Решение № 187 от 16.09.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Враца, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20221400500134 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 666/11.02.2022 г. от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“-гр.София против решение № 8/11.01.2022 г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр. дело № 656/2021 г., с което предявените от Х. В. В. против жалбоподателя обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ са били уважени.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение на РС-Козлодуй е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е приел наличието на сходство в длъжностите „***“ и „***“ и оттам неправилно е заключил, че допълнително споразумение № 498/30.11.2020 г. за преназначаването на ищеца е незаконосъобразно, поради неприложимост на трудовия договор със срок на изпитване при трудоустрояване на работника на друга длъжност. Развиват се доводи, че срокът за изпитване е предвиден, тъй като ищецът е преназначен на друга длъжност и няма пречка новата длъжност да се заеме от трудоустроено лице чрез допълнително споразумение, обективиращо изразената от страните насрещна воля за преназначаване.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е възприел 1 съществуването на нарушение на разпоредбата на чл.333 от КТ, като се излагат доводи, че при уговорен срок за изпитване тя не е приложима.

Развиват се оплаквания, че при постановяване на обжалваното решение са кредитирани показанията на св.К., които са противоречиви, неясни и уклончиви и противоречат на събраните по делото писмени доказателства – протокол от 07.10.2019 г. и допълнително споразумение № 324/02.09.2021 г. Поддържа се, че преиначени са показанията на св.Г. В., който в действителност е твърдял, че работниците в двата сектора много често работят заедно и си помагат, но са с коренно различни функции, а също и показанията на св.Ж. Т., която установява разлики във функциите по двете длъжности. Жалбоподателят сочи, че по аналогичен начин неправилно е третирано и приетото по делото експертно заключение, както и поясненията, дадени от експерта в съдебно заседание.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на деловодните разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Х. В. В. е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата като неоснователна. Развиват се доводи, че въззиваемият е бил преместен на друга длъжност-***, заради предписания на ТЕЛК за неговото трудоустрояване, както и че тази длъжност е била определена за заемане именно от трудоустроени лица и е подобна на заеманата до момента. Поддържа се, че поради сходството в длъжностите на срок за изпитване не е било допустимо да се уговаря, както и че трудовият договор със срок за изпитване не е приложим при трудоустрояване по реда на чл.314 и сл. от КТ. Според изложеното в отговора, сходството на длъжностите е установено посредством показанията на св.Р., св.К. и св.В., които правилно са били кредитирани от районния съд. Посочва се, че чрез сключването на договор по чл.70 от КТ и прекратяването му се заобикаля забраната по чл.325, т.9, пр.2 от КТ, като се заобикаля и задължението за доказването и наличието на основанията по Глава 16-та от КТ. По тази причина се твърди, че договорената клауза за срок за изпитване противоречи на закона, злепоставя работника и е недействителна.

При тези доводи въззиваемият настоява обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъдят направените от него разноски за въззивното производство.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатациите за допустимост и редовност на жалбата, въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на решението, въззивният 2 контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

В случая, обжалваното решение на РС-Козлодуй е валидно и допустимо, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.

За да се произнесе по правилността на атакуваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявени от Х. В. В. гр.Козлодуй против ДП „Радиоактивни отпадъци“-гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4 вр. ал.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за обявяване за недействителна клаузата за уговаряне на срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя в допълнително споразумение № 498/30.11.2020 г. и признаване на уволнението му, извършено със заповед № ТП-М 27/06.04.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството, за незаконно и за отмяна на тази заповед; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в сектор „Поддръжка на технологично оборудване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ в ДП „Радиоактивни отпадъци“-гр.София и за заплащане на обезщетение в размер на 7 500,00 лева за времето, през което е останал без работа поради уволнението – от 06.04.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 144/01.10.2001 г. е бил назначен за работник в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като впоследствие въз основа на няколко допълнителни споразумения са променяни длъжността и трудовото му възнаграждение. През 2013 г. на основание чл.123 от КТ ищецът е бил прехвърлен от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в ДП „РАО“ – гр.София, където бил назначен на длъжността „***“ и с допълнително споразумение от 30.08.2016 г. бил преназначен на длъжност „***“ в група „Механичен и строителен ремонт“, сектор „Механичен и строителен ремонт и санитарно битово обслужване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ към СП „ИЕ 1-4 блок“, която длъжност е свързана с работа в шумна среда. Твърди се, че работата в тази среда е довела до влошаване на здравословното му състояние, в резултат на което с експертно решение № 2219/23.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр.Козлодуй ищецът е бил трудоустроен с 54% трайно намалена работоспособност, с диагноза „двустранна загуба на слуха“, неподлежащ на слухопротезиране и му било забранено да работи в шумна среда. Открита му била и дискова херния, за което му е препоръчана хирургична интервенция. Ищецът твърди, че след установяване на здравословното му състояние е уведомил работодателя си за издаденото решение на ТЕЛК, който в изпълнение на законовите задължения и след повече от две години забавяне, му е предложил друго работно място, съобразено със здравословното му състояние, за работа в безшумна в среда, подобна на изпълняваната досега. С допълнително споразумение № 498/30.11.2020 г. към трудов договор № 144/01.10.2001 г. ищецът бил преназначен от 3 длъжност „***“ в група „Механичен и строителен ремонт“, сектор „Механичен и строителен ремонт и санитарно битово обслужване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ към СП „ИЕ 1-4 блок“ на длъжност „***“ в сектор „Поддръжка на технологично оборудване“, отдел „Поддръжка на сградния фонд“, като от т.1.6 на споразумението е видно, че тази длъжност е определена за заемане от трудоустроен. Посочва, че допълнителното споразумение е с правно основание чл.119 вр. чл.70, ал.1 от КТ, като в него е записано, че срокът за изпитване е 6 (шест) месеца и е уговорен в полза на работодателя. Ищецът твърди, че от назначаването му на тази длъжност е изпълнявал съвестно възложената му работа и няма направени забележки във връзка с нейното изпълнение.

В исковата молба се посочва, че на 06.04.2021 г. ищецът е получил писмо изх.

№ 01-78/06.04.2021 г., с което е уведомен, че трудовото му правоотношение е прекратено в срока за изпитване със заповед № ТП-М 27/06.04.2021 г. на изпълнителния директор, която му била връчена още същия ден.

Ищецът твърди, че атакуваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и недействителна. Развива съображения, че разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ установява еднократност на договора със срок за изпитване – само веднъж за една и съща работа в едно предприятие и такъв договор не може да се сключи за работа, която работникът вече е изпълнявал при работодателя на окончателен трудов договор, като навежда правни доводи и се позовава на съдебна практика на ВКС.

Излага доводи и се позовава на съдебна практика, че клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл.70 КТ – трудовият договор е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 от КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.

Излага съображения, че тази уговорка е недопустима, респективно недействителна, като уговорена с трудоустроено лице за заемане на длъжност при условията на чл.314 и чл.317 КТ, тъй като подобна клауза е в противоречие с целта на специалната закрила, уредена с императивни правни норми, с които се ползват лицата с намалена трудоспособност, както и с изискването за добросъвестност по чл.8 КТ.

Твърди се още, че със сключването на договора по чл.70 от КТ и прекратяването му от работодателя се заобикаля забраната на чл.325, т.9, предл.2-ро от КТ, а уволненият по този начин от подходящата за него работа работник е поставен в по-неизгодно положение и от този, за когото работодателят няма такава работа, доколкото на последния при уволнение по чл.325, т.9, предл.1-во от КТ се заплаща обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, ако отговаря и на останалите условия за това. Сочи се, че според законодателя трудов договор за подходяща работа може да бъде 4 прекратен на основанията по Глава шестнадесета от КТ, но при всяко от тях се излагат и при спор подлежат на доказване предпоставките за уволнение на законоустановеното основание – напр. по чл.328, ал.1, т.5 от КТ следва да се установи липсата на професионални качества, а не на такива, свързани със здравословното състояние на работника и на това основание той се ползва със закрилата по чл.333 от КТ. При прекратяването на основание чл.71, ал.1 от КТ обаче работодателят не излага конкретни мотиви, те остават скрити и не подлежат на проверка, която да изключи със сигурност недопустимия и непозволен мотив за здравословното състояние и намалената работоспособност на работника.

Ответникът ДП „Радиоактивни отпадъци“-гр.София е подал писмен отговор, че счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че допълнителното споразумение е незаконосъобразно, а клаузата за уговорен срок за изпитване е недействителна. Посочено е, че срокът за изпитване е уговорен поради това, че ищецът е преназначен на друга нова длъжност „***“, която е различна от заемната преди това такава „***“, не само по наименование, но и като вид и обем на трудовите функции. Твърди се, че по правната си природа промяната на съдържанието в трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между страните и затова напълно в съответствие с разпоредбите на чл.70 от КТ е уговорен срок за изпитване. Възразява се срещу твърдението в исковата молба, че предложената работа е подобна на изпълняваната досега от ищеца, като се сочи, че между двете длъжности са налице съществени разлики в характера и функциите.