Решение № 12 от 29.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500377 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Б. М., ЕГН **********, с адрес град Русе, *********, чрез пълномощник – адвокат Д. Н., срещу Решение № 253/05.06.2025г. по гр.д.

№ 789/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.05.2024г., за сумата над 18 000 лв. до определения от съда справедлив размер на обезщетението от 36 000 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, с оплаквания срещу извода на съда за принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат. Развива съображения, че движението на индивидуалното електрическо превозно средство /ИЕПС/ на пътното платно е било правилно и необходимо поради наличието на обективни обстоятелства, препятстващи движението по велоалеята по същото време - установената по делото скорост на ИЕПС над 25 км/ч, факта, че същото е от типа „по-бързи“ ИЕПС и натовареността на велоалеята с пешеходци, между които и деца, което би създало опасност за тях. Поддържа, че наличието на неясна маркировка на велосипедната инфраструктура, правеща я неразличима от останалата част от тротоара или пешеходната зона и на поставен пътен знак, обозначаващ я, но скрит в клоните на дърветата, са го препятствали да разпознае и да се ориентира правилно по отношение на пътната обстановка и наличието на велоалея. Излага доводи срещу извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на ИЕПП поради това, че не се е движил и най-близо до 1 дясната граница на платното за движение. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважена до определения от първостепенния съд справедлив размер от 36 000 лв., евентуално, в случай, че съдът счете, че е налице съпричиняване от негова страна, обезщетението да бъде редуцирано с не повече от 10%.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗАД „ДаллБогг:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Б. М., лично и с процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.

Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваната част.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 403/143 от 22.05.2024г., че на посочената дата в 17.39 часа, в град Русе, на ул.“Лозен планина“ № 2 срещу ЦДГ „Русалка-2“ настъпило ПТП между управлявания от И. С. Н. л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 48****, и ИЕПС „КААВО“, управляван от ищеца, при което последният пострадал.

За установяване на механизма на произшествието и поведението на всеки от участници в него, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал автотехническа експертиза, изготвена въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и приобщения видеозапис от общинска видеокамера, съгласно заключението на която на посочените по-горе дата и час, през светлата част на денонощието, ИЕПС, управлявано от ищеца, се движело по ул. „Лозен планина“ в посока към бул.“Липник“, след кръстовище с кръгово движение на ул.“Лозен планина“ и „Чипровци“, като непосредствено след навлизането си в улицата се насочило към средата на лявата пътна лента за посоката му на движение, движейки се със скорост от 43.2 + 46.8 км/ч /към момента на удара от 30.3 км/ч/.

По същото време, по-напред на улицата, от спряно положение вдясно потеглил л.а.

„Фолксваген Пасат“ с цел извършване на обратен завой. Когато водачът на ИЕПС приближил автомобила, възприел движението му, поради което настъпило занасянето и отклоняването му наляво. При тези движения на двете ПС между тях настъпил удар – в областта на предния ляв калник на лекия автомобил, около и над предното му ляво колело и предната част на ИЕПС. Скоростта, която технически е могъл да достигне автомобилът, е около 9.4 км/ч. Произшествието е настъпило в прав и равен пътен участък, без надлъжен и напречен наклон. Платното за движение в този участък е изградено от четири ленти за движение – по две за всяка посока. Лентите за една и съща посока на движение са отделени с единична прекъсната линия, а лентите за различните посоки за движение - с двойна непрекъсната линия. Непосредствено вдясно от улицата има изградена и обозначена инфраструктура за движение на велосипеди /велоалея/ с ширина 2.70 м и гладък асфалт без 2 деформации, а след нея има тротоар. Вдясно от улицата са поставени пътни знаци – В28 „Забранено паркирането“, Д17 „Пешеходна пътека“ и В17 „Забранено влизането на ППС или състав от ППС с дължина, включително и товара, по-голяма от означената – 10м“, както и знак Г16 „Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“. На асфалтираната част, разположена вдясно от улицата, е установена пътна маркировка, изобразяваща велосипед.

Според заключението, ако водачът на автомобила не е предприел маневрата „обратен завой“, между участниците в произшествието не би възникнала конфликтна точка и удар нямаше да настъпи. Вещото лице е пояснило, че водачът на автомобила е могъл да възприеме ИЕПС преди започването на маневрата, а от момента на предприемането й ИЕПС е попаднало във видимата зона в страничното огледало и в този момент е могъл да го пропусне, като по този начин предотврати произшествието. Ако водачът на ИЕПС е управлявал същото по изградената велоалея, между участниците в движението не би настъпило ПТП. Същият е могъл да спре преди мястото на удара в случай, че се бе движил със скорост от 25 км/ч или с по-ниска скорост. По време на произшествието водачът на ИЕПС е бил облечен тъмен панталон, тъмни обувки и светла тениска, като не се виждат предпазни средства – каска, наколенки и др.

При така установените факти първоинстанционният съд е достигнал до извод за противоправно поведение на водача на процесния лек автомобил, който при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗдвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 от ППЗДвП, като при наличие на двойна непрекъсната линия, съставляваща забрана за пресичането й, предприел маневра „обратен завой“, вследствие на което настъпил удар с движещия се отзад ИЕПС, управляван от ищеца и на последния били причинени вреди. Тъй като отговорността на водача на процесния лек автомобил е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на събитието, то последното дължи заплащане на застрахователно обезщетение за същите.

Достигайки до този извод и след като съобразил събраните по делото гласни доказателства и експертното заключение на съдебния медик, установяващи вида и тежестта на причинените травматични увреждания, интензитета, продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, възрастта на същия, обществено-икономическите условия в страната към релевантния момент, първоинстанционният съд е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 36 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в направени от ищеца разходи за закупуването на имплант.

Релевираните от ответника в срока за отговор на исковата молба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради управление на ИЕПС в нарушение на разпоредбата на чл.80а ал.1 т.2 от ЗДвП – не по обозначената велосипедна инфраструктура, съответно при липса на такава – най-близо до дясната граница на платното за движение, а по средата на лявата пътна лента за посоката му на движение, както и в нарушение на чл.80а ал.2 т.4 от ЗДвП – със скорост по-висока от 25 км/ч, са приети от съда за основателни. Вследствие на това е приел 50 % принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Съразмерно на приетия принос е намалил определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Останалите възражения на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат са счетени за неоснователни /същите не са предмет на въззивна жалба/. В частта, в която е уважен искът за имуществени вреди, първоинстанционното решение не е предмет на въззивен контрол. Поради това същото е влязло в законна сила в тази част с изтичане на срока за въззивно обжалване – чл.296 т.2 пр.1 ГПК.

Пред настоящата инстанция спорният въпрос, очертан с предметните предели на въззивната жалба, е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на 3 пострадалия ищец и неговата степен.

Съгласно задължителната практика на ВКС и ВС, обективирана в т.7 от Постановление № 17/18.1.1963г. на Пленума на ВКС, т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато със своето поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Съпричиняването по чл.51 ал.2 от ЗЗД възлага на увреденото лице задължението да търпи негативните последици от него, изразяващи се в намаляване на обезщетението.

Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това обезщетение обхваща както неимуществените, така и имуществените вреди. Чрез установяване на основанието, пораждащо отговорността на делинквента за вреди, се констатира не само съществуването на юридическите факти, от които то произтича, но и наличието на задължението на делинквента да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.

С постановеното от Окръжен съд-Русе Решение № 253/05.06.2025г. по гр.д. № 789/2024г. определеното обезщетение за имуществени вреди е намалено с 50 % поради приетото съпричиняване на В. Б. М. в настъпилите вследствие на ПТП вреди в посочения размер. С оглед на това, ответното дружество дължи на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на произшествието в размер на 18 000 лв. Това е така, тъй като влязлото в сила решение по иска за заплащане на обезщетение за претърпени от същото ПТП имуществени вреди, доколкото то не е предмет на подадената въззивна жалба, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на задължение на застрахователя да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице вреди, но и относно обема на отговорността му, който въпрос е относим до всички вреди, които са в причинна връзка с увреждането. Съответно, в случая, страните са обвързани от посочения в първоинстанционното решение размер на съпричиняване по иска за имуществени вреди и по отношение на обезщетението за останалите вреди.