Решение № 10 от 05.01.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 10 гр. Пловдив, 05 януари 2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 2586 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.

172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.Г.А., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000164 от 03.08.2020г., издадена от Началник на РУ-Асеновград към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят, намира обжалвания акт за незаконосъобразен и издаден при неправилно прилагане на материалния закон.

Искането е да се отмени атакуваният административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - Началник на на

РУ-Асеновград към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, редовно призован, с писмена молба- становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли.

Съдът намира жалбата за подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че същият се постановява въз основа на АУАН № АА818984 от 01.07.2020г., за това, че на 01.07.2020г. около 02,19ч. в гр.Асеновград на ул. „Цар Иван Асен II“ до номер 6 като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №РВ***МС негова собственост го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, а именно 0,85/промила/ алкохол в издишания въздух. Установеното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, предл. първо от ЗДвП. Въпросният АУАН е приложен по преписката. В същия подробно е описано прежде посоченото деяние, осъществено от А.А.. Приложен е също така Талон за медицинско изследване № 0051808/01.07.2020г., издаден на жалбоподателя, в който А. е уведомен за задължението да се яви за извършване на изследване в ЦСМП-Асеновград до 45 минути от връчването на талона, както и неговото потвърждение на отчетеното по време на проверката.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал се приобщиха следните писмени доказателства: справка за нарушител/водач, АУАН № АА818984 от 01.07.2020г. и упълномощителни заповеди.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б "б" от ЗДвП.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, за което по делото е приета Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим Административнопроцесуалният кодекс.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи, налагат се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията, прилагат се само онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство и е употребило алкохол.

Обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е постановена при правилно прилагане на административно-производствените правила и в съответствие с действащите материални разпоредби на закона.

Доводите в тази връзка са следните:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая е установено, със съставения АУАН, че пътното превозно средство е било управлявано от лице с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП. Безспорно е налице посоченото правно основание за издаване на акта. Описаната в АУАН и заповедта фактология води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б.

"б" от ЗДвП, така както е посочено в обжалвания акт. Волята на издателя е еднозначна и недвусмислена, като е посочено точно за кое административно нарушение и кой е неговият извършител, за което се налага конкретната мярка. Следователно изложените мотиви в заповедта съответстват на действителността и кореспондират със събраните по делото доказателства.

Жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000164 от 03.08.2020г., издадена от Началник на РУ-Асеновград към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив е валиден и законосъобразен акт, издаден от компетентен орган.

Предвид изхода на спора ответникът има право на разноски, но такива не се присъждат, защото не са били поискани.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Г.А., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000164 от 03.08.2020г., издадена от Началник на РУ-Асеновград към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/