Решение № 19999 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19999 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110144399 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

06.11.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 44399/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от А. Х. П. срещу „ДЗ“ АД, в която ищецът твърди, че на 24.03.2024 г. сключил с ответника договор за застраховка „Туристическа злополука“, обективиран в застрахователна полица № 1650240001593. Поддържа, че на 24.03.2024 г. - в срока на застрахователното покритие, претърпял злополука по време на планински преход, изразяваща се в множество счупвания на подбедрицата и луксация на дясната глезенна става, което наложило оперативна интервенция, за която извършил разходи за лекарства и медицински изделия в общ размер от 2479,00 лв. Поддържа, че своевременно уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като последният образувал застрахователна преписка № 211746107, по която отказал да изплати претендираното застрахователно обезщетение, тъй като не му бил представен допълнително изискан 1 документ, удостоверяващ резервация, карта или билет, доказващи ползването на краткотраен отдих, туризъм или практикуване на спорт. Навежда доводи, че ответното дружество неправомерно е отказало да му възстанови сторените разходи на това основание, тъй като бил планирал планинския преход само за деня и не бил възнамерявал да нощува извън дома си и да ползва обществен транспорт, поради което не разполагал с билет, карта или резервация. Подробно аргументира, че клаузата от специалните условия на ответника, предвиждаща представянето на горепосочените документи, не следва да се прилага, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 2 и т. 20 ЗЗП. Излага съображения, че на 01.07.2024 г. е поканил ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 2479,00 лв., но същият отказал плащане. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният иск е оспорен. Ответникът поддържа, че съгласно застрахователния договор и специалните условия към него е покривал следните рискове до следните лимити: смърт от злополука – 1000,00 лв.; медицински разходи, извършени вследствие злополука или акутно заболяване и разходи за издирване, спасяване и транспортиране – 5000,00 лв., при следните подлимити: разходи за лекарствени продукти и медицински консумативи – 100,00 лв.; разходи за транспортиране на тленни останки – 500,00 лв.; разходи за спешна дентална помощ – 150,00 лв. Инвокира довод, че било уговорено и допълнително покритие за практикуване на зимни спортове и/или участие в организирани любителски спортни състезания – до лимитите по основното покритие. Твърди, че ищецът е претендирал възстановяване на следните разходи съгласно представени фактури и фискални бонове: 2180,00 лв. за медицински изделия; 71,00 лв. за Ендотелон и Зинат и 228,00 лв. за Клексан. Излага съображения, че отказал плащане на претендираните суми, тъй като не бил представен документ, удостоверяващ резервация за ползване на краткотраен отдих, туризъм или спорт, а освен това били налице и следните допълнителни основания за отказ: медицинските изделия при оперативни интервенции представлявали изключен от покритието риск съгласно т. 11.3 от Специалните условия към договора; сумата от 91,20 лв. за Клексан ампули била заплатена на шестнадесетия ден от злополуката, поради което съгласно т. 17 от Специалните условия не подлежала на възстановяване от застрахователя; за останалите суми от 136,80 лв. и 71,00 лв. не били представени фактури съгласно т. 21 от Специалните условия, вр. с Приложение № 1 към т.

60 от Общите условия. Развива подробни съображения, че специалните договорености се прилагат с предимство пред Общите условия, в случай на противоречие, като аргументира, че основателно е отказал плащане на застрахователно обезщетение. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за застраховка „Туристическа злополука“ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

2

146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно, че: 1) между страните е бил сключен договор за застраховка „Туристическа злополука“, обективиран в застрахователна полица № 1650240001593; 2) на 24.03.2024 г. - в срока на застрахователното покритие по договора, ищецът е претърпял злополука по време на планински преход, изразяваща се в множество счупвания на подбедрицата и луксация на дясната глезенна става, за лечението на което извършил разходи в общ размер от 2479,00 лв.; 3) ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение.

Следователно, правния спор между страните се концентрира върху обстоятелството дали са налице основания за плащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника.

В нормата на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. Като в случая трябва да се спомене и факта, че настоящият съдебен състав възприема и основният принцип за тълкуване – contra profentem – което се изразява в това, че при съмнение в значението на договорна клауза или такава от общи условия (каквито по характера са и специалнините условия), която не е индивидуално уговорена, се предпочита тълкуването й във вреда на страната, която я е предложила. А в случая няма никакво съмнение, че както договора, така и общите условия по последния са изготвени и предложени именно от ответника и не са уговорени индивидуално. Тоест, налице са всички предпоставки, за да бъде приложено тълкуването contra profentem.

Настоящият съдебен състав намира, че съображението на ответника, че ищецът не е представил документ, удостоверяващ резервация, карта, билет, доказващ ползването на краткотраен отдих, туризъм или практикуване на спорт с цел доказване на претенцията по основание и размер е напълно ирелевантно като изискване за възникването на правото на обезщетение и неговото упражняване. В Специалните условия за договор „Туристическа застраховка за България“ т.6 е ясно посочено от самия застраховател, че предоставя застрахователна защита за периоди на краткотраен отдих или туризъм, осъществявани през празнични и почивни дни, ваканции или отпуск и през времето на спортуване, за вероятността да настъпи/ят събитие/я, в резултат на което/които през срока на действие на застраховката биха могли да бъдат претърпени или извършени медицински разходи от злополука и акутни заболяване и други изброени рискове. Еднодневният планински преход в рамките на един ден попада в туристическите дейности съгласно договора, които дейности по същината си не предполагат задължителната резервация и използване на обществен транспорт. Нещо повече, резервацията, карта и билет по никакъв начин не могат да служат за установяване на основанието и размера на претенция, за установяване на съответното събитие и размера на вредите, още по-малко да послужат като доказателство за ползването на краткотраен отдих, туризъм или практикуване на спорт. Липсата на такъв документ неоснователно служи за постановяване на отказ от страна на „ДЗ“ АД в качеството му на застраховател да изплати застрахователно обезщетение при настъпил риск, а именно злополука по време на планински преход, изразяваща се в множество счупвания на подбедрицата и луксация на дясната глезенна става, за лечението на което застрахованото лице е извършило разходи в общ размер от 2479,00 лева. Обективната невъзможност на ищеца да представи изискания документ отразява личния избор на всяко лице да организира дейността си, изразяваща се в краткотраен отдих или туризъм, времево с/или без нощувка, както и да избира сам как да се придвижва – с организиран, обществен или личен транспорт.

Горепосоченото изискване в Специалните условия, обективирано в Раздел V т. 21, поставя изисквания, които нямат отношение нито към риска, нито към пораждането на правото на обезщетение, а служат за неоснователно ограничаване на възможността за свободен избор на организация на дейността от страна на застрахования, но и прекомерно ограничават 3 отговорността на застрахователя в отношението му с потребителите, чиято отговорност ще се прояви само и единствено в редки хипотези. Клаузата в т. 21 на Специалните условия е неравноправна на основание чл.143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, тъй като представлява по същността си уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предпоставките, за да бъде определена една клауза като неравноправна са следните:

1) клаузите не са индивидуално определени – предварително изготвени търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП; 2) уговорени са във вреда на потребителя – накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси (арг. чл. 20 ЗПК); 3) не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, като в ЗЗП липсва законово определение на понятието „добросъвестност” - мярката на честно, почтеноповедение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление. Добросъвестната търговска практика - съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; 4) уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено, радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора.

При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца, в случая на ответника „ДЗ“ АД. В този смисъл при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор търговецът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. В случая с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод в тази насока, поради което и съдът намира, че с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9ec525a-b63e-44f1-ac6e-9b56fc805ab0