Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 524 от 29.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 163/2026
Вид
Определение № 524
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500163 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от А. В. Д. чрез адвокат М. П. срещу определение № 17253 от 10.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 11155/2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав, с което е допуснато обезпечение на основание на основание член 389, алинея 1 въ връзка с член 391, алинея 1, точка 2 във връзка с член 397, алинея 1, точка 2 от ГПК на предявения от М. Ф., френски гражданин, роден на 22.07.1961 г. в град Тал/ Ливан, срещу А. В. Д. иск с правно основание член 55, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 евро, представляваща платено по развален договор за монтаж на дограма от 04.10.2024 г. възнаграждение, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда /07.10.2025 г./ до окончателното заплащане на сумата чрез налагане на запор върху наличните и бъдещи парични вземания по банкови сметки на А. В. Д. в „Алианц банк България” АД; „Банка ДСК” ЕАД; „Бигбанк АС“ – клон България; „БНП Париба“ С.А. – клон София; „Българоамериканска кредитна банка” АД; „Българска банка за развитие” АД; „Варенголд Банк“ АГ - клон София; „Инвестбанк” АД; „ИНГ Банк“ Н.В. – клон София; „Интернешънъл Асет Банк” АД; „Обединена българска банка” АД; „Общинска банка” АД; „ПроКредит Банк (България)” EАД; „Първа инвестиционна банка” АД; „Ситибанк Европа“ АД - клон България“; „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София; „Тексим банк” АД; „Ти Би Ай банк” ЕАД; „Токуда банк” АД; „Търговска банка Д” АД; „УниКредит Булбанк” АД; „Централна кооперативна банка” АД; „Юробанк България” АД, чрез преминаване от сметка в сметка до достигане размера на обезпеченото вземане от 5 000 евро, след представяне на доказателства за внесена по сметка 1 на Районен съд - Варна парична гаранция в размер на 980 лева.

В частната жалба се твърди, че определението на ВРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага се, че на първо място релевираните в молбата твърдения не формират положителен правен извод за вероятната основателност на иска, а и първоинстанционният съд не е изложил мотиви кои от твърденията в исковата молба водят до извод за основателност на иска, нито от кои доказателства се установява това. Сочи се, че не е налице волеизявление за разваляне на договора, следователно не е налице и нещо дадено на отпаднало основание. Твърди се, че наложените обезпечителни мерки не съответстват на обезпечителната нужда, още повече, че към настоящият момент е наложен запор върху банковата сметка на ответника в „УниКредит Булбанк” АД за сумата от 5 000 евро и налагането на същата обезпечителна мярка върху останалите вземания на ответника от всички останали банки се явява прекомерна.

Счита, че искането за обезпечаване на иска следва да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност – да се отмени по отношение на сметките в останалите банки.

В отговор на частната жалба М. Ф. чрез адвокат Ф. Р. излага, че по делото има достатъчно доказателства за основателността на иска и въпреки това обезпечението е допуснато при представяне на гаранция. Сочи се че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Ф. срещу А. В. Д., с която е предявен иск с правно основание член 55, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 евро, представляваща платена по развален договор за монтаж на дограма от 04.10.2024 г. сума, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда /07.10.2025 г./ до окончателното заплащане на сумата.

С молба от 09.12.2025 г. ищецът М. Ф. е сезирал съда с искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане запор на настоящи и бъдещи вземания на ответника в конкретно посочени банки.

Ищецът сочи, че между него и „База Нова“ ЕООД, чийто собственик и управител е ответникът, на 09.01.2024 г. бил сключен договор за производство и монтаж на прозорци в недвижим имот – собственост на ищеца“ в 2

Обан/Франция. На 04.10.2024 г. оттветникът предложил поради данъчни съображения да се ангажира лично с монтажа и да издаде проформа фактура от свое име, поради което и на 10.10.2024 г. ищецът извършва превод на сумата от 5 000 евро по лична сметка на ответника, като се приема от страна на М. Ф., че това е договор за извършване само на монтаж на дограма. Поради неизпълнение на договорите /с дружеството и с физическото лице Д./ към 17.05.2025 г. с покана, връчено лично на ответника чрез ЧСИ на 24.09.2025 г., договорите са развалени поради пълно неизпълнение. Поради това даденото от ищеца подлежи на връщане.

Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускането му: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й. Тази преценка винаги е конкретна и се прави въз основа на изложените в исковата молба твърдения и представените към нея доказателства. Поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството.

Няма спор, че предявеният иск е допустим.

Естествено, без да са реализирани всички процесуални права в рамките на състезателното двустранно исково производство, не може да се приеме, че по категоричен и безспорен начин се установява основателността на предявените искове. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на член 180 и член 181 от ЗЗД. В 3 настоящия случай по делото първоинстанционният съд е намерил, че не са представени убедителни доказателства и е постановил внасяне на гаранция.

Следва да се подчертае, че в производството по допускане на обезпечение не се навлиза в съществото на спора по иска, включително чрез обсъждане на доказателствата, а се цели бързина, за да се подсигурят правата на ищеца по евентуално бъдещо решение на съда в негова полза. В случая представените доказателства формално установяват заявените в исковата молба права на ищеца, поради което и законосъобразно районният съд ги е счел за достатъчни при допускане на обезпечението.

Когато се касае за осъдителен иск за парично вземане, ищецът винаги има обезпечителен интерес и нужда да гарантира бъдещото реализиране на правата си при уважаването на претенциите му. Обезпечителният интерес в този случай не подлежи на самостоятелно установяване. Целта на обезпечителното производство е да се предотвратят такива фактически или правни промени, които биха осуетили осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита. В този смисъл обезпечението на иска служи, както за да се осигури успешният изход на предстоящ изпълнителен процес, като запази физическата цялост и принадлежността на имуществата – обекти на бъдещото изпълнение, така и да се гарантира имущественото право на длъжника от принудителното изпълнение на трети лица.

Изпълнението на съдебно решение за парично вземане може да бъде осъществено чрез възлагане за събиране или вместо плащане, поради което запор върху вземанията на ответника за суми по банкови сметки по принцип е подходяща обезпечителна мярка по предявен иск за парично вземане.

Искането на частния жалбоподател, направено при условията на евентуалност да се отмени допуснатото обезпечение досежно сметки на ответника в други банки, доколкото вече е наложен запор върху сметката му в „УниКредит Булбанк” АД за сумата от 5 000 евро, е неоснователно, доколкото съдът е постановил налагането на запор да стане чрез преминаване от сметка в сметка до достигане размера на обезпеченото вземане от 5 000 евро, а това условие вече е изпълнено и няма основание да се твърди, че ще бъде наложен запор и върху други сметки на ответника. Частният жалбоподател има други процесуални способи да реализира правата си, ако счита, че налагането на запор ще затрудни дейността му.

Поради изложените съображения и идентичните крайни изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17253 от 10.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 11155/2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5