Решение № 216 от 14.10.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Е.П., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20251820100759 по описа за 2025 година

С исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен Договор № 40021838387 / Договора/, който е нищожен, като сключен в противоречие с разпоредбите на чл.11, т.т.9,10 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК и влече последиците предвидени в чл.23 от ЗПК.

Твърдри се, че по Договора ищцата е заплатила на ответното дружество недължими парични суми в размре на 2856.78 лева / съгл. увеличение на иска, допуснато с протоколно определение на съда от 10.02.2026г. по молба от 09.02.26г. с приложени доказателства за довнесена държавна такса във връзка с молбата по чл.214 ГПК/.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на С. Н. недължимо платената от ищцата сума по Договор № 40021838387.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба , с който не оспорва предявения иск по съображения изложени с отговора. Въвежда и съображения, че не дължи на ищцата, респ. на пълномощника й по делото разноски. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнараждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД.

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40021838387. С Решение № 72 от 27.03.2025г. по гр.д. № 975/ 2024г. по описа на РС Е.П. е прогласена нищожност на Договор за потребителски кредит № 40021838387 . Не е спорно между страните, че по договора за кредит ищцата е получила сумата от 4000 лева, която сума усвоена на 01.12.2023г., от която 1600 лева за рефинансиране. Ищцата се е задължила да върне предоставения заем за срок от 36 месеца, при погасителни вноски в размер на по 190.52 лева, ГПР- 49.05%, ГЛП - 41.00% , при общо дължима сума по кредита 6856.78 лева.

1

С исковата молба се претендира връщане на заплатена без правно онование към ответника сума в размер на 2856.78 лева. Договорът е обявен за нищожен и липсва основание за разместване на блага, касателно имуществото на ищеца и ответника.

От приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебносчетоводна експертиза от 08.06.2026г., изготвена от в.л. А. Б. е видно, че извършените плащания от ищцата възлизат на 5 985.41 лева. Общия размер на договорна лихва е 2 856.78 лева / 1460.65 евро.

Процесният договор е прогласен за нищожен с Решение № 72 от 27.03.2025г. по гр.д. д 975/ 2024г. по описа на РС Е.П., като по аргумент от разпоредбите на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стоиност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност е 4 000 лева, а извършените плащания от С. Н. са в размре на 5 985.41 лева, поради което съдът намира предявения иск за основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1985.41 лева / 1015.12 евро, до размера на която с нарочна молба от 09.06.2026г. ищцата, чрез пълномощникя си по делото, е изменила/ намалила исковата си претенция.

По разноските.

При този изход на спора ответникът дължи заплащане на С. Н. направените по делото разноски, както и претендирано от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗАдв.. От представения Договор за правна защита и съдействие от 24.07.2024г., е видно, че е сключен между ищцата и адв. Е.И. - ЕАД Е. И., с ЕИК180978004 при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.. С оглед вътрешните отношения между представлявания и представителя, съдът не дължи проверка на отношения между упълномощения адвокат и ищеца по настоящото производство. Налице е конкретно позоваване на хипотеза от визираните в чл.38, ал.1 ЗА / респ. по т.3/. Съгласно трайната съдебна практика, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1 ЗА, достатъчна предпоставка е наличието на договор за правна защита и съдействие с отразено в същия че помощта се предоставя на роднина, близък или на друг юрист. Отговорността за разноските е функция от изхода на делото по въведения материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвоката и клиент / вж.Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО; Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.; Определение №708/05.11.2015г. по д. 4891/2015г., 4 г.о./. Като ориентир по отношение размера на присъжданото адвокатско възнаграждение е приложима Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/. Преценката за размера на възнаграждението се базира на фактическа и правна сложност на делото, броя, вида и размера на предявените искове, обема на ангажирания доказателствен материал, брой проведени съдебни заседания, извършените процесуални действия, както и на социалноикономическите условия в страната / в този смисъл и Определение № 3118/20.06.24г. по ч.гр.д. № 3461/23г., III г.о. на ВКС/. За да обоснове обема на положения от процесуалния представител на ищцата труд, съдът съобрази и разпоредбите на чл.2, ал.5 от Наредбата.

Предвид искането на ищеца за определяне размера на адвокатско възнаграждение в по-нискът размер следва да се отбележи, че целта на ЗПП е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.

Привеждане цената на адвокатския труд в необосновано по-нисък размер се явява предпоставка, която би поставила под съмнение последваща максимална по обема и съдържание предоставяна правна помощ по смисъла на чл.3 от ЗПП, което е в противоречие с установения със Закона обществен интерес. От друга страна съдът следва да държи сметка и за евентуална прекомерност на оценката на престирания труд / в този смисъл Решение на СЕС от 25.01.2024г. по д. С-438/22 и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Фактът, че Наредбата служи за ориентир не освобождава съда от задължение да определи и присъди за престирания от адвоката труд справедливо 2 възнаграждение По настоящото дело са проведени четири съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищцата не е взела участие, но е направила последователни изменения размера на исковата претенция съгласно чл.214 ГПК. С нарочна молба адвокатът е заявила становище по изготвената и приета по делото ССчЕ. От друга страна не се обосновава фактическата и правна сложност на делото. При горните съображения на основание чл.36, ал.1 ЗАдв. на упълномощения от ищцата адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 180.00 евро.

С молба от 09.06.2026г. адв. И. претендира и ДДС върху адвокатското възнаграждение, като по делото са представени доказателства за регистрация на ЕАД по ЗДДС /л.41 от делото/. Следователно пълномощникът на ищцата е данъчно задължено лице съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС и е обект на облагане съгласно чл.2, т.1 ЗДДС, вр. с чл.8 от ЗДДС и за адвоката възниква задължение за внасяне на ДДС върху определеното при предпоставките по чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. от съда адвокатско възнаграждение, тъй като последното не попада в изключенията предвидени в Глава четвърта на ЗДДС и върху сумата от 180.00 евро следва да се начисли и присъди ДДС в размер на 36.00 евро.

При този изход на спора по делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от последната разноски по делото в общ размер на 340.61 евро, в т.ч. и заплатена държавна такса и депозит за вещото лице по допусната и приета по делото ССчЕ.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, "П.Кр.Б." ЕООД-София, с ЕИК *********, да заплати на С. Д. Н. от с. Н.х., с ЕГН **********, сумата от 1985.41 лева / 1015.12 евро, недължимо платена по нищожен Договор за потребителсик кредит профи Кредит Стандарт № 40021838387, заедно със законната лихва, считано от 11.07.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "П.Кр.Б." ЕООД-София, с ЕИК *********, да заплати на С. Д. Н. от с. Н.х., с ЕГН **********, сторени по делото разноски в общ размер на 340.61 евро.

ОСЪЖДА "П.Кр.Б." ЕООД-София, с ЕИК *********, да заплати на адв. Е. И. – ЕАД Е. И., с ЕИК180978004, с адрес на кантора: гр.Пл., ул. „Б.“ № 3, адвокатско възнаграждение в размер на 216.00 евро, с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

3