Определение № 210 от 05.10.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Габрово, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20234200600284 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 377, ал. 2 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Габрово против разпореждане № 743 от 08.09.2023 г. по АНД № 711/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което на основание чл. 377, ал. 1 от НПК съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и и е върнал делото на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на обвиняемия.

В протеста се заявява, че разпореждането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната процесуална фаза е незаконосъобразно и необосновано. Прокурорът развива съображения в подкрепа на несъгласието си с позицията на районния съдия за наличие на особен вид посредствено извършителство. Счита, че внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от обвиняемия престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК отговаря на стандарта по НПК, поради което претендира се за отмяна на разпореждането на съдията-докладчик от Районен съд – Габрово.

Окръжен съд - Габрово, след като се запозна с материалите по делото и с изложението в частния протест, намира следното от фактическа и от правна страна:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледан по същество същият се явява неоснователен по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по постановление на РП – Габрово, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Х. И. Х. от гр. Габрово за извършено от него 1 престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата през м. септември 2020 г., в гр. Павликени, чрез В. Л., съставил неистински частен документ – договор за покупко-продажба на МПС от 04.04.2018 г., на който е предаден вид, че е сключен между Цв. Кр. и Г. Кр. от гр. София - продавачи, и Х. Х. - купувач, като подписите за продавачите са положени вместо от Цв. Кр. и Г. Кр. от В. Л., която е изпълнила и ръкописния текст, и го е употребил на 21.12.2020 г. в гр. Габрово, пред мл. автоконтрольор Ел. Ил. – служител в МВР, за да докаже, че съществуват правни отношения между посочените в договора лица.

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора съдиятадокладчик от първоинстанционния съд е приел, че е налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия и изразяващо се във вътрешно несъответсвие между текстовото и цифрово описание на вмененото деяние. Посочил е, че според така формулираното в постановлението фактическо обвинение е налице втората хипотеза на двуактното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, а именно, че деецът за самото изготвяне на неистинския документ е ползвал друго лице и е налице особен вид посредствено извършителство от негова страна. Същевременно обаче в описателната част на разглежданото постановление недвусмислено било упоменато, че свидетелят Т. М. „предложил” на В. Л. да състави коментирания неистински документ, което тя направила, респ. липсва всякакво описание за каквото и да било обективно и субективно участие на обвиняемия в този процес, а доколкото обвинението визирало посредствена форма на извършителство на първия от двата съставомерни акта, следвало да бъде ясно посочено как точно Х. Х. го е осъществил. Това категорично отсъствало във внесеното постановление, където се говорело за конкретна престъпна деятелност на други две лица за изготвяне на документа, но не и такава на обвиняемия, с изключение на полагане на подпис под собственото му име. Районният съдия е коментирал, че е необходимо от страна на обвинението ясно и точно да се формулира как от субективна страна се изключва всякакво участие на действителния автор на неистинския документ, т.е. по какъв начин той е използван от обвиняемия, но не е съзнавал обществената опасност на поведението си, като само и единствено тогава може да се говори, че е налице достатъчно по обем описание на правната конструкция, указана единствено в диспозитива на обвинението.

Съдията-докладчик е обърнал внимание и, че следва да се прецизира в синхрон с текста на закона дали е налице общност на умисъла за изготвянето на документа, както и за употребата му между обвиняемия и физическия съставител, и ако е налице такъв, дали другото лице, което има участие в първия акт на изпълнителното деяние, ще отговаря като съизвършител или има качеството само на свидетел. В този смисъл е посочил, че само при пълна липса на общ умисъл относно употребата на документа ще е налице посредствено извършителство /Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на ВС/, като едва след като тези въпроси бъдат внимателно и старателно изследвани, следва да се премине и към коректно текстово и цифрово описание на повдигнатото спрямо Х. Х. обвинение.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на съдията-докладчик от първоинстанционния съд и не намира за необходимо да ги преповтаря. Същите са правилни 2 и законосъобразни, като в тях са изведени теоретични постановки, относими към особеностите на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, съпоставени с конкретиката на разглеждания случай, в частност с констатираното несъответствието между фактическото и правното обвинение, формулирано в постановлението на прокурора.

В отговор на доводите от протеста въззивният съд преди всичко следва да обърне внимание, че констатираното от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение произтича от липсата на ясно и точно фактическо обвинение, което да кореспондира на квалификацията по чл. 309, ал. 1 от НК. В тази връзка следва да се напомнят принципните заключения, изведени в тълк. решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, според които в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, а липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

В случая обвинението твърди, че обвиняемият е съставил неистинския частен документ „чрез другиго“ - чрез свидетелката Л.. При така изградената правна конструкция резонно възниква необходимост във фактическото обвинение ясно да са изложени факти, обосноваващи обективната и субективната връзка между обвиняемия и посочената свидетелка при съставянето на инкриминирания документ. Както правилно е посочил районният съд такива факти липсват, тъй като в постановлението се говори как свидетелят М. предложил на свидетелката Л. да състави неистинския договор за покупко-продажба.

Никъде обаче не се споменава как и по какъв начин през месец септември 2020 г., в гр.

Павликени, чрез свидетелката Л., обвиняемият Х., а не друго лице, е съставил договора в частта за продавачите, какво е сторил той в тази насока, с какви свои действия, напътствия и т.н. Посочените изисквания към съдържанието на постановлението на прокурора не са самоцелни. Същите са от съществено значение при осъществяване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, както и с оглед възприетата от прокурора правна квалификация на неговата деятелност по чл. 309, ал. 1 от НК, а не по друг състав на документно престъпление. Неправилно в протеста се твърди, че законодателят не е предвидил форма на посредствено извършителство по състава на чл. 309, ал. 1 от НК. Този извод противоречи на тълкуването на материалния закон, залегнало и в съдържанието на цитираното в атакуваното разпореждане Постановление на ВС, в което се казва: „Ако е налице общност на умисъла за съставянето, респективно за преправянето на документа, както и за употребата му, другото лице, което има участие в първия акт на изпълнителното деяние, ще отговаря като съизвършител. При липса на общ умисъл относно употребата на документа ще е налице посредствено извършителство.“. Същественото в случая, обаче, е да се разбере ясно и недвусмислено волята на прокурора относно обективното и субективното отношение на обвиняемия към извършване на първия акт на твърдяното престъплението по 3 чл. 309, ал. 1 от НК, което налага излагане на съответно фактическо обвинение. Тогава вече може да се разсъждава участвал ли е обвиняемият в съставянето на документа, налице ли е общност на умисъла и ако е наличен такъв – дали това е само по отношение на първия или и на двата акта на двуактното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

В заключение, съдът намира, че постановлението на прокурора не отговаря на минималните изисквания за съдържание, тъй като в него липсва съответно фактическо обвинение, кореспондиращо на правната квалификация на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, за каквото обвиняемият Х. Х. е предаден на съд. Обжалваното разпореждане, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 377, ал. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 743 от 08.09.2023 г. по АНД № 711/2023 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което на основание чл. 377, ал. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4