Решение № 31 от 20.07.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сливен , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мартин Д. Данчев

Галина Хр. Нейчева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212200600123 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец СТ. Д. В., чрез повереника й адв. С.Р. от АК – Сливен, срещу присъда № 260012/28.01.2021г. постановена по нчхд № 241/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимата М. М. Ч. е призната за невиновна в това, че на 24.12.2019г. в гр.Сливен причинила лека телесна повреда на СТ. Д. В., изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от СТ.

Д. В. против М. М. Ч. граждански иск в размер на 1500.00 лева, представляващ обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 24.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъжителката СТ. Д. В. е осъдена да заплати на подсъдимата М. М. Ч. сумата от 650.00 лева, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство 1 пред окръжния съд, депозирана от частния тъжител и граждански ищец СТ. Д. В., чрез повереника й в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен. Заявява се, че по делото са налице достатъчно гласни доказателства и в частност показания на свидетели очевидци, от които по категоричен начин се установявало, че подсъдимата е извършила от обективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Настоява се за отмяна атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за вмененото й престъпление и осъдена, за уважаване в пълен обем на предявения граждански иск, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски във всяка инстанция.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни възражения и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на присъдата на СлРС. Заявява се, че приетата за установена от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната такава респ. на събраните доказателства по делото. Изразява се недоумение защо са кредитирани показанията на синовете на подсъдимата, които противоречат помежду си и на обясненията на самата подсъдима, а иса депозирани от заинтересовани лица. По отношение на съдебномедицинското удостоверение се сочи, че е налице явна фактическа грешка по отношение на часа на съставянето му. Обосновава се извод, че по делото се установява по категоричен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Настоява се за отмяна атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за вмененото й престъпление и осъдена, за уважаване в пълен обем на предявения граждански иск, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски във всяка инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката СТ. Д. В., редовно призована, не се явява лично. За нея се явява упълномощения й повереник.

Последният заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания и настоява за уважаването й. Настоява за отмяна на присъдата, за постановяване на нова, осъдителна присъда и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Алтернативно настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и направените в двете инстанции разноски.

Подсъдимата М. М. Ч., редовно призована, не се явява лично, а за нея се явява упълномощения й защитник. Последният оспорва основателността на въззивната жалба.

Заявява, че присъдата на СлРС правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените пред тази инстанция разноски.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени 2 наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ принципно правилно и в достатъчна степен е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата, а именно:

Подс. М.Ч. и свид. В.Ч. сключили граждански брак през 1994 г. и имат двама сина свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч..

Отношенията между съпрузите са влошили, като през 2018 г. подс. М.Ч. подала молба в СлРС по ЗЗДН, по повод на която било образувано гр.д. № 3336/2018 г. по описа на СлРС. По цитираното гражданско дело била издадена Заповед за защита № 18/19.10.2018 г., съгласно която свид. В.Ч. се задължавал да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо подс. М.Ч., забранявало му се да приближава жилището, обитавано от нея, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на жената, на разстояние по - малко от 30 метра, като бил определен срок от осемнадесет месеца. След това гражданският брак между двамата бил прекратен с развод.

Подс. М.Ч., свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. заминали да живеят в гр. София, а свид. В.Ч. останал да живее в семейното жилище в гр. Сливен, ***, като при него живеела и майка му тъжителката С.В..

Свид. В.Ч. работел като международен шофьор и през месец декември 2019 г. се прибрал в семейното жилище. Свид. В.Ч. отишъл при майката и бащата на подс. М.Ч., като им казал подсъдимата, свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. да се вразумят и да се приберат в дома им да си изкарат Коледа заедно. Поради настоятелната молба на свид. В.Ч., свид. С.Ч., свид. Ст.Ч. и подсъдимата решили да отидат до семейното жилище на 24.12.2019 г.

На 24.12.2019 г. около 14,00 часа подс. М.Ч., свид. Ст.Ч., свид. С.Ч. и свид. Й.К. отишли до семейното жилище. Тъй като пътната врата на двора била заключена, свид. Ст.Ч. бил забравил ключовете, а свид. С.Ч. нямал ключове, се наложило свид. Ст.Ч. да прескочи оградата. В този момент тъжителката С.В. излязла от къщата, видяла ги и отключила вратата, като в двора на къщата влезли подс. М.Ч. и двамата й синове, а свид. Й.К. останал да изчака навън. Тъжителката В. започнала да вика „В,В, излез, имаш гости", но свид. В.Ч. не се показал. Тогава свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. влезли в къщата да видят какво се случва и защо баща им не излиза от семейната спалня. Проверили дали има някой в спалнята, но вратата била заключена, попитали тъжителката къде е баща им, като тя отговорила, че е тук.

В следващия момент свид. В.Ч. излязъл от спалнята рязко, полугол, като вратата след него била затворена от вътрешната страна и заключена. Възникнал спор между свид.

3

В.Ч. и синовете му, който прераснал в сбиване, при което били разменени удари между тях.

По време на сбиването тъжителката С.В. се нахвърлила върху внуците си и започнала да вика, да ги дърпа, а подс. М.Ч. не се намесила. Свид. Й.К. също влязъл в къщата, защото се чували викове и крясъци. В това време свид. Д.Х. се обадила в полицията.

При пристигане на място на полицейските служители всичко било приключило.

Полицейските служители констатирали, че свид. В.Ч. имал видими наранявания, същият буйствал и се налагало да го укротяват, а тъжителката С.В. се държала арогантно и не споделила, че е била удряна от някого и нямала видими наранявания, като за случая била изготвена докладна записка.

На 13.02.2020 г. била подадена тъжба от С.В. против подс. М.Ч., по повод на която в Районен съд – Сливен било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.

На тъжителката СТ. Д. В. било издадено съдебно -медицинско удостоверение (СМУ) № 730/2019 г. от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ - Д-р Ч." ЕООД - гр. Сливен, в което било отразено, че тъжителката се е явила по собствено желание на 24.12.2019 г. в 12,53 часа за освидетелстване. Според същото, при прегледа се установили контузия на лявата длан с наличието на кръвонасядане в областта на тръбната повърхност на лявата длан; контузия на главата с болезнени подутини в теменните области на главата и наличие на разкъсна рана в областта на петия пръст на дясната ръка с кървене от нея. Констатираните наранявания са й причинили ,.Временно разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От приложената по делото служебна справка от РУ на МВР - Сливен се установява, че сигнал за сбиване на ул. „Йосиф Коломати" в гр. Сливен на 24.12.2019 г. около 14.25 часа бил посетен от служители на РУ - Сливен -Н.К. и И.С., като била изготвена докладна записка и били съставени Протоколи за предупреждение на участвалите в конфликта лица свид. В.Ч., свид. Й.К., свид. Ст.Ч. и свид. С.Ч.. От приложеното към справката заверено копие от докладна записка се установява, че полицейският служител Н.К. е отразил в същата, че свид. В.Ч. имал рани по лицето, както и кръв по цялото лице. уста и от носа, както и че са докладвали на ОДЧ за случая и на място дошъл екип на ЦСМП да го прегледа.

От приложената по делото служебна справка от РУ на МВР - Сливен се установява, че за инцидента на 24.12.2019 г. постъпило заявление от свид. В.Ч., била образувана преписка вх. № 167000-7697/27.12.2019 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, като след приключване на проверката преписката в едно всички материали към нея била изпратена на 10.01.2020 г. в РП - Сливен за отношение.

От приложената служебна справка от РП - Сливен се установява, че преписка вх. № 167000-7697/27.12.2019 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 129/2020 год. по описа на РП - Сливен е образувана по заявление на свид. В.Ч. срещу синовете му - свид. С.Ч. и свид.

Ст.Ч., както и срещу свид. Иордан Кирчев, като същата била прекратена с Постановление за 4 отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2020 г., тъй като били установени данни за извършено престъпление от частен характер, като е приложен препис от постановлението.

От приложеното по делото заверено копие от заявление на свид. В.Ч. с peг. № 167000-7697 по описа на РУ на МВР - Сливен се установява, че в същото е посочено, че на 24.12.2019 г. в дома му дошли двамата му сина с бившата му съпруга и един бияч с анорак и започнали да го налагат с юмруци в лицето.

От приложеното по делото заверено копие от влязлото в сила на 06.11.2018 г.

Решение № 1200/19.10.2018 г. по гр.д. № 3336/2018 г. по описа на СлРС се установява, че същото е било образувано по повод молба по ЗЗДН от подс. М.Ч. срещу свид. В.Ч., като била издадена Заповед за защита № 18/19.10.2018 г., с която свид. В.Ч. се задължавал да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо подс. М.Ч., забранявало му се да приближава жилището, обитавано от нея, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на жената, на разстояние по - малко от 30 метра, като бил определен срок от осемнадесет месеца.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до идентични констатации с направените от първоинстанционния съд по отношение на установеното от фактическа страна.