

Ищецът е твърдял на 29.08.1997г. да е учредено 25-годишно право на строеж от „П.” - АД, гр. К. в полза на „И.” - ООД гр. К. на Газостанция върху площ от 2 768 кв. м., представляваща новообразуван планоснимачен № * в кв.

2

* като на 28.10.2002г. ,в производство по несъстоятелност на последното дружество ,с постановление за възлагане след проведена публична продан на 18.10.2002г., 25-годишното право на строеж, въз основа на което били построени газстанция с разгърната застроена площ от 98.10 кв. м., сграда на помпена станция с РЗП 32.34 кв. м, склад за гориво с РЗП от 239.80 кв. м. и трайни насаждения, е било възложено на ответника „С.” ЕООД - гр. К. .

Понататък ищецът е посочил на 26.11.2003г. да е бил сключен договор за дарение, с който „П.- С.”АД, с предишно наименование „П. „АД ,дарил на „П.*”АД Парцел № * (*) с площ от 2384,858 кв. м. от парцеларния план на завод „П.”, парцел IV, кв. * по плана на гр. К. , а на 03.04.2013г. ищецът е придобил имота (вече с идентификатор *) от „П.*” АД, по силата на договор за покупко – продажба.

Посочил е на 29.08.2022г. да е изтекъл 25-годишният срок на учреденото на 29.08.1997г. срочно право на строеж ,поради което след тази дата по силата на чл. 65 от ЗС собственик на сградата вече е собственикът на поземления имот, върху който е построена, а именно - ищецът „М.“ ЕООД ,поради което и доколкото ответникът не предал доброволно владението на процесния имот ,ищецът е предявил разглеждания тук осъдителен ревандикационен иск .

Ответникът ,от своя страна ,оспорва иска. Въвел е твърдения ищецът да е собственик на поземлен имот с идентификатор №* по КККР на град К. с площ по скица 2358 кв.м., придобит от „П.*“ АД, по силата на нотариален акт №72, том 1, рег. №*, дело 68/2013 г. от 03.04.2013 година ,както и на 29.08.1997 г. да е било учредено на право на строеж за срок от 25 години от „П.“ АД в полза на „И.“ ООД - гр. К. на газстанция върху площ от 2768 кв.м.

С договор за наем на недвижим имот от 17.10.2000 синдикът на „Източно Родопска компания за горива“ ООД, му предоставил под наем газстанция с изградените до този момент - масивна едноетажна обслужваща сграда с ЗП 101.78 кв.м.; масивна едноетажна сграда за помпена станция - ЗП - 20.40 кв.м.; масивна едноетажна сграда за склад за гориво - ЗП - 239.80 кв.м.; метален навес сглобяема конструкция - 82.50 кв.м., построени в имот с пл.сн. №*, кв.* по плана на К., срокът на който наемен договор впоследствие е продължен с четири анекса.

По нататък е поддържал с постановление № 607 от 28.10.2002 г. за възлагане на недвижим имот в рамките на производството по несъстоятелност на „И.“ ООД, след проведена публична продан на 18.10.2002 г., да му е възложено правото на строеж, въз основа на което са построени газстанция с РЗП - 98.10 кв.м., сграда на помпена станция с РЗП 32.34 кв.м. и склад за горива с РЗП - 239.80 кв.м. и движими вещи, и същият станал собственик на това право.

Посочил е след възложеното право на строеж именно той да е изградил със собствени средства по стопански начин съществуващите в имота в настоящия вид:

3

1. Б. с една колонка, осем маркуча, резервоар 50 куб.м., склад за бензин - 41.40 кв.м. и метален навес - 16 кв.м./РС №137/ 2002 г. на пазарна стойност 75 000 лева;

2. Външно кабелно ел.захранване на обектите в имота /РП №84/2003г./ на пазарна стойност 28 000 лева;

3. Монолитна ограда висока 1.60 м и дължина 136 м на пазарна стойност 67 000 лева;

4. Навес метална конструкция покрита площ на газстанция - 138 кв.м. на пазарна стойност 71 000 лева;

5. Инфраструктура на пазарна стойност към момента 108 000 лева;

А освен това ответникът настоява да е собственик и на всички движими вещи, закупени по реда на ЗОЗ, както и придобити по стопански начин, с обща пазарна стойност в размер на стойност 135 000 лева . ,които са трайно прикрепени към съществуващите сгради и не могат да бъдат отделени без съществена повреда.

В обобщение ответникът е поддържал, считано от датата на договора за наем - 17.10.2000г., респ. след въвода във владение от 08.11.2002г., да е извършил допълнителни разходи за модернизация, реконструкция и да е извършил подобрения на придобитите дълготрайни активи, свързани с експлоатацията на Газстанция - П., на обща стойност 493 470.13 лева, ,които подобрения ищецът не може да претендира ,тъй като те били построени и придобити от ответника извън учреденото му срочно право на строеж и за които подобрения ищецът му дължал заплащане на съответно обезщетение , за което ,ведно с отговора на исковата молба ,е предявил и насрещен иск.

С определение от 22.02.2023г. съдът е постановил отделяне на насрещния иск ,предявен от ответника „С. „ЕООД против ищеца „М. „ООД ,по който е образувано отделно дело ,а с определение от 23.02.2023 г. е изготвен проект за доклад и делото – насрочено в о.з. на 27.03.2023 г., впоследствие пренасрочено за 05.04.2023г. поради отвод на съдията докладчик и замяната му с друг.

С молба от 04..04.2023 г. ответникът е предявил пред съда искане , с което е упражнил право на задържане на имота, предмет на настоящето дело , до заплащане на подобренията ,предмет на насрещния иск , който ,както се каза , е отделен и е предмет на друго дело,което дело с определение от 03.07.2023г. е спряно до приключване на настоящето.Наред с това възражение, ответникът със същата молба е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност ,тъй като ,считано от 14.11.2002г. – датата ,на която се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост ,насетне е владял имота като свой.

Съдът , с протоколно определение от 11.05.2025 г. е приел възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност да е преклудирано ,поради което е оставил без уважение искането на ответника това възражение да бъде включено в доклада по делото ,съответно същото е 4 останало и извън предмета на спора.

Съдът, с решението ,предмет на обжалване ,е приел по делото да е безспорно установено ,че ищецът е собственик на поземления имот ,върху който през 1997г. е учредено в полза на „И. „ООД право на строеж на газстанция за срок от 25 години.За безспорно установено е приел също с постановление за възлагане от 28.10.2002г. ,издадено в образуваното по отношение на последното дружество производство по несъстоятелност ,срочното право на строеж и построените в реализация на същото газстнация,помпена станция,склад за горива и трайни насаждения да са възложени на ответника ,в резултат на което същият се легитимира за техен собственик, различен от този на земята. Приел е 25 годишния срок да е изтекъл на 29.08.2022г. ,поради което и на основание чл.65 от ЗС с неговото изтичане собствеността върху построеното е преминало безвъзмездно върху собственика на земята . По отношение на упражненото от ответника право на задържане е приел същото да е преклудирано като заявено след отговора на исковата молба. По тези съображения предявеният ревандикационен иск е уважен ведно с присъждане на разноски в размер на общо 44 147,35 лв. ,от които адвокатко възнаграждение в размер на 36 345 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца ,който обжалва същото като релевира оплаквания за неговата неправилност, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за изтекла придобивна давност ,както и не е уважил възражението за задържане на имота до заплащане на подобренията ,предмет предявения насрещен иск ,който е отделен в отделно производство и по който е образувано гр.д. 44 / 2023г. по описа на КОС.Предвид тези оплаквания и на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивно обжалване.