Определение № 588 от 13.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 13.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000460 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „НИК-СОТ ГРУП“ ООД (в н.), ЕИК 200102142, Варна, представлявано от синдика Т. И., срещу решение №276/16.06.2026г., постановено по ТД № 610/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от несъстоятелното дружество, представлявано от синдика, искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ЧСИ Л. С., рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ОС - Варна, за заплащане от последния на сумата 160 533,60 лв. /равняващи се на 82 079.53 евро/, обезщетение за имуществени вреди, причинени на масата на несъстоятелността на дружеството (формирани като сбор от обикновени и пропорционални такси/разноски, в т.ч. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по ИД №1163/2024г.), поради незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител, изразяващо се в отказа му да бъде преведена по специална сметка на синдика, респ. задържането й вследствие реализирана публична продан на недвижими имоти, собственост на несъстоятелния търговец, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2025г. до изплащане на сумата както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва в размер на 2 239,76 лв., изчислена върху сумата от 161 191,87 лв., считано от 20.08.2025г. (датата на поканата до ЧСИ да преведе процесната сума) до 30.09.2025г., както и предявеният в условие на евентуалност иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 160 533,60 лв. /или 82 079.53 евро/, разпределена (задържана) от страна на ЧСИ без основание, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба на 01.10.2025г. до пълното изплащане на сумата и претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 2 239,76 лв., изчислена върху сумата от 161 191,87 лв., считано от 20.08.2025г. (датата на поканата до ЧСИ да преведе процесната сума) до 30.09.2025г., като е извършил и разпределение на разноските по делото.

Въззивникът обжалва решението изцяло с изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като постановено при допуснато неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Основното оплакване е за неправилно приложение нормата на чл. 638, ал. 5 ТЗ, считайки, че цялата събрана от ЧСИ сума следва да постъпи в масата по несъстоятелността /МН/ без приспадане на такси и разноски по 1 обезпечението и принудителното изпълнение върху съответното имущество, с подробно изложени съображения, в т.ч. чрез позоваване на правната теория.

Неоснователно съдът е допуснал корективно тълкуване на посочената норма като е обвързал задължението, вменено от законодателя с настъпването на непредвиден в специалната норма юридически факт – влизане в сила на постановлението за разноски.

Нормата изрично урежда и кой може да се разпорежда с постъпили средства след открИ.не на производство по несъстоятелност, поради което спорен е не въпросът за дължимостта на такси към ЧСИ (не се оспорва възникването на вземането), а дали сам ЧСИ може, след вече открито производство по несъстоятелност, да удовлетвори вземането си за такси (задържайки същата) от имуществото, което по силата на закона вече е отнесено в масата.

Именно тези действия на ЧСИ въззивникът намира за незаконосъобразни, респ. незаконосъобразно счита и допуснатото от съда приложение на предвидения в ГПК общ режим вместо специалния по ТЗ. Твърди допуснато нарушение (неправилно приложение)и на нормата на чл. 614 ТЗ, тъй като действията на ЧСИ нарушават принципа за изплащане, предвиден в чл. 455, ал. 2 ГПК, доколкото е имало законова пречка да се извърши изплащане от събраната сума. Предназначението на процесните суми след открИ.не на производството по несъстоятелност, като постъпления от осребряване имуществото на длъжника, се определя по специалните правила на ТЗ и специалния режим на несъстоятелността, в т.ч. на принципа за колективно и справедливо удовлетворяване на кредиторите. Нещо повече, към момента на задържане на сумата размерът на вземането на ЧСИ не е бил окончателно определен. Влизането в сила на постановлението за разноски (едва на 14.04.2026г.) е обусловило от вече задържана от ЧСИ сума, да бъде връщана чрез внасянето й в масата на несъстоятелността сумата от 658,28 лв., с която по съдебен ред е била намалена таксата на ЧСИ, което излага като довод за назаконосъобразните действия на ЧСИ, респ. за основателност на исковата претенция.

На следващо място въззивникът излага доводи за необоснованост на съдебния акт като счита, че същият страда от вътрешно противоречие. Съдът не е извършил необходимия задълбочен анализ на всяка една от двете групи парични постъпления в процесния случай (в размер: 1. от общо 925 261,59 лв. и 2. от 5 528 790,10 лв.). Същите са с различeн процесуалeн статут и различен произход, като по отношение на втората група, към датата на открИ.не на производство по несъстоятелност не е съществувало разпределение (издаденото съобщение е едва от 14.08.2025г.), съотв. претендираните от ЧСИ разноски не е бил окончателно определен. В жалбата се акцентира на различния характер на двете групи постъпления и различната преценка и анализ, която дължи съдът при разрешаване на спора. Твърди се, че това разграничение е от съществено значение за правилното приложение на чл.638, ал.4 ТЗ.

Поддържа се, че и при двете групи постъпления липсва окончателно основание, което да обоснове изваждането на процесните средства от имуществото на длъжника за удовлетворяване на ЧСИ. Оттук, въззивникът твърди, че в обжалвания акт липсват пълни и обосновани мотиви, съотв. неправилен извод за основателно задържане на сумата от 160 533.60 лева. Позовава се и на неправилно изчислена от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, при незачитане на чл.131 ЗДДС и чл.83 от ППЗДДС и предвидения там особен случай на доставка на стоки или услуги при публична продан по ГПК, които предвиждат отчисление на дължимия по продажбата ДДС по сметка на ТД на НАП. /арг. чл.15 ДОПК/ Поради изложеното се твърди, че ЧСИ незаконосъобразно е начислил таксите си и върху тази сума.

Необоснован намира извода на съда за притежавано качеството „кредитор“ от страна на ЧСИ и едновременно с това извеждането му от кръга на кредиторите (предоставяйки му поблагоприятно правно положение от това на останалите) предвид начина на удовлетворяване на вземането, отчитайки това, че ЧСИ сам е определил начина и момента на удовлетворяване. Цитира се относима практика на ВКС по приложение разпоредбите на чл.411 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД, възприемайки подобни действия на съдебния 2 изпълнител като незаконосъобразни (в нарушение нормата на чл. 638, ал. 5 ТЗ), причиняващи пряка и непосредствена имуществена вреда – лишаване на масата на несъстоятелността да разполага с процесните средства. Такова привилегировано положение на ЧСИ не е обосновано с никаква законова разпоредба, която да дерогира общия принцип в универсалното принудително изпълнение като предвижда самостоятелно удовлетворяване на ЧСИ от имуществото на несъстоятелния длъжник. Въпросът, според въззивника, е не дали ЧСИ има основание на вземането си от масата, но относно реда и начина за извършване на удовлетворяването му. Излагат се съображения по основателността на иска по чл.441 ГПК като се цитира и решение на ВКС, ГК по ГД №2798/2019г. на IV г.о. Вредата от това действие на ЧСИ се изразява в лишаване на МН от възможността да разполага с тези средства.

По отношение извода за неоснователност на предявения в условията на евентуалност иск по чл.55, пр.1 ЗЗД, счита че съдът неправилно е възприел установеност на процедурата по принудително реализиране (осребряване) на имуществото на ищеца- длъжник по ГПК в изпълнителното производство. Излага идентични съображения на горепосочените във връзка с приложение нормата на чл. 638, ал. 5 ТЗ. За удовлетворяване на вземането си ЧСИ следва да се конституира като кредитор в производството по несъстоятелност, а не да извършва сам удовлетворение на вземането си от събраните принудително в изпълнителното производство средства, тъй като в разглеждания случай приложение намират специалните разпоредби на ТЗ, доколкото именно след открИ.не на производството по несъстоятелност се цели удовлетворяване вземане на кредитора от длъжника (в н.). Искането с което се сезира въззивната инстанция е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати, на основание чл.441 ГПК вр.чл.74 от ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД обезщетение за причинените от него имуществени вреди на длъжника в несъстоятелност, в размер на 160 533.60 лева /82 079.53 евро/, явяващи се незаконосъобразно задържани по ИД №1163/2024г., по особената сметка на длъжника /посочена изрично в петитума на ВЖ/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.25г. до пълното изплащане на сумата, ведно и с мораторна лихва в размер на 1 145.17 евро, изчислена върху главница от 161 191.87 лева, считано от 20.08.2025г. до 30.09.2025г. В условие на евентуалност се претендира ответникът да бъде осъден да заплати същата сума като задържана без основание съгласно чл.55, предложение първо от ЗЗД по особената сметка на Ник Сот -груп ООД /в н./, ведно с посочените по-горе лихви.

В законоустановения срок ответната страна ЧСИ Л. С., рег.№895 в КЧСИ, ОС - Варна, чрез адв.И. Д., е упражнил правото на писмен отговор, намирайки въззивната жалба за неоснователна, с подробно изложени съображения по всяко възражение, в т.ч. цитирана относима съдебна практика и правна теория, с искане да бъде оставена без уважение. Според становището, приложение следва да намери не нормата на чл.722 ТЗ, а тази на 724, ал.3 ТЗ, при систематичното й тълкуване с нормата на чл.638 ТЗ. Претендира присъждане на разноски.

Страната счита, че съдът правилно е отхвърлил главния иск по чл.441 ГПК, тъй като в случая не е налице още първата предпоставка по иска, а именно деяние -бездействие.

Позовава се на разпоредбата на чл.638 ТЗ и нейното място в производството по несъстоятелност, съотв. изпълнителния орган и характера на приложимия процесуален ред.

Поддържа, че проведеното индивидуално принудително изпълнение е било законосъобразно, каквото е и действието на ЧСИ по удържане на дължимите му такси по двете публични продани. Липсва негово противоправно поведение както при издаването на акта за разпределението на постъпилите суми, така и при издаване на постановлението за разноските в изпълнението. Оспорва се характера на извършената законодателна промяна с изменението на чл.638, ал.1 от ТЗ /ДВ, бр.66/2023г./ Излага се кратък хронологичен анализ на разпоредбата. Категорично се аргументира неприложимост на разпоредбата на чл.722 ТЗ в конкретния случай, съотв. че липсва задължение на синдика да извършва разпределение 3 съгласно същата. Акцентира се, че в случая разноските за несъстоятелността /възнаграждението на синдика/ са за действията по управление и осребряване на масата, а в случая изпълнителните действия са извършени извън производството по несъстоятелност, което е било спряно до приключването им с арг. чл.638 ТЗ. По въпроса относно изчислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ страната излага, че е налице влязло в сила решение по ГД №1964/2025г. на ОС-Варна. Аналогично, страната счита, че съдът правилно е отхвърлил и предявения в евентуалност иск с правно основание чл.55, предл.първо от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от третото лице -помагач на страната на ответника – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, чрез адв.Н.В. от ВАК, оспорвайки основателността на въззивната жалба, с подробно изложени съображения. Касателно оплакванията на въззивника за начина на формиране на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, в т.ч. относно включването на сумите за ДДС в материалния интерес, намира жалбата за недопустима, доколкото сочените оплаквания следва да бъдат релевирани в производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Счита недопустим въпроса за преизчисляване на таксите в изпълнителното производство в настоящия спор. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 22 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9ea6d75-1764-4876-a370-9a27e0f6ef19